20.12.2016

Димитър Списаревски - живата торпила

Днес се навършват 72 години от гибелта на "живата торпила" - кап. Димитър Списаревски.

 

 

Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча - на сградата на Общинска банка.

Димитър расте като буйно момче, което обича лудориите и рита топка по цял ден, но и уроците му се удават лесно. Колкото по-голям става, толкова по-неудържим е той. От дядо си научава за българската история, за родния Добрич, любимец му е подполковник Калитин и героичната защита на Самарското знаме. От дядовите разкази Димитър израства като убеден родолюбец.
Атлет, хубавец, отличаващ се с огромно родолюбие, Димитър е избран за знаменосец на гимназията. Той е отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс.

През 1938 година Списаревски, заедно с още 14 българи, е командирован в Германия, във военно-въздушно училище. По време на опасното обучение загиват трима български кадети. Все пак Списаревски лети непрекъснато и е щастлив. Той избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой.



Отдих от строгата дисциплина и огромното напрежение, Спаич, както го наричат приятелите му, намира като бохемства в кабарета и бирхалета, а веднъж дори напердашва петима германски летци. За всеобща изненада, не е откомандирован в България, дори не е наказан.

След едногодишно обучение в Германия, Списаревски се завръща в България като изграден летец. Става подпоручик, след това и поручик, но продължава да има проблеми с дисциплината, което значи – и с началниците си. Нерядко причинява повреди по самолетите при рискованите си маневри. Както той заявява веднъж на един сухоземен началник:
„Да, счупих колесника, защото аз летя. Вие не можете да го счупите, защото не можете да летите!”



През 1943 г. участва във въздушните боеве край Ламанша, а след завръщането си в България се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен декемврийски ден на 1943 г., когато насочва своя самолет в небето над София към летящата противникова крепост.

На този ден в българското въздушно пространство нахлуват отново противникови самолети. Групировка от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър", охранявани от 50 изтребители „Локхийд Пе-38", за пореден път се насочва към София. Срещат я летците на кап. Топлодолски, сред които е и Димитър Списаревски. Те влизат в боя само с 36 самолета.

Спаич излита по-късно от другите с резервна машина. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 "Либърейтър"-а, която се е откъснала от боя и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и успява да я спре, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно засегнат. Тогава той връхлита върху водещия формацията американски бомбардировач. Двата самолета падат в подножието на Лилов рид край с. Долни Пасарел.

 

Източници:

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1631159

https://www.bulgarianhistory.org/dimitar-spisarevski/ 

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от