31.05.2014

Автор: Сдружение РТИ

Алевии (алиани, къзълбаши)

Алевиите, наричани също алиани, са етно-религиозна група в Турция (включва част от турците и кюрдите), Балканите и малки групи в северозападен Иран, в Северна Сирия и в Ирак.

Днес в България живеят около 50 000 души, които се самоопределят като алиани – главно в районите на Лудогорието и Източните Родопи. 

Непризнаването на религията им за официална е основната причина за тяхната затвореност – а тя наистина ги отличава. Макар да се числят към изповядващите мюсюлманство, алианите практикуват самобитна съвкупност от мистичен суфизъм, характерни за шиитския ислям разбирания и езически ритуали, запазили се от времето на тюркменския шаманизъм. 

Наред с другото, религията им е една от най-толерантните по света.

Названието „алевии” (на български най-често „алиани”) означава „последователи на Али, зетя на Пророк Мохамед”. „Къзълбаши” е название, дадено през 15-16 в. при шейх Хайдар или неговия син шах Исмаил І на тюркските племена, изповядващи шиитския ислям и населяващи  Азърбейджан, Северозападен Иран и Източен Анадол. По-късно името станало нарицателно за всички, изповядващи шиизма.

Алевиите възникват през 7 век с разделението на исляма след смъртта на Пророка Мохамед. Те смятат, че халифът (имамът), т.е. ръководителят на мюсюлманската община, трябва да бъде не изборен, а наследствен, и че наследници на Пророка са зет му Али и неговите потомци, заради което това направление е наречено „шиа’т Али” („партия на Али”), а привържениците му – шиити.

Най-много къзълбаши има в Турция, на Балканите са разпространени в България, Македония и Гърция. В България къзълбашите са заточени от османските султани Селим І и  Сюлейман І през 16 в. Днес живеят в редица села в Североизточна България – Силистренско, Разградско, Добричко, Варненско и в Южна България – Кърджалийско и Хасковско, по-малко в Старозагорско, две села в Севлиевско и две села в Казънлъшко.

Морално-етическата система е насочена към всички хора: да бъдат честни, да не лъжат, да не крадат. Религиозната доктрина е насочена към самата общност.

Учението се основава на шиитския ислям: 

  • Култ към семейството на Пророка Мохамед, Али, жена му Фатима, дъщеря на Пророка, и синовете им Хасан и Хюсеин.
  • Вяра в “теслис” (“троица”) – Аллах, Мохамед, Али.
  • Изключително силна любов към имам Али.
  • Вяра в 12-те имама, преки наследници на Пророка. Последният имам е скрит и ще се появи отново на земята, за да установи царството на справедливостта.
  • Принцип за благоразумно скриване на вярата – такийа.

Алевизма се различава от сродните на него учения по това, че изповядва крайния шиизъм, стигащ до обожествяване на Али – Али е Бог, Аллах се явява на хората под образа на Али. Наред с вярата в рая и ада къзълбашите вярват в преселението на душите – душата след смъртта се преселва в хора, животни, камъни.

Свещената книга на алавиите е Коранът, словото на Аллах, дадено на Пророка Мохамед. Шиитите не приемат преданията за Мохамед, наречени сунна, и имат свои предания, наречени ахбар, които смятат за меродавни. Почитат се също жития на светци-шиити като Отман баба, Демир баба, Хаджи Бекташ Вели и др.

Най-голяма почит се засвидетелства към личности като Мохамед, назрети Али („негово светейшество Али”), Фатима (дъщеря на Пророка и съпруга на Али), имам Хюсеин (трети имам) и други имами.

Посвещаването в учението става след обучението при учител (рехбер) чрез специален обред, ръководен от баб’ата в присъствието на посветени и най-общо представляващ получаване на напътствия, изразяване на почит към светлината и истината и свидетелство от присъстващите за годността на кандидата. 

В общността на алевиите жената е на много голяма почит, моли се заедно с мъжа в теккето, не се забулва. Тя управлява, но не демонстрира – остатък от езичеството на тюрките.

Учението регламентира и любовното съжителство и  семейните отношения, като в шиитската юридическа практика се разрешава пробен брак, но при къзълбашите има годеж и сватба. Преди сватбата няма съжителство.

Разводът е категорично забранен. Повторен брак се допуска при смърт, но не се гледа с добро око. Полигамията е забранена. 

Освен по-горе изложените въпроси алевизма дава напътствия и по отношение на други съвременни проблеми. Отношението към хазарта и наркотиците е отрицателно. Алкохолът е позволен, ползва се при религиозните сбирки, но напиването е забранено.

Основна еденица в алевииската общност е религиозната община – джем, начело с баба. Джемовете се обединяват в рамките на едно село, избира се баш баб’а (бююк баб’а), който надзирава цялото село.Няколко села свързани  основно с едно текке, избират настоятели за теккето. Ръководителят на теккето се нарича шейх. Теккетата са центровете на общността, но за да си баб’а, се взема позволение от теккето на Отман баба, което е главно текке на къзълбашите в България.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от