15.12.2016

Автор: Сдружение РТИ

Античният град Абритус

Град Абритус е възникнал след разширяване на римски военен лагер, установен на мястото на древно тракийско селище. Днешният Резерват Абритус е разположен на площ от 1000 дка и е богат с паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Резерватът се намира на 2 км източно от град Разград.
Наименованието Абритус преведено от латински означава „прекъсвам, откъсвам, отделям, нарушавам” (от abrumpo) и „стръмен, стръмнина, откъснат” (от abruptus). Така името „Абритус” означава „прекъсната стръмнина”.
Абритус е основан в края на І в. н.е. и се е разраснал до един от най-големите градски центрове в Долна Мизия - римската провинция, разположена на територията на днешна Северна България.
Градът процъфтявал през II и III в. През ІV в. на площ от 14 хектара е изградена крепост, крепостна стена с дебелина цели три метра и височина 12 м, с четири порти и 35 бойни кули.
След това градът е бил опустошеният от готите, после възстановен, през VI в. отново е разрушен - този път от аварите. Върху развалините на крепостта в края на ІХ и началото на Х век на неговото място е изградена българска крепост.
Векове наред този град е бил непознат за науката и местното население. Разкопките започват през 1887 г., и са организирани от акад. Анани Явашов, който разкрил трикорабна базилика от V-VI в. С намерените материали била уредена сбирка в старата сграда на Разградската гимназия, което поставя началото на музейното дело в региона. Следващите разкопки Явашов провел през 1893 г., върху най-висока част, където разкрил християнска куполовидна църква от V-VI в.
Античните автори споменават Абритус във връзка с битка между римляни и готи, в която намерил смъртта си император Траян Деций. Това е единствения случай, при който римски император умира, извън Рим. Деций загива в битка с готите край стените на Абритус, потъва в блато до р. Бели Лом, заедно със сина си Херений Етруск, убит със стрела в лицето на 1 юли 251 г. – още в началото на битката. В минутите на страшна мъка владетелят на Рим показал твърдост и сила, които изумили околните. Императорът кратко заявил "Смъртта на един войник, не е от особено значение за битките на цялата армия." и продължил сражението. Според хроникьора Аммиан Марцелин фаталната развръзка дошла в мига, когато буйният кон, язден от императора, се подхлъзнал и хвърлил ездача си в блатото. Така храбрият Траян Деций намерил смъртта си в мочурищата, погълнали 30-хилядната римска армия, разбита край Разград от готския военачалник Книва. Според друга легенда Траян Деций е погребан в Абритус със златната колесница, с която се е сражавал. Колесницата все още не е открита, но през пролетта на 1971 г. при проучване в Абритус е намерено най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя, 4 кг монети/златни солиди. Откриването на това съкровище е една от сензациите на археологията.
Сред най-ценните експонати, свързвани с историята на древния Абритус е Златен пегас на 2400 години. Фигурката с глава на конче е с тегло 475,5 грама, датирана е от 4 в. пр. Хр. и е без аналог в световната археологическа съкровищница. Много е любипитна историята за това как е намерена тази фигурка. През 1973 година земеделец от село Вазово случайно е изровил статуетката и учуден от необичайната си находка, я показал на приятелите си трактористи. Един от тях разрязал фигурката и я предложил за пепелник на компанията. Другата половина с конската главичка отпред дали на децата от махалата да си играят. Така за съкровището узнали местните учители и те алармирали властта. Отрязаната половинка обаче изчезва, мъжът, който я е държал последно, заминава за Турция. Така на историците са налага да гадаят дали от земята е бил изровен ритон или друг вид ритуална скулптура. Смята се, че тази фигурка е част от съкровището на местен тракийски владетел от племето гети. Изображението на Златния Пегас е част от герба на Разград и символ на града.
В Археологическият резерват „Абритус” могат да се видят находки, свързани с езическия култ, сред които жертвеник с посвещение на Херкулес от времето на император Септимий Север. Многобройните надгробни надписи на старогръцки и латински са свидетелство за разнородното население, обитавало Абритус през вековете – римляни, българи и турци. Значителен интерес представляват и датираните от ХVIII и ХIХ век надгробни и строителни надписи - християнски, мюсюлмански и един арменски.
В Абритус е имало ателиета, специализирани в изработване на битова керамика, избработвали са се и ювелирни произведения. Доказват го намерените тук гривни, обеци, пръстени и др. скъпоценности, част от които могат да се видят и в музея, разположен на територията на резервата.
Археологическият комплекс „Абритус” разполага и с интерактивен музей http://www.abritus.org/bg/home.html , който предоставя разнообразни възможности за виртуален контакт с миналото. В поредица от филми се проследяват и онагледяват археологическите изследвания. Предвидени са възможности за влизане в различни исторически роли свързаните с тях практически дейност.
Археологическите разкопки в Абритус ще продължават и през следващите десетилетия. Без съмнение предстоят нови интересни открития.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от