03.09.2014

Автор: ZAHARIA COVACEF

Археологическото наследство на Добруджа

Добруджа може да се счита за голям исторически музей на открито. Тя има богато наследство с многобройни движимо и недвижимо наследство от праисторията до средновековието. Има много места, облагородени или не, гробници от всички епохи, могили или равнинни такива, а обектите, които са открити по време на разкопките (спасени археологически произведения или научни такива) са толкова разнообразни, както от гледна точка на тяхната полезност, така и от гледна точка на използваните материали. За съжаление всички тези богатства са много слабо популяризирани или са напълно неизвестни. 
 
             За повече от 600 години, Добруджа (територията, която в наши дни е разделена на Североизточна България и част от Румъния която се намира между река Дунав и Черно море) е била включена в римската провинция Долна Мизия, която по-късно е преименувана на Малка Скития. Независимо от името, тя е била провинция на източната граница на Великата Римската империя и като такава, е било задължително да бъде проучена. Пътищата са били построени: основните от тях по поречието на река Дунав са минавали покрай брега на Черно море, а също така и от север на юг, до центъра на провинцията; второстепенните, от запад на изток, са били пътища, предназначени да гарантират мобилността на военните поделения, ефикасната и бърза доставката за военните крепости и захранването на населението с провизии. Всички тези пътища са били охранявани и при необходимост поправяни от специализирани военни единици. За да защитават тези граници (от Трансмариска до Черно море) в областта са били доведени два легиона: V-ти Македонски, разположен в Трезмис (в наши дни Туркоая, област Тулча, Румъния) и XI-и Гарнизон Клаудия, разположен в Дуросторум (днес Силистра, област Силистра, България), както и Класически Мисийски Флот Флавия, позициониран в Новиодунум (Исакча, област Тулча, Румъния), които са патрулирали по река Дунав, пазейки тази граница и осигурявайки защитата и безопасността в региона.

             Днес България и Румъния са географски разположеин на източната граница на Европейския съюз. Наш дълг е да защитаваме - чрез партньорства, възстановки (реални, когато това е възможно, или виртуални) и съхранение - и интензивно да промотираме всички археологически обекти, които напомнят за славните и богати времена на този регион. Ако постигнем това, ние можем да превърнем Добруджа в археологически Ел Дорадо, който ще привлича все повече и повече туристи, които да я опознаят. Освен това, такова едно начинание ще създаде много постоянни работни места: за археолози, служители в музеи, куратори, пазачи и различни категории реставратори на сгради, конструкции, предмети и произведения на изкуството, които са извлечени от обектите и т.н.
 
Недвижимо наследство
 
             Колко туристи, с изключение на специалистите в областта, са чували или са били достатъчно любопитни да посетят изключителното Неолитно селище край Хърсово? Незначителен брой и то само случайно, тъй като тъжната истина е, че мястото не е достатъчно популяризирано.

             Място, което е известно и посещавано е Истрия - градът основан от милезийските гърци през VII-VI век преди новата ера, но колко са посетили градовете Аргамум - Оргаме (също гръцки) или укрепеното селище на гетите Албещи разположено в района на Калатис? Калатис и Томис са известни, заради техните имена, но не винаги заради тяхното местоположение, тъй като сега те са в рамките на модерните градове Констанца и Мангалия.

             Римските и римско-византийските градове са по-известни. Първият, който ни идва на ум е сградата на комплекса Адамклиси, който обхваща монумента Тропеум Траяни, едноименното укрепено селище и музея, съдържащ всички артефакти от монумента и от разкопките в града, от некропола и околното пространство.

             Също така, пет от крепостите, разположени на Дунавската граница на Римската империя - Трансмарица (Тутракан) и Дуросторум (Силистра) в България, Карсиум (Хърсово), Капидава и Улметум (днес Пантелимону де Сус, част от територия на селските райони Капидава) – са включени в Европейски проект, чиято цел е те да станат част от туристическата верига. За тази цел проекта включва редица дейности: сканиране на откритите стени по време на археологически проучвания на тези градове, тяхната триизмерна виртуална реконструкция, включително и интериора по време на изследванията, както и серия от допълнителни строителни работи, а също и допълнителни конструкции; в допълнение към проекта е предвидено и изработването на презентационен диск на три езика (английски, български и румънски), печатен пътеводител (също на три езика), както и промоционален филм излъчен по местните телевизионни станции и разбира се и подходящото представяне със знаци и табели на целите на проекта. Всички тези усилия се оказват твърде малко: дисковете и пътеводителите се оказват недостатъчни като брой и не са публикувани отново, за да бъдат на разположение на заинтересованите туристите.

             Паметник, представляващ - и представител - на ранната средновековна епоха е Монашеският комплекс от Мурфатлар, състоящ се от пет църкви, жилища и гробници. Това е комплекс, който заслужава нашето пълно внимание, с консолидация, възстановяване на първоначалните структури и включване в туристическата верига.

             Също така, част от недвижимото наследство е поредица от структути и сгради в Констанца: Римската сграда с мозайки, градските стени видими в Археологическия парк, някои от базиликите, гробницата Хипогеум и Римския квартал, разкрит в парка на Катедралата.

             Всички те и много други, които не съм включил в тази кратка презентация - са изключитлно атрактивни обекти и могат да станат част от успешните туристически маршрути, които биха могли да включат и някои музеи: Национален историко-археологически музей в Констанца, Археологическия музей "Калатис" в Мангалия, Музея на град Истрия, Музей Траяни Тропеум в Адамклиси, Музеят "Аксиполис," Музея в Черна вода, Музея „Карсиум“ в Хърсово, където ссе запазени и изложени най-представителните археологически находки.

             И Истрия (където археологическите проучвания са направени през 1914) и Тропеум Траяни, селището и паметника (където научните изследвания започват веднага след войната за независимост през 1877-1878 г.), печелят от проекти, които допринасят за възстановяването и укрепването на различни техни части; но това трябва да бъде постоянен процес, тъй като той води до по-доброто популяризиране на обектите. Рекламните материали (брошури, пътеводители, картички или тематични брошури на румънски и други разпространени езици), които биха могли да помогнат за тяхото по-добре предствяне са или малко или напълно липсват.

             Капидава, 90 години след началото на археологическите работи в тази крепост, печели европейски проект, по който да се извърши реставрация и консолидация, включително допълнителни дейности като реализиране на обяснителни маршрути за туристите, както и създаването на допълнителни конструкции (паркоместа). В допълнение към това са предвидени промоционални материали, които да информират туристите за това колко е важно основаването на крепостта тук по времето на управлението на император Траян и да ги насърчат да се върнат и дори да наблюдават археологическите разкопки в момента, в който те се извършват.
 
Движимо наследство
 
             За да се възстанови всеки елемент от древния живот ние прибягваме до възможно най-много на брой и различни като вид документи: писмени източници, епиграфски документи, скулптурни и архитектурни паметници, малки обекти (керамика, стъклени съдове, маслени лампи, бижута и т.н.), в действителност всичко, което отговаря на научния подход.

             Изкуството и религията, са области, които са се развивали неразривно свързанни една с друга. Религиозният живот в Добруджа е засвидетелстван от редица древните скулптурни и епиграфски документи представящи божества, храмове и свещеници, които са отговаряли за поклоненията по установените канони. Скулптурни паметници на божества показват чрез иконографския стил, който се използва и начина, по който са направени, кои от тях са се раздвали на специално внимание и почит. От анализа на скулптурни паметници открити до сега и от епиграфските посвещения, които са използвани откриваме малко на брой пластики, посветени на главните божества на гръцко-римския пантеон; за разлика от тях, с повече пластики са представени божествата, чиято цел е била да защитават.

             Скулптурното изкуство в римска Добруджа се базира на изкуството развито в западно-понтийските гръцките градове; фактът, че гърците се заселват в тази област, води неизбежно от материалното към духовното, давайки техника на производство, изкуство и религиозни вярвания, които са съответствали (и са отговаряли) на нуждите на местното население. Дългото съжителство на две групи хора, гети и даки и гърци, е довело до двупосочно влияние в религията; един от най-важните местни богове - преобразен в гръцка чапла и изобразяван на кон - е тракийския конник, който гърците приемат като Херос Пропилеос или като погребален символ.

             Открити скулптурни паметници предлагат късове информация за местното изкуство, както и кои фактори са го повлияли. Ето защо, ние можем да установим развитието на някои местни работилници, където специализирани занятчии (които наричаме занаятчии-скулптори) са работили с мрамор (от внос) и варовик (от местните кариери) и са правили малки скулптури. Любими теми са били митологична и традиционните гръцки божества представени най-често от Аполон, Афродита (Венера), Артемида (Диана), Дионис (Бакхус), крилатата Виктория, Музите и др.

             Работилници от Истрия и по-късно от Калатис, след което най-вече от Томис (тъй като тези градове са се развивали и тяхното значение се е увеличило) са имали важна роля в навлизането на скулптурното изкуство в местната среда. Много важни личности са могли да си позволят да издигнат храмове в тяхна чест (при Истрия: Диоген, баща на Диоген, посвещава храм на музите; Песистратос, син на Мнесистратос, строи храм на Теос Мегас (Великия Бог) или да поръчат статуи на някои от божествата (в Истрия, Атинагор, син на Теодотос, поръчва статуя на Афродита през IV четвърти век преди новата ера; също там, Аполоний, син на Метробиос, дарява статуя на Афродита Понтия; в Томис, два филантропа - Агрипес и Асклис - посвещават статуя на Фортуна Понтия; Гай Ерениус Харито, също от Томис, посвещава едикула с двойно изображение на богинята Немезида). Тези посвещения са били направени не само от физически лица, но също така и от религиозни сдружения, професионални колежи или от администрацията.

             Социалният статус на този (тези), който е посветил тези скулптури може да бъде разбран от качеството на скулптурите, по отношение на художествено постижение и разбира се от използвания материал; това предполага наличието на специализирани работилници. Лошо направените варовикови паметници са със сигурност резултат от частни поръчки, направени от поклонници, които не са могли да си позволят до използването на работилниците на някои от известните скулптори в района, докато красиво направени паметници от мрамор (от внос, което поради тази причина ги прави и по-скъпи в сравнени с местния материал) или от висококачествен местен варовик, са в резултат на поръчки, направени от богатите поклонници или институции.

             Големият брой паметници и посвещения ни позволява да предположим съществуването на някои от работилниците, които са могли да ги изработят. За работилница на резбар във вила рустика, неосредствено след територията на Капидива, свидетелства надпис. Следи от работилница за обработка на мрамор са открити в Констанца (древен Томис). В същото време, различни паметници (епиграфски, но също така и скулптурни изображения) удостоверяват наличието на някои храмове, свещеници са водели култови церемонии (също удостоверено епиграфски). Този вид сгради са открити (но не са изследвани) в Томис и Истрия, където те също са изследвани.

             В изложбата, посветена на "Изкуство и религия в древна Добруджа" се опитваме да илюстрираме чрез изображения и триизмерни фигури (много от тях изложени за първи път) ролята, която играе изкуството в насърчаването и развитието на религията. Божествата на класическия гръцки и римски пантеон (Юпитер, Аполон, Диана, Венера, Дионис-Бакхус, Фортуна, Хемезида, Херкулес, Хеката, Танатос), източните божества (Кибела, Изида, Юпитер Долихенус, Гликон, Митра) и местните божества (Тракийският конник, Дунавските конници) са представени в произведения, които са копия на класически произведедния или са в оригинал.

             Качеството на изпълнение на много от монументите, открити в Добруджа (особено в бившите гръцки градове, но също така и в най-важните римски центрове във вътрешността или по брега на река Дунав), както и тематичните и формални връзки с гръцкото изкуство потвърждават отново високото ниво на артистичност на занаятчиите-скулптори от местните работилници и тяхната тясна връзка с гръцко-ориенталския свят.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от