„Че са им златни ръцете...“ Традиционни накити

Обработването на благородни метали има хилядолетна традиция по нашите земи. Златарският занаят в Добруджа се развива в градовете Добрич, Силистра, Тутракан, Кюстенджа, Тулча и др. Основните материали са злато, сребро, метални сплави, емайл, скъпоценни камъни. Характерните златарски техники на изчукване и коване, отливане, филигран и гранулация, се осъществяват чрез специфичен и сложен инстументариум от наковални, пили, клещи, маткапи, калеми, чукчета и др. Локалната специфика на отделните златарски центрове се проявява повече в разнообразието от форми и украса, отколкото в технологичните процеси. Достигналите до нас произведения на златарското изкуство показват изключително високо художествено майсторство.

 

Продължение на древна прабългарска традиция и характерна за женския костюм е коланната украса. Интересни по своята изработка са металните „кованци”, направени от еднакви прешлени, нанизани на кожен ремък. Много разпространени в Добруджа са и синчаните колани, носени предимно от преселниците от Северна Добруджа. Те са изработени от тясна ивица дебел вълнен плат, върху който са нашити пъстроцветни мъниста.

 

Художественият ефект е постигнат чрез умело съчетание на форми и цветове. Забележителни със своята красота и разнообразие са пафтите, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан колан. Лети, ковани, филигранни, украсени със седефена апликация и стилизирани геометрични и растителни орнаменти, двуглави орли, религиозни сцени, те впечатляват с изящна изработка и богата орнаментика.

 

Любим накит за глава са косичниците, състоящи се от няколко подвижно скачени плочки, с многобройни спускащи се синджирчета, звънтящи пластинки и декорация от емайл и пъстроцветни камъни. Характерни за годенишкото и невестинското облекло са аскиите, изработени от централна триъгълна плочка и завързани към нея звънтящи висулки. Към накитите за глава се отнасят и иглите.

 

Те представляват изработена от сребърна сплав ажурна топка, украсена с различни висулки. Широко разпространение през ХIX в. имат обеците „арпалии” – ажурни розети с филигран и гранулация. Старинни украшения за глава са и различните висулки, наричани „трепка-треперушка”. Те са изработени от метал или стъклени мъниста и се поставят отстрани на главата, върху забрадката. При „синчаните пера”, направени от нанизани на конски косъм пъстри синци, художественият ефект се постига от умелото съчетание на цветовете със свободното движение на висулките. 

 

Сред населението от Котленско са разпространени и герданите амулети, представляващи обръч от двойно вита тел, закопчаваща се отпред, със синджирчета, върху които са закачени кръстчета, палмети, розети. Предполага се че те са по-късно развитие на прабългарските торкви. Традиционен за котленки е и нагръдният накит „куна”/икона/. В изработена от бронзова сплав шестоъгълна рамка, с прикачени към нея синджирчета, се поставя седефна плочка с изображение на Света Богородица и Исус.

 

Едни от най-старинните накити за ръце са „кубелиите” – масивни, отворени, лети гривни, изработени от сребро или бронзова сплав. Характерни за периода след Освобождението са гривните „ентишии”, състоящи се от различни по големина плочки, съединени с многобройни подвижни верижки, украсени с филигран. Носени и от мъже, и от жени са пръстените. Широко разпространение имат т. н. „столовати”, отливани от сребърна или бронзова сплав, украсени с релефни розети и цветен емайл. Пръстените „паралии” са с голяма кръгла плочка с позлата и поставен в центъра стъклен камък.

 

Ярките художествени достойнства, изящна изработка и изключително многообразие поставят традиционното народно облекло и накитите от Добруджа сред най-красивите и неповторими образци на народното изкуство.