19.06.2014

Автор: Кирил Бързаков

Човекът и природата (земята)

Образът на Добруджа в литературата е синоним на равнината. Равнината – на безграничността; безграничността – на духовната свобода и разкрепостеност от оковите на историческите и политическите превратности, на социалната несправедливост, на индивидуалните несполуки. Равнината е „друг свят”, Обетованата земя, раят. Митът за равнината, макар и по-дискретно, има трайно и безспорно място в българската литература – най-вече благодарение на „певеца на Добруджа” Йордан Йовков. Земя целина, с трева – човешки бой, без синори, без граници; по нея – хергелета от полудиви коне, жизнени и непосредствени хора; над нея – небе, обсипано от звезди. Такава е „Добруджа някога”. Късче от идеалното минало е нужно на човека, когато изтерзаната му от житейските изпитания душа потърси лек ( „Друг свят” – Й. Йовков).
 
Модерният човек е все по-откъснат от природата, все по-обременен от проблемите на делника, в който властва материалното и разрушава дори най-здравите връзки в семейството. Мотивът за бягството назад към идеалното минало се свързва с желанието на човека да се завърне към изначалната си същност, да открие дълбоко потуленото детско „аз” в себе си. В краткия и непретенциозен на пръв поглед разказ на Йовков „Друг свят” „връщането” за кратко в „другия свят” се оказва най-доброто лекарство за болния възрастен герой Илия Дочкин. Девствената природа го зарежда с енергия и сила, подмладява го. Така излекувана изглежда и почти умиращата преди това кобилка. В „другия свят” тя също се е оказала при „своите си” – там са майка и, стадото и, корените и. Трудно би могъл да разбере това „лекарство” търговецът на добитък Темелко – той няма очи за „другия свят”, а и конете за него са само стока, от която печели.
 
Героите на Йовков са селяни, които почти са се сраснали с природния свят. Образите на героите си писателят изгражда по конкретните наблюдения, които е получил от живота в Добруджа. Като всеки истински художник Йовков рисува това, което познава най-добре. А той най-добре познава живота и душевността на добруджанеца и чрез неговата душа търси да изрази душевността на българина, а в българина иска да види човека изобщо.
 
Добруджанският селянин умее да се радва на красотата на възраждащата се природа. Гледката на раззеленилата се земя го зарежда с енергия и оптимизъм. Той обаче запазва винаги и трезвия реалистичен поглед към земята – там се ражда хлябът му, тоест там е и настоящето, и бъдещето му. Ето защо дори и най-малкото и невинно посегателство върху земята възприема като престъпление.
 
Началото на разказа „Другоселец” (Й. Йовков) подчертава погледите на селяните, отправени към полето: „И как няма да гледат? Трева е поникнала и на камък. Такава зеленина е навън, че и в кръчмата като седи човек, пред очите му играят зелени кръгове”. Затова са готови да налитат на бой, когато пазачът довежда в кръчмата другоселеца нарушител, навлязъл с кончето си в чужда нива: „Как тъй ша влезеш в чужда нива, да тъпчеш на човека стоката му, мъката му?”. Селяните изведнъж се озлобяват, другоселецът им изглежда враг, когото трябва да накажат. Хармонията и красотата остават външни, те не са докоснали душите. Така, както не ги е докоснала и светостта на християнския празник в чест на свети Константин и Елена.
 
В творчеството на добруджанските писатели човекът, животното и природата са част от едно хармонично единство. Когато съгреши пред природата, човекът трябва да намери сили да възстанови разрушената и хармония. В „Грехът на Иван Белин” (Й. Йовков) е внушена мисълта за двойствената човешка природа. Това е творба за духовните преобличания. От пастир героят става ловец, променя се целият му душевен строй, въпреки желанието да спаси селото от кръвожадната вълчица. Докато вижда следите и, той си мисли: „И тя е живина, и тя е създадена от бога. И майка е, и деца храни...”. Когато убива вълчицата и оставя осиротелите вълчета сукалчета, цялата общност се отдръпва от него и го превръща в аутсайдер. И героят разбира със сърцето си – има само един начин да изкупи сторения към майката природа грях – като отгледа малките вълчета, чиято майка е убил, и ги върне отново в гората.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от