01.09.2014

Автор: Lungu Virgil

Добруджа - кратка история

В настоящия стадий на изследванията, не може да се говори за следи от дейността на човешки групи, които са по-стари от около 100 000 години. На територията на Добруджа се преминава към уседнал живот на земеделци и животновъди през VI хилядолетие пр. Хр. В този смисъл, трябва да се спомене заселването на общностите от Хършова, включено към културата Боян, а в епохата на ранния и средния неолит тук се развива културата Хаманджия. Употребата на уреди от шлифован камък дава безпрецедентна динамика на двата отрасла от традиционния икономически живот: примитивно растениевъдство и животновъдство.
 
             Към втората половина на III хилядолетие пр. Хр. Добруджа се вписва в енеолитния хоризонт на югоизточната европейска територия. Културата Гулемница се развива в географските области, които се простират от равнината Мунтения до Добруджа и североизточната част на България. Специфичен за тази култура е грънчарският занаят, в рамките на който се появяват антропоморфни и зооморфни вази.
 
             В началото на III хилядолетие пр. Хр. културата Гулемница се припокрива в Добруджа и североизточната част на Мунтения от културата Чернавода I. Тя се ражда заедно с нахлуването от северните понтийски степи на племена с основно пасищни дейности и приключва енеолитния период.
 
             Новите населения, които нахлуват в тази територия са познати като индоевропейци, като се състоят от овчарски племена от Западна Азия и Източна Европа. Опитомяването на коня е важен аспект от този период, а от археологическа гледна точка може да бъде посочен един могилен гроб в Касимча, с върхове на копие, остриета от кремък и фигура, която представлява конска глава. Други два могилни гроба от същата епоха са изследвани в Констанца.
 
             От бронзовата епоха в Добруджа датира статуята менхир, открита в Долна Чамурла (Чамурлия де Жос) от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Варовиковата плоча представлява схематична женска фигура като символ на силата и плодородието. Паметникът имат апотропичен характер, за отдалечаване от близостта на гроба с лошите духове и зложелателите. От Меджидия произлиза микенската сабя, датирана от XIV в. пр. Хр., като нейното присъствие потвърждава за този период връзките с гръцкия свят. Бронзовата епоха завършва по тези територии в началото на XII в. пр. Хр.
 
             Населението на Добруджа се включва в първата желязна епоха – Халщат (XI-V в. пр. Хр.) в голямата етническа карпатско-балканска общност, наричана траки. Появата и установяването на гърците при Евксински понт, явление познато под наименованието гръцка колонизация, се случва между VIII в. и VI в. пр. Хр. Най-важните градове основани тук са Аполония, Месембрия, Одесос, Калатис, Томис, Хистрия, Тирас. Най-старата гръцка колония в Добруджа е Истрия, милесийска крепост на брега на езерото Синое, която датира от VII в. пр. Хр. За античен Томис, днешна Констанца, изворите споменават повече топоними, сред които най-известните са Томис или Томи. Калатис, днешна Мангалия, е дорийско творение на Хераклит Понтийски. Отношенията на новодошлите с гетите, установили се от Истрия през VII в. пр. Хр., а от Томис и Калатис почти един век по-късно ще се докаже благоприятно: както гърците, така и местното население ще се повлияе взаимно, което е отразено в икономическите и културни област.
 
             През втората желязна епоха – Ла Тене (V-IV в. пр. Хр.) става осезаемо присъствието в местната територия и на скитското влияние, доказано с кама от вида акинак /akinakes/, която е принадлежала на предводител на местно племе. 
 
             Търговията на Истрия с местното население е улеснена през този период с появата на монетата „с колело“ и легендата IΣTPIH – името на крепостта, което произлиза от наименованието на Дунав. Изпълнителната власт се изпълнява от колегия архонти. Тъй като е с еднакъв йонийски произход, Томис е бил организиран по същия начин. Назначение са архонти с административни пълномощия и хегемони с военна роля. В Калатис има Събрание и Съвет, пет демиурги, които са заместени по-късно от архонти, както и стратези с военни задачи.
 
             Към втората половина на IV в. пр. Хр. в устията на Дунав се случват важни социални, икономически и политическо-културни промени. Изтласкани от сарматите, племената на скитите нахлуват на юг, особено в крайбрежната зона, като заемат, под управлението на цар Атей, позиции: вследствие на бурни битки с местното население ръководено от Рекс Хистрианорум/ Rex Histrianorum/, а Атей поискал помощ от македонския цар Филип II (359-336 пр. Хр.). В това време „царят на истрийците“ умира, скитите са победени, а Атей е убит. Авторитетът на новите завоеватели се усилва още повече по времето на Александър Велики, чийто поход от 336-335 г. по Дунав, срещу трибалите, има като резултат подсилването на позициите, завоювани преди това.
 
             Контактът на скитите с гетите се усилва през IV-III в. пр. Хр. Аргументът за това са сребърните монети с изображения на скитски владетели, така наречените василевси, изработени в работнилници в Калатис и върху които могат да бъдат разчетени имената: Канит, Сариак, Акрос и Карапс. Чрез постоянния контакт с местното население, скитите от Добруджа ще бъдат асимилирани, като се загубят в голямата маса на гетите. Въпреки това, на тях се дължи името на региона между Долна Добруджа и Черно море, това на Малка Скития, в противоположност с огромната област на северните понтийски скити.
 
             В рамките на Гето-дакийското царско на Буребиста, от средата на I в. пр. Хр. Малка Скития има значително развитие в социален, икономически и политически план. Организираното присъствие на гето-даките в Добруджа, дори и след изчезването на Буребиста през 44 г. пр. Хр., е било очевидно.
 
             След смъртта на Буребиста, държавата на даките се разпокъсва. Тримата царе на даките в Добруджа, Ролес, Дапикс и Зиракс дават възможност на римляните да завладеят Малка Скития. Тя пада под римско владичество (от 29-28 г. пр. Хр.), което продължава почти седем века.
 
             След период на икономически, политически и културен възход (I-III в. сл. Хр.) следва един период на преселници, пълен с отрицателни последици през IV-VII в. Последните от тях са тези на печенегите, узите, куманите и татарите.
 
             Документалните извори доказват неоспоримо, че Мирча Стари е бил владетел в Добруджа още през 1388 г. Пак през тази епоха трябва да се е установила и формирала феодалната държава Добруджа. Впоследствие, за местното румънско население започва дълъг период на подтисничество, както в социално-икономически, така и културно-духовен аспект под чуждо владичество. Но етническото им самосъзнание и принадлежност към висша цивилизация им е насадило жизненост и консервативен дух.
 
             Връщането на Добруджа през 1877 г. към румънската държава се отбелязва с началото на развитието на нейните области във всички аспекти.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от