08.07.2014

Автор: Костадин Костадинов

Добруджа в края на епохата на най-ранния метал. Късен халколит. Преходния период и през бронзовата епоха.

Късния халколит на Балканския полуостров е време на възникване на огромни по своите мащаби етнокултурни обединения, обхващащи териториите на няколко предхождащи ги култури. Импулсът, довел до това явление, трябва да се търси във възникването и развитието през V хил. пр. н. е. на най-ранния крупен металургичен комплекс в света, обозначен в историографията като „Балкано-Карпатска металургична провинция“. В рамките на тази провинция се проследяват няколко металодобивни и няколко металопреработващи центъра, които произвеждат изделия от нелегирана мед – клинове, брадви, тесли, брадви-копачи, длета, шила, игли и украшения. Голяма част от тази серия са най-ранните метални оръдия на труда, използвани от човека. Те решително повишават производителността на труда, а с това и благосъстоянието на енеолитното население в цяла Югоизиточна Европа. 

             Рудодобивът и металургията са най-ранните занаяти в историята на човечеството. Тяхното развитие слага началото на второто общестено разделение на труда, което през епохата на енеолита остава само в сферата на дейностите, свързани с добиването, преработката и търговията с метал и метални изделия. Цялото халколитно стопанство обаче отбелязва на този етап тенденция към все по-детайлна специализация във всички сфери на домашните занаяти. Тази специализация може да бъде обяснена като протозанаятчийска. В рамките на родовите общини познаваме керамични, кремъчни, тъкачни и други работилници. Трасологическите изследвания показват детайлна специализация на оръдията на труда за извършването на точно определени операции. Развива се и разменната търговия със суровини и готови изделия. Тези процеси намират своето отражение в социалната сфера. Отделни райони, контролиращи ключовите транспортни артерии, изпреварват останалите в своето развитие. Към края на каменно-медната епоха в тези райони вече се наблюдава чувствителна имуществена диференциация на населението. Благодарение на морето Добруджа се издига на този етап като най-напредналия район на Европа. Тук гореизброените прогресивни социално-икономически явления са особено ясно изразени.

             Започва развитието на поредица от свързани култури, които отбелязват невиждани до тогава технологични и културни пробиви. Това са културите Хаманджия, Варна и Сава. Най-известното от всички селища, които са останали от тази епоха, е това, намиращо се на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. На този сравнително неголям обект се развива селище, което с право е наричано първият град в Европа. Тук за първи път се появява каменна архитектура, наченки на фортификация, храмове и обществени сгради. Доста по на юг от Дуранкулак, на мястото където е процъфтявала култура Варна, са открити находки, които остават в историята като най-старите обработени златни предмети. В Дуранкулак също са открити златни находки, които предхождат с няколкостотин години Варненското съкровище. Във вътрешността на Добруджа се намира друго, сходно, макар и не толкова добре проучено селище, разположено край село Драганово (Добричко).

             Съществени различия между културите се наблюдават само в областта на архитектурата. Първоначално се смяташе, че носителите на културата Варна строят предимно наколни селища като тези, констатирани във Варненските езера. Разкопките, проведени върху цялата площ на Големия остров край Дуранкулак, Добричко, през 1975 – 1989 г., дадоха възможност да бъде изцяло разкрито едно наземно поселение на тази култура. То е строено по строго определен план, с пресичащи се под прав ъгъл улици, ориентирани по посоките на света. Сградите имат високи каменни цокли, запазени на места до 70 см височина. В план те представляват трапецовидни или правоъгълни сгради с преддверие (мегарони), чиито южни фасади са отворени, поддържани от дървени колонади. В централното помощение, до източната стена на сградите, върху каменен подиум се издига пещ, до нея е било разположено хромелното съоръжение, а по протежение на една от стените личи дълга каменна площадка – подиум, върху който са били нареждани съдове и друг инвентар. В центъра на някои сгради е констатирано трапецовидно култово огнище. Основната стопанска дейност на обитателите се е извършвала в предната половина на мегарона, в която личи по едно огнище върху каменен или глинен подиум във всеки от външните му ъгли. Преддверията са покрити с дебели слоеве пепел. В повечето случаи техните стени имат плетена, обмазана с глина конструккция. В центъра напоселението е разкрит голям трапецовиден мегарон с обща площ 162 кв. м., издигнат върху масивен каменен цокъл. В него не са открити оръдия на труда. Проследяват се дебели наслоявания от разноцветни подови замазки. Редица моменти говорят в полза на предположението, че се касае за седалището на вожда на селището, което дава основание да се тълкува като дворцов комплекс.

             В края на V хил. пр. н. е Добруджа като част от ареала на Западното Причерноморие се нарежда начело на най-напредналите в обществено-икономическо отношение райони на Европа. Всестранният разцвет на материалната и духовната култура на този район показва, че през късния енеолит тук е възникнала цивилизация, която предхожда хронологически първите стъпки на древните цивилизации в Ориента с около едно хилядолетие.

             В самия край на V хил. пр. н. е. цветущите късноенеолитни цивилизации от североизточната част на Балканския полуостров почти едновременно прекъсват своето съществуване. Техните поселища са поголовно опожарени, а гъстата поселищна мрежа престава да съществува. В тази светлина въпросното прекъсване се явява като най-крупното историческо явление в праисторията на Балканския полуостров, имащо за резултат дълбоки промени в етнокултурната структура на тази част от света.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от