25.07.2014

Автор: Радослав Симеонов

ДОБРУДЖА В ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО. Добруджа по време на Руско-турската освободителна война

След неуспешните опити за уреждането на Източната криза по дипломатически път през пролетта на 1877 г. Русия обявава война на Османската империя. Добруджа като стратегическа територия, разположена по най-краткия сухоземен път от европейските граници на Русия до турската столица и Проливите, придобива голямо значение в плановете на турското командване. Тук се осъществяват значителни военни операции през почти всички руско-турски войни от ХVІІІ и ХІХ в. Затова османското правителство съсредоточава почти половината от своята армия и въоръжение в укрепения четириъгълник Варна – Шумен – Русе – Силистра. 

             От своя страна пък руският Генерален щаб възприема като основа за предстоящите бойни действия плана на ген. Н. Обручев. В него се предвижда основният удар на руснаците да бъде нанесен в района на Свищов, докато в Добруджа да бъдат водени демонстративни бойни действия, които да приковат разположените в укрепения четириъгълник османски войски. Изпълнението на този замисъл е възложено на ХІV армейски корпус под командването на ген. А. Цимерман (известен още в научната литература и като Долнодунавски отряд). Призори на 10/22 юни 1877 г. отрядът на Цимерман извършва успешен десант на добруджанска земя в района на Буджакския полуостров, намиращ се срещу Галац. След устремна атака на височините край с. Гарван, Мачинско пограничните съединения на османците са разбити и отстъпват панически. Още на същия ден руските войски влизат безпрепятствено в гр. Мачин, посрещнати тържествено от местното население. По същия начин, без нито един изстрел, през следващите няколко дни руските войски влизат в Хърсово на 24 юни, в Тулча и Исакча на 26 юни и в Бабадаг на 28 юни. След кратка артилерийска престрелка на 13 юли ген. Цимерман овладява гр. Меджидие, а на следващия ден – Кюстенджа. По този начин за по-малко от месец Долнодунавският отряд изпълнява поставената му от командването задача, а именно – да завоюва и се установи трайно на линията Черна вода – Кюстенджа.

Частите на Долнодунавския отряд извършват на 10 юни 1877 г. успешен десант на р. Дунав близо до гр. Мачин, картичка от 1902 г.

             Настъплението на руските войски в Добруджа предизвиква паническото бягство на мюсюлманското население, което пък излива своето отмъщение спрямо християните. Разграбени и унищожени са цели села, пламъците унищожават църкви, училища и къщи. Сред опожарените селища се оказва и Каварна, която към началото на юли 1877 г. е обкръжена от над 3 хиляди черкези и башибозуци. След отказа на турската власт да гарантира спокойствието и реда, каварненското население решава само да се защитава. Начело на отбраната на града застава влиятелният местен търговец Андрей Василев, известен повече с прозвището Амира Джерафоглу. Край града са издигнати барикади, които местните жители отбраняват в продължение на две седмици. След вестта за пристигането на артилерия съпротивата на каварненци окончателно рухва, а башибозушките орди проникват в града. Започва поголовна сеч, при която падат убити над 100 души, подпалени са много къщи. Кървавите злодеяния в Каварна получават голям международен резонанс, а част от оцелелите жители на града търсят нови методи и форми за противопоставяне срещу своеволията и безчинствата на османците. Един от тях е споменатият вече Андрей Василев, който през есента на 1877 г. командва българска конна доброволческа чета. Неговата дружина се поставя в разположение на руското командване, участвайки в поредица диверсионни и разузнавателни акции, както и допринася за защитата на българското население от башибозушки набези.

Андрей (Амира) Василев от гр. Каварна

             През втората половина на 1877 г. Долнодунавският отряд предприема поредица от рейдове в южна посока, целта на които е да държи османските войски в постоянна тревога и готовност. Неговите действия се поставят изцяло в зависимост от развоя на сраженията, които води руската Дунавска армия. Към средата на септември руски кавалерийски отряди под командването на ген. К. Манзей почти достигат до Хаджи-оглу Пазарджик, нанасяйки няколко поражения на османците. Следват смели и изненадващи удари на руснаците по направленията към Силистра, Каварна и Балчик. В отговор на това турското командване извежда свои войски от района на укрепения четириъгълник, без обаче те реално да участват в боевете. По този начин отрядът на ген. Цимерман дава своя принос за разгрома на османците в Северна България.

Генерал А. Е. Цимерман, командващ Долнодунавския отряд

             След падането на Плевен на 10 декември 1877 г. започва заключителното настъпление на руските войски, когато те преминават стремително през Балакана, въпреки тежките зимни условия. В началото на януари 1878 г. Главното командване заповядва на ХІV армейски корпус да напредне в южна посока и овладее Хаджи-оглу Пазарджик, като прекъсне всички съобщителни и транспортни комуникации между Варна и Шумен. Един от най-кръпролитните боеве, които корпусът на Цимерман води в Добруджа е именно сражението за превземането на Добрич. Разделени на три колони, след няколкодневни сражения край селата Елибей (дн. Пчеларово) и Пирифакъ (дн. Равнец), руснаците достигат до района на Добрич. Междувременно турското командване вече е предприело сериозни мерки за фортификацията на града, за което насилствено е използван и трудът на местното българско население. Отбранителната система е изградена от две реда редути (укрепления) на 300 м един от други, съединени с ровове, насипи и снабдени с далекобойна артилерия. Османският гарнизон в града, намиращ се под командването на опитния Рашид паша, включва 30 хилядна редовна войска и кавалерия. Осъзнавайки, че поради отличната отбранителна система на града, една директна атака не е никак целесъобразна, ген. Цимерман решава да възприеме заблуждаващ маньовър. Изпълнението на този план е възложено на частите под командването на ген. Манзей. Те трябва да завържат бой с турците и да създадат у тях впечатлението, че ще бъдат обкръжени, а пътя има за отстъпление към Варна – прекъснат. На 26 януари 1878 г. руските войски завързват ожесточено сражение северно от града. Турците оставят на бойното поле над 500 убити, включително и командващият ги Зекерия паша. Руските жертви са около 170, като костите на част от тях са положени от признателните добричани през 1901 г. в специална костница. През нощта на 26 срещу 27 януари турските войски опразват града и се оттеглят на юг, като изоставят своите ранени и болни войници, както и огромен брой провизии. За да прикрият оттеглянето си, те запалват големи огньове. На 27 януари през деня, предупредени от един българин за напускането на турците, частите на Долнодунавския отряд влизат в изоставения град, радостно посрещнати от българското население. В дневника на един от полковете влязъл в Добрич е записано, че „ако градът не беше предаден доброволно от турците, то той щеше да се превърне във втори Плевен”. Скоро след падането на Добрич са освободени Балчик (на 31 януари) и Каварна (на 4 февруари). Силистренската крепост е блокирана от части от Долнодунавския отряд , а други пък достигат на юг до Провадия.

             Българите в Добруджа също дават своя принос за успешната развръзка на войната. Много от тях подпомагат Долнодунавския отряд като водачи, разузнавачи, преводачи; снабдяват войските с храна, облекло и фураж за добитъка; полагат грижи за ранените и болни руски войници. Освен това над 120 добруджанци се включват в редовете на българското опълчение.

             Още веднага след стъпването на руските войски на добруджанска земя започва постепенното изграждане на органите на Временното руско управление (ВРУ). За разлика от предишните руско-турски войни, когато то е имало за цел организиране на тила и подсигуряване на успеха във военната кампания, то сега една от неговите основни задачи е привличането на българско население към създаваните местни и държавни институции. Въпреки тежките военновременни условия, органите на ВРУ успяват да разгърнат активна дейност за решаването на бежанския и аграрния, както и редица други въпроси от всички сфери на обществения живот.

             Още преди началото на Руско-турската освободителна война се появява на бял свят идеята Добруджа да бъде използвана като разменна монета за уреждане на отношенията между Великите сили. При преговорите между руския и австро-унгарския император в Райхщад през 1876 г., както и при подписването на конвенцията между двете империи в началото на 1877 г., е постигнато споразумение Русия да си възвърне отнетата ù след Кримската война и предадена на Румъния Южна Бесарабия. В хода на самата война руската дипломация нееднократно намеква на Букурещ, че въпросът за съдбата на Бесарабия не подлежи на обсъждане и че Румъния ще бъде компенсирана с територия на юг от р. Дунав – вероятно с Тулченския санджак. В самата Румъния идеята за размяната на двете области никак не е популярна, особено сред опозицията, която не желае разширяването на страната с една чужда за нея провинция. Румънската преса също твърди, че присъединяването на Добруджа ще бъде „една отворена рана и ябълка на раздора между България и Румъния”. През целия период на войната обаче не е подписано никакво двустранно руско-румънско споразумение, което да изясни спорните териториални въпроси между двете държави.

             Не по-малко притеснена е и българската общественост. До този момент Добруджа винаги е била възприемана като част от българското етническо пространство, и то не само от османската администрация, но и от европейската дипломация. Доказателства за това са султанският ферман от 1870 г. за създаването и определянето на диоцеза на Българската екзархия, а също така и проектът на Великите сили за даване на автономия на българските земи, приет през декември 1876 г. на Цариградската посланическа конференция. И двата посочени документа разглеждат цяла Добруджа като съставна и неделима част от българското землище. Още преди подписването на прелиминарния Санстефански договор редица видни общественици от Добруджа като Тодор Икономов, Кръстю Мирски, Антон Франгя и др., настояват пред органите на руското управление Добруджа да не бъде подлагана на повторно поробване. През февруари 1878 г. хиляди българи от Тулченско и Кюстендженско настояват в мемоар пред руския император земите им да не бъдат откъсвани от Отечеството. Протестите на българите обаче остават нечути.

             Решенията на Санстефанския мирен договор от 19 февруари/3март 1878 г. повеляват Северна Добруджа да бъде разменена с Южна Бесарабия. Въпреки продължаващите протести на българите, Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г. потвърждава предоставянето на Северна Добруджа на Румъния. Сега обаче границата с България е отместена още пò на юг, така че да достигне плътно до Силистра, а пристанището Мангалия да остане в румънски ръце.

             През лятото и есента на 1878 г. в Румъния се разгарят обществени дискусии по отношение на взетото решение в Берлин. Редица румънски интелектуалци, общественици, журналисти и депутати излагат своите аргументи, че анексирането на Добруджа и загубата на Бесарабия противоречи на румънските национални интереси и че това ще доведе до перспективата за влошаването на отношенията с България, за освобождението на която румънците също са проливали кръвта си. В крайна сметка на свое заседание през октомври 1878 г. с 83 гласа „за” и 27 гласа „против” румънският парламент приема натрапената на Румъния териториална замяна.

             Въпреки протестите и негодуванието на българското население, през м. ноември румънската армия навлиза поетапно в Северна Добруджа. На 14 ноември е завзет гр. Тулча, на 19 ноември – Расово, а на 27 ноември – Кюстенджа. На 28 ноември 1878 г. властта на Временното руско управление преминава в ръцете на румънската администрация. С това обществено-икономическото и политическото развитие на Добруджа преминава в нов етап на развитие, когато тя се оказва поделена между две отделни държави. По този начин се полага началото на т. нар. добруджански въпрос, който през следващите десетилетия до голяма степен определя развоя на българо-румънските отношения.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от