30.07.2014

Автор: Радослав Симеонов

ДОБРУДЖА В ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО. Добруджанският въпрос в началото на Втората световна война. Крайовският договор от 1940 г.

В периода между двете световни войни добруджанският въпрос заема основно място в българо-румънските отношения. Българските правителства и обществеността правят непрекъснато опити да облекчат положението на добруджанското българско население. Техните петиции до Обществото на народите обаче остават без отговор, а румънската държава категорично отказва да приложи Договора за малцинствата, подписан неохотно от самата Румъния още на 9 декември 1919 г. 

             За българския народ и общество заграбването на Южна Добруджа от Румъния е една огромна несправедливост, която трябва да бъде поправена. В следвоенния период българската външна политика неотклонно се придържа към принципа на мирния ревизионизъм – т.е. несправедливите териториални клаузи на Ньойския мирен договор да бъдат премахнати по мирен път. Умерената и последователна българска политика започва да дава своите плодове към края на 30-те год. на ХХ в. На 31 юли 1938 г. е осъществен първият пробив спрямо Ньойския диктат – подписано е Солунското споразумение, с което отпадат военните ограничения на договора.
След подписването на Мюнхенското съглашение през есента на 1938 г. (по силата на което Германия получава Судетската област от Чехословакия) настъпват радикални промени в международната обстановка. Версайската система от договори, наложени на победените държави в Първата световна война, започва постепенно да се руши. При тази обстановка българската дипломация поставя добруджанския въпрос на челно място в националната програма на България. Без все още официално да повдига въпроса за възвръщането на Южна Добруджа, тя започва да търси международна подкрепа за българските искания.

             Избухването на Втората световна война поставя Румъния в изключително неблагоприятна ситуация. Тя не само губи подкрепата на своите западни покровители, но е и изправена пред исканията на съседните ù държави, за сметка на които е разширила своите територии. Съветският съюз претендира за Северна Буковина и Бесарабия. Унгарската дипломация поставя ребром въпроса за Трансилвания, където живеят над два милиона унгарци, а България настоява за мирното възвръщане на Южна Добруджа. През юни 1940 г. силите на Вермахта разгромяват Франция, която е основният крепител на Версайското статукво. Опирайки се на постигнатите споразумения с Германия (пакта Рибентроп – Молотов от 23 август 1939 г.), Съветският съюз с нота от 26 юни 1940 г. ултимативно изисква Румъния да върне Бесарабия и Буковина. Румънското правителство, лишено вече от подкрепата на Франция, е принудено да отстъпи под натиска на Москва. Този акт на съветското правителство поставя на дневен ред въпроса за границите на Румъния с Унгария и България. Унгарските управляващи изразяват готовност да прибягнат и към използването на военна сила, отправяйки през юли 1940 г. към България предложение за съвместни военни действия срещу Румъния. България и нейният монарх Борис ІІІ обаче неотклонно се придържат към формулата за мирното разрешаване на добруджанския въпрос. Понеже и трите държави вече са потенциални съюзници на Третия райх, Хитлер не може да си позволи да допусне териториално-политически конфликти между тях. Затова германското правителство е първото, което оказва натиск върху управляващите в Букурещ да започнат мирни преговори с България и Унгария.

             На 19 август 1940 г. в Крайова започват двустранните българо-румънски преговори. Румънските представители още от самото начало се опитват да поставят някои спънки и неблагоприятни за българската страна искания като например оставането на Силистра в Румъния, а Балчик да получи статута на свободен град. Освен това се искат прекомерни финансови компенсации и се настоява за задължително изселване на българите от Северна Добруджа. Българската делегация, водена от Светослав Поменов, категорично настоява за възвръщането на цяла Южна Добруджа. Впоследствие румънската страна пък има претенциите да получи двата вклиняващи се триъгълника по българо-румънската граница. Издигат се и неприемливи искания относно сроковете на оттегляне на румънската администрация от Южна Добруджа. Заради неотстъпчивостта на румънците преговорите вървят мъчително и навлизат във фаза на застой. При това положение следва нова категорична намеса от страна на Германия и Италия и преговорите са подновени. На 6 септември румънският крал Карол ІІ абдикира, а новото правителство начело с ген. Антонеску подписва на 7 септември 1940 г. договор между двете държави, който е резултат от взаимен компромис. Според него Румъния възвръща на България Южна Добруджа в границите от 1913 г., а новата българо-румънска граница е определена за „окончателна и вечна”. Договорът съдържа клауза за задължителна размяна на население, като румънските колонисти в Южна Добруджа бъдат репатрирани срещу евакуация на българското население в Северна Добруджа. Ясно е, че с тази постановка Румъния си гарантира владичеството над Северна Добруджа, която през 1878 г. е откъсната от България по волята на Русия. Към договора има и финансова спогодба, според която българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 милиард леи като компенсация за румънската собственост в областта. Независимо че някои от клаузите на Крайовския договор са твърде неизгодни за България, той е приет с възторг и удовлетворение от българското общество, защото слага край на една историческа несправедливост.

Българската делегация на преговорите в гр. Крайова

             В оценките си за Крайовския договор румънската историография набляга на факта, че той бил диктат, подписан под „фашистки натиск”. Това е половинчато и неистинно твърдение, защото справедливостта на българските искания е призната не само от силите на Оста, но и от останалите международни фактори – Англия, САЩ, Съветския съюз, както и от балканските съюзници на Румъния – Югославия и Турция. Този договор остава валиден и след края на Втората светован война, за разлика от т.нар. „Виенски арбитраж” между Румъния и Унгария, който е разтрогнат като международен акт, носещ подписите на Хитлер и Мусолини.

Сградата в гр. Крайова, където е подписан историческият договор от 7 септември 1940 г.

             Крайовският договор предвижда заемането на Южна Добруджа от българската войска и администрация да се осъществи на три етапа за времето от 21 септември до 1 октомври 1940 г. Тяхното навлизане в областта е посрещнато с неописуем възторг и еуфория от местното българско население. Офицерите и войниците са обсипани с цветя, по площадите се издигат триумфални арки и се вият кръшни български хора. Заедно с добруджанци ликува и цялата страна.

 

Моменти от тържестеното посрещане на българските войски в Добрич на 25 септември 1940 г., обявен половин век по-късно за Ден на гр. Добрич

             Най-съкрушени обаче се оказват севернодобруджанци, които трябва да напуснат своите родни огнища и да се изселят в България. По силата на договора те са задължени да се преселят в тримесечен срок, като недвижимите имоти на изселниците стават собственост на румънската държава, а самите те могат да пренесат цялото си движимо имущество. Миграцията на севернодобруджанци се извършва между 1 ноември и 14 декември 1940 г. при крайно неблагоприятни климатични условия и обхваща около 67 хиляди души. Керваните с бежанци се придвижват към България с каруци, параходи и влакове. На румънска територия и особено на границата изселниците са подлагани на открит грабеж и произвол. Жандармеристи и митничари заграбват част от покъщнината им, домашни животни, дрехи, както и намерените у тях златни предмети. След пристигането им в България бежанците се изправят пред редица проблеми, свързани с изхранване, настаняване и оземляване. Правителството командирова в Южна Добруджа подготвена българска администрация, като координацията и ръководството на цялата дейност по приобщаването на областта и приютяването на преселниците се възлага на генерален управител – генерал-лейтенант Георги Попов. До есента на 1941 г. българската държава оземлява 14 470 преселнически семейства, които получават около 1 270 000 декара обработваема земя и 13 хиляди дворни места, лозя и градини. За обезвъзмездяването на севернодобруджанци се изполват предимно изоставените от румънските колонисти жилища и земи. А броят на румънските колонисти, които се изтеглят заедно с румънската администрация, е около 104 хиляди души.

Генерал-лейтенант Георги Попов – назначен от българското правителство за управител на Южна Добруджа

Пристигане на влакова композиция с бежанци от Северна Добруджа

             Договорът от 1940 г. е определян от своите съвременници като „тържество на справедливостта”. Той е може би единственият двустранен мирен договор между две държави, подписан в момент, когато Европа е вече в пламъците на войната. През следващите десетилетия и до ден днешен Крайовският договор играе определяща роля в българо-румънските отношения. Макар и да решава само частично добруджанския въпрос, изкуствено възникнал през 1878 г., договорът съдейства за преодоляването на острото дипломатическо и военно противопоставяне между България и Румъния, за разведряване на нагнетеното взаимно недоверие и вражда. Днес двете държави са част от обединена Европа, благодарение и на реалностите, завещани от Крайовския договор.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от