30.07.2014

Автор: Радослав Симеонов

ДОБРУДЖА В ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО. Румънският режим в Южна Добруджа (1919–1940). Националноосвободителната борба на добруджанското население

След края на Първата световна война Румъния разширява близо два пъти своята територия благодарение на присъединените Трансилвания, Банат, Буковина и Южна Добруджа. В новите граници на държавата се увеличава относителният дял на малцинствените общности, които надхвърлят една четвърт от населението. Затова усилията за интегрирането на разнородните етнически общности са водещи във вътрешната политика на страната. 

             Повторното румънското владичество в Южна Добруджа предизвиква дълбоки изменения в нейния цялостен стопански, обществено-политически и културен живот. Основен акцент в дейността на румънските власти е провежданата от тях денационализаторска политика спрямо добруджанското българско население. Тук изцяло се прилага опитът, придобит от румънизацията на Северна Добруджа, само че в още по-драстични и тежки за българите форми. Поради добре оформеното национално съзнание на българското население в Южна Добруджа и повишения интерес на България към добруджанския въпрос сега румънските власти се чувстват доста по-несигурни във владеенето на областта за разлика от ситуацията в Северна Добруджа. За да променят това статукво, след 1925 г. те прибягват към принудително заселване на многобройни румънски колонисти и куцовласи (арумъни) от Гръцка Македония. За двете десетилетия на румънското господство в Южна Добруджа броят им възлиза на над 77 хил. души. Колонистите са използвани като най-силното оръжие на румънския национализъм срещу българското население. Именно от техните среди се формират структурите на крайнодясната националлистическа организация „Акциуня ромъняска”, чиито представители с поощрението на държавата извършват множество провокации, побои, малтретиране и убийства над българи. Първият масов погром над българи колонистите извършват през есента на 1927 г. в с. Проф. Иширково, Силистренско. При пълното бездействие на властите в Силистренско се сформират големи въоръжени банди, които тероризират в продължение на две седмици населението. На 2 септември 1931 г. колонистът Йон Патони застрелва в Добрич най-изявения представител на местната българска общност – Христо Стефанов, който е бивш сенатор в Румънския парламент. Убиецът обаче остава ненаказан от властите. През 1933 г. колонистки банди се отдават на грабежи и побоища в добричкото село Поручик Гешаново, които засягат и съседните села.

Паметната плоча на лобното място на Христо Стефанов в Добрич, застрелян през 1931 г., скулптор Борис Караджа

             Натискът на румънските власти спрямо българите води съвсем закономерно до увеличаване на емиграцията от областта. Предполага се, че за двете десетилетия чуждо владичество Южна Добруджа е напусната от около 50 хил. българи. В същото време режимът афишира толерантност към турското и татарското население с цел да го противопостави на българите, които въпреки всичко продължават да съставляват мнозинството от населението в областта.

             Установеният от румънските власти грабителски и денационализаторски режим е предпоставка за разгръщането на продължителна и непримирима националноосвободителна борба на българското добруджанско население. През пролетта на 1923 г. е създадена Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО), която като структура и програмни документи се изгражда по подобие на ВМРО. Нейният Централен комитет се намира в Русе, където се помещава и Задграничното представителство на организацията. Територията на областта е разделена на седем окръга, като във всеки един от тях е планирано да действа по една чета. След направеното географско райониране четите на ВДРО в Южна Добруджа се предвождат съответно от: в Силистренско – Дочо Михайлов, в Тутраканско – Стефан Боздуганов, в Тервелско – Димитър Дончев-Доктора и в Добричко – Стойко Колев. Благодарение на създадените чети за няколко месеца са премахнати вземащите застрашителни размери в областта разбойничество и бандитизъм. Организацията печели симпатиите на населението и става притегателен център за широк кръг добруджанци. През лятото на 1924 г. нейните членове и привърженици вече достигат до 2 – 3 хиляди души. Разрастващата се дейност на четите в Добруджа провокира властите към драстичен произвол спрямо българското население. Така например през септември 1925 г. силистренският префект Ташку Пучеря издава специална заповед за борба с „комитаджийството”. В нея се обещава голяма парична награда за всеки, който залови или убие „комитаджия”, стига да е убеден, че дадено лице е такова, без да се изискват други формалности. Тази заповед отключва поле за чудовищни произволи. Най-фрапиращият от тях се разиграва край с. Старо село, Тутраканско, през лятото на 1926 г. В селото са арестувани около 50 българи от румънска жандармерийска част, като по пътя към Силистра 26 от тях са избити по най-жесток начин.

Некролог в памет на избитите край с. Старо село, Тутраканско през 1926 г.

             В началния период от съществуването на организацията в нея съжителстват две политически течения – десница и левица. Сред идейните водачи на десницата личат имената на запасния офицер Никола Кямилев и адвоката Иван Хаджииванов. Десницата се обявява за ревизия на Ньойския договор и присъединяване на Добруджа към България. Сред дейците на левицата изпъкват Върбан Петров и Дочо Михайлов, които са едновременно и функционери на БКП. Те изцяло възприемат коминтерновските постановки по националния въпрос и застъпват идеята за устройването на Добруджа като социалистическа република и включването ù в състава на бъдеща Балканска федерация. След Септемврийското въстание от 1923 г. ЦК на БКП по внушение на Коминтерна се опитва да овладее националноосвободителните организации. Опасявайки се от засилването на влиянието на комунистите, десницата във ВДРО успява изцяло да овладее ръководството в организацията. Поради това БКП се ориентира към създаване на нови националноосвободителни организации, намиращи се под неин контрол.

Върбан Петров, един от създателите на ДРО, снимка от 1925 г.

Печатът на ВДРО

Позив на ДРО по повод на 20 годишнината от втората румънска окупация на Южна Добруджа

             През септември 1925 г. бивши дейци на левицата във ВДРО и на БКП, като Дочо Михайлов, Димитър Дончев, Георги Кроснев и Димитър Ганев, създават във Виена нова организация, известна като ДРО (Добруджанска революционна организация). Към нея се присъединява и групата на т.нар. автономисти, оглавявана от д-р Петър Вичев. Хората около д-р Вичев се придържат към идеята за устройването на Добруджа като самостоятелно държавно обединение, което те разглеждат като етап по пътя към съединението ù с България. След създаването си ДРО се конфронтира с ВДРО, като социалните ù приоритети постепенно изместват националните. През 30-те год. на ХХ в. организацията възприема тезата на Коминтерна за съществуването на „добруджанска нация”. Предлаганият от нея вариант за разрешаване на добруджанския въпрос обаче остава неприемлив за преобладаващата част от населението в областта. ДРО прекратява съществуването си през септември 1940 г. по решение на ЦК на БРП, като част от нейните членове се пренасочват към комунистическата партия.

Димитър Дончев – Доктора със свои четници, третият отляво надясно, снимка от 1926 г.

             Добруджанското националноосвободително движение има сериозен принос в борбата срещу репресивната и денационализаторска политика на румънските врасти в областта. То обаче остава по-слабо от дейността на ВМРО в Македония, като тук също отчетливо се наблюдават някои типични идейни и личностни разногласия.

             Една от най-популярните мирни форми на съпротива срещу румънския режим е създаването на Българските културни общества (БКО). Обикновено те се формират на основата на запазените училищни или църковни настоятелства в градските центрове на областта. Основната им грижа е поддръжката на българските училища, но освен това те развиват многостранна културно-просветна дейност за съхраняване на българската национална идентичност. Дейността им никак не е гладка, тъй като те са подложени на непрекъснат натиск от страна на властите и румънските националистически среди. Това става чрез завземане на училищните сгради, въвеждане на румънски учебни програми, конфискуване на български книги и пр.

             Румънската власт в Южна Добруджа се опитва всячески да материализира присъствието си тук. В областта се откриват няколко музея и музейни сбирки – в Балчик, на нос Калиакра и в Силистра. Издигат се паметници и бюстове на членове на румънското кралско семейство (в Балчик и Силистра), а в Добрич е издигнат Паметник на героите. Но най-известният обект, свързан с румънския период в историята на Южна Добруджа, си остава Дворецът на румънската кралица Мария край Балчик. Изграден в ориенталски стил, с цветни паркове и ботаническа градина, той впечатлява и до днес многото туристи, които го посещават. По желание на Мария след нейната смърт през 1938 г. тук е погребано и сърцето ù.

„Паметникът на героите” в Добрич, демонтиран от румънските власти при напускането им

Изглед от Двореца на румънската кралица Мария в Балчик, съвременен вид

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от