28.07.2014

Автор: Радослав Симеонов

ДОБРУДЖА В ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО. Социално-икономическо развитие и културно-просветен възход на Южна Добруджа (1878 – 1912)

Руско-турската война от 1877 – 1878 г. допринася за осъществяването на аграрния преврат в Южна Добруджа, а така също и създава необходимите предпоставки за развитието на капиталистическите отношения. През следващите три десетилетия и половина областта като част от българската държава се намира в период на сравнително спокойно и възходящо развитие. Стопанският облик на Добруджа продължава да бъде предимно аграрен, тъй като около 80% от трудоспособното население се прехранва със земеделие. Характерна тенденция за областта е увеличаването на частнособственическата обработваема земя и броя на едрите земеделски стопани. По броя на крупни земеделски стопанства Добруджа заема първенствуващо място в страната. Така например през 1908 г. тук се намират 41% от земевладелците, притежаващи над 50 хектара земя. Друга характерна тенденция за областта е масовото въвеждане на модерен земеделски инвентар и машини – сеячки, редосеялки, жетварки, косачки и др. През този период Южна Добруджа трайно се утвърждава и като „житницата на България”. Със зърнени култури се засяват близо 85 – 90% от орната земя, а Добричка и Балчишка околия заемат първото място в страната по добив на пшеница на глава от населението. Богатството на Добруджа на второ място идва и от животновъдството, което притежава традиции още от възрожденската епоха. Освен характерното за областта овцевъдство и коневъдство, тук е разпространено и отглеждането на камили. Поради своята изключителна издръжливост към температурните аномалии и непретенциозност към храната, камилите се оказват успешен заместител на волския впряг. Първият, който внася и развъжда камили, е чифликчията Жечо Холевич, чието стопанство от 15 хил. декара се намира в землищата на селата Белгун и Септемврийци.

Жътва в Добруджа с вършачка, 1910 г.

Използваните за земеделска работа камили в чифлика на Холевич край с. Дуранлар (дн. Белгун, общ. Каварна)

             Ускореното развитие на земеделското стопанство създава благоприятни предпоставки за напредъка на преработвателната промишленост. През 80-те и 90-те години на ХІХ в. тя се представлява най-вече от занаятчийското производство, но и се създават предприятия от фабричен тип. Най-голямо развитие има мелничарството. През първото десетилетие на ХХ в. в някои от градските центрове са разкрити модерни мелници. През 1910 г. в Балчик е открита най-голямата в България мелница, която представлява пететажна сграда, издигната непосредствено до пристанището и морския бряг. На следващата година към нея е пристроена и фабрика за макарони и грис. Мелници се изграждат и в селата, но те са с по-скромни функции и размери. Особено впечатляващи са водните мелници по р. Дунав край Тутракан. Освен с мелници фабричното производство в областта се представлява и от няколко текстилни, железарски и цигарени фабрики в Добрич, Силистра, Балчик и Каварна. Въобще южнодобруджанските градове, макар и да продължават да носят все още аграрни черти, се урбанизират постепенно и се утвърждават като важни стопански центрове. Увеличава се и броят градското население. Поради своя голям хинтерланд като най-динамично развиващ се и проспериращ град в Южна Добруджа се утвърждава Добрич (преименуван така на 19.02.1882 г. с княжески указ на Александър Батенберг по молба на добричкото гражданство). За неговото икономическо развитие съществено допринася и откриването през 1910 г. на жп линията Девня – Добрич. Обратно на това пък, Силистра губи ролята си на водещ стопански център в областта, тъй като голяма част от нейния хинтерланд остава на територията на Румъния. Ако през 1910 броят на жителите на Добрич е вече 17 146 (при 9 567 през 1880 г.), то показателите за силистренското население са съответно 11 646 при 10 642 предишни. Динамично нарастват и градовете Тутракан (10 490 ж.), Балчик (6 616 ж.) и Каварна (4 874 ж.).

Модерната мелница в Балчик, построена преди Балканската война

Атрактивните плаващи мелници по р. Дунав край Тутракан, 1904 г.

             Аграрният характер на стопанството в Добруджа е един от факторите областта да се превърне в люлка на организираното земеделско движение в България. На 21 март 1899 г. в с. Стожер, Добричко, се провежда събор на земеделските дружинки, на който се приемат устав, програма и се избира Върховен комитет начело с Йордан Пекарев. Съборът се превръща в основа за учредяването малко по-късно на Земеделска партия в България. Организационното и политическото консолидиране на земеделците става в момент, когато управляващото правителство на В. Радославов подготвя законопроект за въвеждане на натуралния десятък върху земеделската продукция. Южна Добруджа се оказва един от главните центрове на съпротива в страната против въвеждането на десятъка, който предвещава съсипване на селското население. В началото на 1900 г. в редица села на областта се провеждат протестни събрания и се изпращат телеграми до правителството за премахването на закона. През следващите месеци събитията ескалират. На много места селяните отказват да попълват декларации за облагане с натурален десягък. На 28 май 1900 г. в с. Дуранкулак, Шабленско, се провежда внушителен митинг с над 1 800 участници от околните села. За да се справи със ситуацията, околийският началник в Балчик търси съдействието на войската. Няколко души от организаторите на митинга са арестувани и малтретирани. На 1 юни около 2 – 3-хилядно множество от селяни се отправя да освободи арестуваните, като някои носят и оръжие. Край с. Дуранкулак се завързва престрелка между протестиращите и войската, при която загиват около 90 души, а ранените са над 300. Кървавите събития в пограничното село предизвикват масово възмущение в страната от действията на правителството, което скоро пада от власт, а въвеждането на натуралния десятък е осуетено.

Паметник в с. Дуранкулак, посветен на жертвите от селския бунт през 1900 г., скулптор Асен Попов

Радославовия площад в центъра на Добрич

             Големите социално-икономически изменения, които настъпват в Южна Добруджа след Освобождението, оказват положително влияние и върху културно-просветния живот. След 1878 г. започва процес на възстановяване и разширяване на учебната мрежа. Освен българските училища с държавна подкрепа функционират и голям брой турски, еврейски, арменски, гръцки и едно румънско училище в Тутракан. Освен основните училища (215 за областта през 1910 г.) са разкрити две непълни гимназии, 10 прогимназии, Педагогическо училище в Силистра и Земеделско в Добрич.

Сградата на Педагогическото училище в Силистра

             Дейността на училищата много тясно се преплита с читалищното дело, което също се радва на възходящо развитие. До Балканската война читалища освен в градовете има и в почти всички села. Читалищата поддържат библиотеки и читални, развиват театрална самодейност или поддържат хорови и инструментални състави, устройват публични сказки и вечеринки и др.

             През този период в Южна Добруджа се появява и периодичният печат. Началото му е поставено в гр. Силистра през 1885 г. с издаването на в. „Време”. До Балканските войни на бял свят излизат общо 55 издания, 7 от които са списания. В тях се третират важни проблеми от национално и местно естество, политическите борби, нерешеният български национален въпрос и др. През разглеждания период в областта са открити около 15 печатници, сред които най-голяма дейност развива печатницата с книгоиздателство „Мавродинов” в Тутракан (1898 – 1913).

Общ изглед към Тутракан в началото на ХХ в.

             Постиженията в сферата на културно-просветния живот имат изключително важна роля не само за повдигане на общия образователен уровен на населението. В годините на румънското владичество през следващите близо три десетилетия именно те се оказват непреодолимото препятствие пред опитите на румънската власт да денационализира българското население в Южна Добруджа.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от