31.05.2014

Автор: Сдружение РТИ

Добруджанска фолклорна област

Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област. Обхваща административните области Добрич, Силистра и Варна.
 
Тя е характерна с богатия си и разнообразен музикален фолклор. Тук около Освобождението се преселват големи групи тракийско население, както и население от балканските райони на Стара планина, Котленския балкан и др.
 
За това в Добруджа се срещат и два стила – тракийския и балканджийския. 
Наред с тракийските и балканджийските песни звучат и богато орнаментираните безмензурни жетварски, трапезни и седенкарски песни. Добруджанската бавна песен се изпълнява равностойно от мъже и жени. Тук за разлика от много други области жените често пеят във висок регистър, закрито. 
 
Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, но характерен само за този регион инструментален стил, изпълняван на гъдулка, кавал, гайда. Особено прочути са добруджанските танцови мелодии “ръки”, “сборени”, “ръченица” и др. 
 
Характерни за добруджанския регион инструменти са хармониката, джура гайда и гъдулката (копанка), наричани заедно „добруджанска тройка”, също кавал, голям дудук, акордеон.
 
Женската добруджанска носия се състои от червен сукман с бродерия (може пола и елече), дълга бяла памучна риза, черна вълнена престилка с бродерия, жълта кърпа с копринени ресни за главата и коланче. Среща се и шапка като гребен на петел (качуло).
Мъжката носия се състои от черен панталон (гащи, потури), бяла памучна риза с бродерия на пазвата, вълнен червен пояс, характерна кърпа за главата и специфични дебели калцуни.
Добруджанските танци имат свой стил, който се отличава с настроение, свободно от скованост тяло, участие в играта и на ръцете и на раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, с леко наведено назад тяло. Акцентите в движенията са насочени главно надолу към земята, което показва и основния стилен белег на добруджанския танц – връзката му със земята. Добруджанецът танцува със сигурна и уверена стъпка - много от движенията имитират детайли от ежедневния му труд. В Добруджа голямо участие в танца взимат ръцете със специфична пластична линия - ясно изразена както в мъжките, така и в женските танци.             
 
Добруджанските хора са затворени, в полукръг или права ръченица. Най-разпространени са смесените хора, на които се залавят и жени и мъже. В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, като постепенно забързва до умерено.
 
Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени, те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. Най-разпространени са смесените хора и по-рядко мъжките. 
 
По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец” в 2/4, “Пайдушко” в 5/8, а в размер 5/8 се играят “Ръченик”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др. Много интересни танци са “Изхвърли кондак” в 9/16 и “Черкезката” и “Трънката” в 13/16.
 
Сред известните певци са имената на Васила Вълчева, Иван Георгиев, Калинка Вълчева, Ева Георгиева, Анастасия Костова, Димитрина Кунева, Добра Савова, Верка Сидерова, Стоян Пейчев, Добрин Коев, Димитър Моралийски и др.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от