01.09.2014

Автор: Lungu Virgil

Добруджански исторически свидетелства

В Констанца, на площад Овидиу, се намира едно от най-старите културни светилища в Румъния, с традиция и изключително културно наследство. Основано през 1879 г., скоро след придобиването на независимост, настоящият Музей за национална археология и история - Констанца е стопанисван от бившето Градско кметство, като самото то е архитектурен бранковянски паметник, открит през 1921 г. 
 
             Пред внушителната сграда, емблематичната статуя на латинския поет Овидий напомня на минувачите, че е живял десет години в изгнание, може би незаслужено, тук в понтийската колония на Томис. Огорчението в душата, на този който тъжеше за своя любим Рим, не му попречи да остави на потомците поеми с дълбоко чувство, създадени точно по тези земи в границите на Римската империя. Статуята на поета на вечната любов е била създадена от скулптора Еторе Ферари.
 
             Пред внушителната сграда, емблематичната статуя на латинския поет Овидий напомня на минувачите, че е живял десет години в изгнание, може би незаслужено, тук в понтийската колония на Томис. Огорчението в душата, на този който тъжеше за своя любим Рим, не му попречи да остави на потомците поеми с дълбоко чувство, създадени точно по тези земи в границите на Римската империя. Статуята на поета на вечната любов е била създадена от скулптора Еторе Ферари.
 
             Макар останките от античния град, разположен стратегически на констанцистката планина,да са бил покрити от модерни сгради, на зрелищния публичен площад на Томис от IV-VI в. сл. Хр. можем да се възхищаваме и днес. Сводестите помещения, които служели като пристанищни складове, са покрити от широка платформа, върху която се пази най-голямата римска мозайка в югоизточна Европа. Внушителният многоцветен килим, от които са запазени 772 м², показва изобилно обхвата на икономическите ресурси, с които е разполагал градът. Земетресението, което е разрушило частично сградата през VI в. е предизвикало разпадането на сводовете, реставрирани понастоящем, но е предоставило на археолозите шанс да възстановят целия инвентар, който се намирал в съответния момент в тези сгради: амфори, които съдържат различни смоли, каменни тежести, котви, железни кюлчета.
 
             Мозайката, предпазена първоначално с покрив поддържан от дървена конструкция, е изградена от геометрични и растителни мотиви, хармонично вплетени от античните занаятчии с внушителна художествена изисканост. Пред сградата се откриват архитектурни фрагменти, разкриващи монументалността на публичните и частните сгради в метрополиса Томис.

             Значителният им брой позволява поддръжката на археологически парк в непосредствена близост до защитните стени на късните римски крепости, разположени по дължината на булевард Фердинанд. Веднъж влязъл в крепостта през реставрираните врати от преди няколко десетилетия, посетителят може да си представи, с масивните каменни и мраморни архитектурни мотиви, интензивната строителна дейност на предците ни.

             В близост до епископската катедрала, при скалата в края на улицата на музеите, археолозите са разкрили друга останка от античния живот: един квартал от жилища от III-VI в. сл. Хр., групирани по протежение на улици, направени с каменни плочи и предвидени с канализационна система за отпадните и дъждовните води.

             В течение на много десетилетия, извършените разкопки в крепостта Капидава са имали значими резултати за развитието на провинцията между Дунав и Черно море през римската и византийската епоха. Капидава е била още през римската епоха една от важните крепости за крепостната системата по дунавското крайбрежие, с ролята си да предпазва северните граници с Империята. За това свидетелстват масивните стени изградени от камък и хоросан, които частично са устояли на времето.

             Най-старото селище от градски тип в нашата страна е Истрия. Основана през VII в. пр. Хр. от гръцки преселници от Милет, крепостта познала дълъг период на разцвет през хилядолетието пр. Хр. и до римската епоха, през която е участвала в тесните връзки с гетското местно население. Разположена на брега на днешното езеро Синое, което в древността е било залив на Евксинския понт, Истрия съществува до византийския период на VI-VII в., когато е разрушена и след това изоставена пред последователните вълни от преселващи се народи: готи, хуни, аваро-славяни, прабългари. От тези векове датира и най-добре запазеното заграждение. Преди това е била изследвана епископската базилика с големи размери, чиито руини доказват съществуването на важна християнска общност в Истрия, дори и в условията на упадък на икономическата важност на крепостта, благодарение на засипването с пясък на залива.

             Последната фаза от съществуването на Истрия е изобразена от внушителните защитни кули, но и от жилищния квартал, с групирани жилищни комплекси около вътрешен двор, както и с обществените бани, разположени в близост до защитната стена.

             Разположена на кръстопът между пътища, които свързват северната с южната и източната със западната част на римската провинция Малка Скития, крепостта от Адамклиси, наречена на името на важния паметник в съседство Тропеум Траяни, е друга цел от първостепенно значение за историята на Добруджа. Градът придобива ранг на община през втората половина на II в. сл. Хр., като представлява до нахлуването на преселническите народи един важен икономически и религиозен център. Музейният комплекс на Адамклиси обхваща на първо място Триумфалния паметник, изграден между 106 и 109 г. сл. Хр. за възпоменаването на победите на император Траян над даките и техните съюзници. Изобразените релефни сцени са картини на сблъсъка между двамата важни противници. Архитектът Аполодор от Дамаск е създал уникален паметник в римския свят, който представлява автентично доказателство на раждането на румънския народ.

             В негова близост, римляните издигнали една стабилна крепост, със защитни стени проектирани с 24 кули. Две главни улици, разположени напречно една спрямо друга, покрити с плочи са осите по дължината, на които са разположение сградите с обществено значение.

             Оригиналните съставни части на Триумфалния паметник са понастоящем разположени в един музей открит през 1977 г., по повод на завършване на дейностите по реконструкцията му, на годишнината на независимостта на румънската държава. Издълбаните сцени в камъка са запазени, заедно с другите архитектурни елементи, във вътрешността на музейната сграда, както в библиотека, в която такива ценни за паметта на румънците документи са пазени от лоши атмосферни влияния.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от