02.09.2014

Автор: Lungu Virgil

Древни златни накити от колекциите на Музея за национална история и археология Констанца

Накитите октрити в некрополите на гръцките крепости Истрия, Томис, Калатис са от римските крепости на дунавския лимес и от центровете във вътрешността на територията, има многобройни и изработени от различни материали: керамика, седеф, кост, бронз, желязо, сребро, злато. Много от тях се намират в колекциите на Националния румънски исторически музей; другите в колекцията „Мария и д-р Г. Северяну“ на Исторически музей на Община Букурещ, или в различни частни колекции (по-стари открития).

             Избрани са от накитите, които се включват в колекцията на Музей за национална история и археология в Констанца, брой от 488 златни предмета, които представяме по следния начин: колекцията „Василе Канарке“ – 4 предмета; накити от инвентара на саркофага открит в гара „Олимп“ – Мангалия – 9 части; накитите открити в гроба в Томис от II в. сл. Хр. – 95 предмета. Следните бижута, въпреки че произлизат в голямата си част пак от затворени комплекси (съответно погребални инвентари), представихме по категории, съответно: обеци – 220 броя; пръстени – 37 броя; колиета, синджирчета, мъниста – 31 броя; медальони – 25 броя; 2 кръстчета; 2 филактерии; 2 фиби за коса; 1 венче; 28 листа и декорации и 32 листа, които се слагат на устата на починалите.

             Всичко това ни разкрива не само цялостен разцвет, но още повече, съществуването на разнообразни предмети, на истинско художествено ниво, дори и често с присъща относително ограничена стойност, както по отношение на размерите на предметите, така и що се отнася до качеството на метала.

             Друго твърдение, което се налага от откритите златни накити е че в понтийските работилници са били познати почти всички техники за обработка на метал: ламиниране, изчукване, полиране, гранулация, водни знаци, заваряване; единственото, което липсва (или което все още не сме открили) е емайлът.

             Най-разпространените бижута са тези за всекидневна употреба: обеци, пръстени, синджирчета – с или без висулка, гривни, фиби за коса.

             Обеците имат най-често форма на халка, обикновена или усукана, която през елинистичния период завършва с глава на лъв, изработена повече или по-малко детайлно; лъвската глава е заместена понякога от антилопа, еднорог или овен.

             Особено внимание заслужава един комплект обеци с висулка, открит в калатинската област (колекцията „Василе Канарке“). Обеците се състоят всяка от една малка вдлъбната плочка във форма на розета с много фина гранулация, прекарана през халка от висулка с овална основа, върху която е разположен един овен.

             Заедно с комплекта обеци е намерен и пръстен, който има – рядко срещано за тази епоха – декорирана плочка с фигуративен релеф, който представлява главата на Менада, с венец с панделка и чепки грозде.

             Към същото съкровище се включва и чудесен медальон от тесалийски тип, който с изключителните си художествени качества, със своите размери (диаметър 83 мм, дължина 25 мм, тегло 78,215 гр) и с изключителното си запазено състояние, предизвиква дълбоко възхищение. Върху медальонът е представен, в издаден релеф, бюстът на Афродита с лавров венец, драпиран, с открита лява гърда и с краищата на лентата, която обхваща косата ѝ, падаща върху раменете. Медальонът е обгърнат от плетеница от синджирчета, на които са закачени от едно на друго (в свързващите места) малки цветчета. Връзката на този медальон с тесалийски център се направи въз основа на изучаването на 12 екземпляра познати до сега в света и намиращи се в музеи в Америка или Европа.

             Гривните от елинистическия период, открити в понтийската крепост, са обикновени, с краища декорирани с лъвски глави. Същата декорация – лъвска глава – е използвана и в закопчалките на синджирчетата, които имат различни форми.

             Относителната бедност на злато през елинистическата епоха се доказва не само с размерите, често скромни, и намаленото тегло на накитите, но и с наличието на псевдо-накити, често в некрополите в Калатис, за които ни разкрива погребалният инвентар на гроб на момиче: керамична позлатена корона с малки рисувани цветя, която имитира бляскавите елинистически корони; керамичните позлатени перли, които имитират тежките перли от масивно злато; малките декорации, пак от позлатена керамика, верни на погребалната тематика на елинистическия златарски занаят: Сирени, Нике, Менади, танцьорки, борци, гълъби, чепки грозде.

             През римската епоха Томис става важен производствен център, както се доказва от погребалните предмети, относително богати и разнообразни, в неговите некрополите от римската и късно-римската епоха.

             През римския период намираме същите видове бижута, същите форми и дори същите фигуративни мотиви, но характерната особеност на епохата – наложена от модата – представлява показване на демонстративен лукс при липса на творческа фантазия; така се установява това, че акцентът е поставен върху лесните ефекти на поставянето на цветни камъни – скъпоценни и полускъпоценни, стъклени пасти с различни форми: плоски или изпъкнали, кръгли, овални или квадратни, полирани или с гравирана декорация (инталии) или с релеф (камеи).

             Инталиите и камеите представляват най-богатата и най-разнообразната част от римския златарски занаят. Те са шлифовани или от едноцветен камък (аметист, корналин, рубин, гранат) или от сардоникс, камък, чиито слоеве от различни цветове позволяват изработването на изискана декорация. При всички случай камеите са били широко използвани за брошки, висулки, пръстени и обеци.

             Споменаваме, заради нейното изключително художествено качество, златна висулка с камеи открита в Констанца през 1962 г. В златна рамка с халка в горната част, обкантена с орнамент, който имитира усукано въже, е закачена овална камея от сардоникс с два пласта, декорирана с профил на млада жена, която има елегантната прическа на Юлия Домна.

             Друга камея с женски портрет е изобразена на плочката на една златна обеца направена от тънка нанизана халка, която е намерена в гроб в Томис.

             Сред накитите от императорската епоха разпространени не само в традиционните гръцки центрове на понтийския бряг (Истрия, Томис, Калатис), но и в римските градове от Малка скития, споменаваме няколко открития направени в римски некропол на крепостта Капидава, на дунавския лимес: златен пръстен с камея изработена от сардоникс в два цвята, върху която е изобразен с релеф бюстът на мъжки персонаж в смешна поза; чертите на лицето, прическата, дрехата закачена на рамото, всичко предполага сатиричен персонаж. Вторият предмет, който произлиза от същия гроб, е медальон с камеи от корналин декориран с бюст на жена представен с ляв профил. Прическата на път и късата коса, напомня на Юлия Мамея. Хитонът е драпиран елегантно около шията. Камъкът с конична форма е обвит в златно листо, като има в горната част халка за закачане. Това е отлична изработка от гледна точка на художествеността и добре запазена. Заедно с двата предмета беше открит и комплект златни обеци с кръгла форма, изрязани, с по един зелен камък в центъра.

             Сред накитите открити на територията на римска Добруджа могат да се споменат и: двойни пръстени за два пръста, обеци с висулка (чепки грозде, делфини, във форма на златно листо, инкрустирани камъни във форма на сърце, листо от бръшлян или във форма на капка); след това, усукани гривни или във форма на лента, фиби за коса и по-рядко колиета. Колиетата се състоят, според елинистическата традиция, от синджирче с много висулки в различни форми: фигурални медальони, малки амфори, кантароси и др.
             
             Друга категория от накити, които са открити в гробове, са венците и диадемите. Венците са изработени от малки златни листенца, с повече или по-малко сложен контур (дъбови, върбови и листа от топола). Диадемите са много редки и остават верни на много обикновените форми на диадемите-панделки от елинистичната епоха. Подобни предмети, датиращи от римската епоха, са намерени досега в гробовете в Калатис (Мангалия) – както е, например, обикновен венец направен от панделка, върху която са поставени пет вертикални листенца, със схематично отпечатани жилки.

             Откритие направено през 1970 г. в зоната на гара Олимп до древния Калатис, е показало саркофаг от мрамор с богат погребален инвентар, в който присъстват и накити. Златният венец има същата форма като панделка, но е монтиран върху дървена подложка. В центъра ѝ има голяма гема от стъклена паста със син цвят, която имитира сапфир; две по-малки геми, с червен цвят (днес едната е загубена) са били поставени от едната и от другата страна на изкуствения сапфир и като се редуват гемите, върху панделката на венеца са били поставени златни дъбови листенца, според вида, който се носи в Добруджа през този период. Комплектът от накити е допълнен с два пръстена – единият малък, украсен с топаз, вторият, по-голям, с поставен камък рубин, върху който е гравиран бюстът на богиня Диана, както и три колиета, много фини, направени от златни халки, които се редуват или със стъклени мъниста с цилиндрична форма, или с малки миди. Между накитите се вписва и бронзово огледало с позлатен капак с много богата декорация. Целият инвентар на саркофага датира от II в. сл. Хр.

             Накрая, но не и на последно място, пак от II в. сл. Хр. датира инвентарът на гроба на млада жена, който е открит в Констанца. Той се състои от 12 стъклени вази, едно голямо бронзово плато, лампа с висока стойка, пак от бронз, друга керамична лампа, декорации от кост от кутия и най-внушителните – златните накити направени с елинистическата техника. Младата жена е била погребала с венец, който се състои от централен медальон с двойна трапецовидна форма, с гранат в центъра, за който са захванати, от едната и от другата страна, по четири златни апликации, които имат по един гранат, всичко в съвкупност от златни листа закачени наоколо. На шията имала гердан направен от златно листо, с лъвски глави в краищата; на китките има по една широка гривна, с поставени три сини камъка. Комплект обеци с висулка украсяват ушите ѝ, а на пръстите носи 7 пръстена: единият с форма на змия, четири пръстена с камъни, върху които се забелязва и гравюра на божество и два във форма на planta pedis. Към тези накити се добавя: колие направено от тръбни мъниста; златна малка амфора; кръгла фибула със зелен камък в центъра и още орнаменти – с камък или с декорация, направена с техниката au repoussé.

             През късно-римския и римско-византийския период се прибавят към накитите кръстчетата и филактериите.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от