08.07.2014

Автор: Костадин Костадинов

Етнонимическа и етническа картина на Добруджа. Култът към богочовека Залмоксис

В научната книжнина за тракийските племена, населявали Карпатско-Дунавския басейн и Добруджа, традиционно се употребяват двусъставните названия „гето-даки“, „трако-даки“, „трако-гети“ и „дако-мизи“. Интердисциплинарните проучвания на изворите, топонимичните и епиграфските данни потвърждават неточната и неясна от историческа гледна точка употреба на подобни изкуствени конструкции.

             Сборното име гети е познато на йонийската етногеографска школа. В „Земеописанието“ на Хекатей са изредени племената кробизи, теризи, матугети и миргети, които без съмнение принадлежат към тракийската (гетска) общност. Херодот окончателно налага сборното племенно име и потвърждава, че гетите са били известни на йонийците далеч преди средата на VІ в. пр. н. е. В елинската историческа традиция Тукидид, Платон, Теопомп и Диодор многократно пресъздават интересни подробности от културния и политико-религиозния живот на севернотракийските племена. Живелият през втората половина І в. и първите деситилетия на ІІ в. писател, оратор и философ Дион Хризостом систематизира своите наблюдения в съчинението „Гетика“, чиито преписи не са запазени в цялост. Във връзка с трайните икономически и политически интереси на римляните на Балканите Дион Касий събрал богата информация за гетите – силен политически противник в североизточната част на полуострова. Готският историк Йордан завършва списъка на античните автори с трайни интереси към историята на гетските племена.

Култът към богочовека Залмоксис

             Последните изследвания върху писмената традиция дадоха сериозни основания на историците да заключат, че сведенията за Орфей и Залмоксис са хронологически погрешни, тъй като поставят религиозните реформатори в една относително късна историческа среда. Най-ранният и подробен автор Херодот, както и Хеланик, Платон и Страбон, които разказват на своите читатели за тайнствата и разпространението на култа в гетските предели, на практика го отнасят към времето на йонийскита колонизация по западно понтийския бряг, т. е. след края на VІІ в. пр. н. е. От гледище на историческата интерпретация същите тези сведения категорично потвърждават наличието на едно ясно изразено социално разслоение, логично довело и до изграждането на няколко центъра на политически живот, вкл. и в Добруджа, с вече оформени и усъвършенствани религиозни идеи още в къснобронзовата епоха.

             Особено пъстър и подробен е разказът на Херодот, където се смесват личното наблюдение, дочутите и невинаги добре разбрани и осмислени информации на колонистите от крайбрежието на Понта, местната устна традиция, която не трябва да се пренебрегва, и собствените авторови съждения. От друга страна, някои детайли от религиозните идеи на гетите за света и неговото развитие остават непонятни за историка и това е основната причина за тяхното приобщаане и дори отъждествяване с питагорейското учение на метапсихозата и доктринерския орфизъм от и след края на на VІ в. пр. н. е. Ако подобно тълкуване се приеме за правдоподобно, то подробният разказ за робството на гетското божество при философа и политическия деец Питагор на остров Самос, където бил усвоил много от тайнствата на превъплъщението и учението за безсмъртието, намира своето логично обяснение от авторова гледна точка. Херодот е бил достатъчно добре информиран и дори критичен при събирането на сведенията си за гетските религиозни тайнства и техния бог. В противен случай той нямаше да е толкова скептичен към някои версии, събрани от многобройните му източници. Особено ясно тази тенденция проличава на мястото, където изрично се отбелязва, че епохата на Залмоксис е много преди Питагор и неговото учение. Впрочем изказаното от Херодот предположение вече може да се смята за доказано след последните изследвания върху социалната структура, поселищния живот, религията и политическата история на гетите в предримската епоха.
На пръв поглед изглежда, че известният историк, повлиян от информациите на предходници и съвременници, поради неточното им осмисляне отделя функциите на царя от тези на жреца. Според неговият разказ Залмоксис научил от Питагор и египетските жреци някои небесни тайнства и когато се върнал в родната земя, успял да убеди царя да го приеме за съуправител и жрец на бога; след това и сам бил наречен бог. Според легендата Залмоксис успял да слезе в подземното царство, прекарал години там, след което се завърнал отново при хората. Така той им доказал, че е придобил способностите на бог и че е станал безсмъртен. Този мотив за богочовека, неговото възкръсване и безсмъртие впоследствие става водещ и определящ за много други религии, включително и най-голямата световна религия днес – християнската. Впоследствие този богочовеи избрал за свое жилище пещера, недостъпна за простолюдието, и се срещал там само с царя и неговите приближени. Пещерата се наричала Когайонон и била близо до едноименната река. Ритуалът е бил запазен и по времето на Страбон. И тогава винаги се намирал човек, който като съветник на царя бил почитан като бог. Когато над гетите царувал Буребиста, отбелязва Страбон, срещу когото божественият Цезар подготвял поход, санът на жрец се заемал от Декеней. Така или иначе, продължава авторът, обичаят на гетите да се въздържат от животинска храна бил препоръчан на Залмоксис от Питагор(?!) и се запазил досега. Пак той предава и една любопитна подробност: под духовното влияние на Залмоксис-Декеней гетите изкоренили лозята и заживели без вино. Морализаторският ефект в тази част от текста не буди съмнение. Според античните представи тези качества на гетите по подобие на тези у мизите определят тяхната справедливост и храброст, известна още на Херодот.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от