15.12.2016

Автор: Сдружение РТИ

Етносът Капанци

Населението на гр.Сеново спада към локалната българска етнографска група „капанци”, която обхваща жителите на няколко села от Разградска и Търговищка области. Капанците от Разградско живеят в селата Каменово,Топчии, Дряновец ,Осенец, Кривня, Сеново, Цар Калоян, Езерче, Гецово, Ушинци, Желязковец и т. нар. ”Доброшка махала” в Разград.
В Търговищко капански села са Садина, Опака, Паламарца и Гагово.
Капанците се приемат за най-старото и най-чисто българско население спрямо останалите локални групи в района-хърцои, балканджии и добруджанци.
Миналото на капанския етнос е изследвано от българската историческа наука още в началото на 20-ти век от проф. Любомир Милетич. След продължителна обиколка и изучаване на населението в Североизточна България, той написва книгата”Старото българско население в Североизточна България”.
През 1985 излиза колективното изследване на БАН-”Капанци”от 1985 год.
Изтъкнатия етнограф проф.Иван Коев/родом от с.Топчии/, обнародва няколко монографии, в които отделя значително място на капанците. За капанците черпим сведения и от голямото научно дело на изтъкнатия историк и краевед акад. Анание Явашов и от група местни краеведи, като Йордан Добрев от с. Кривня, Цоньо Христов от с.Топчии, СаваД. Попов от с.Осенец и др.
Произход:
В ”Капанци” на БАН от 1985 г. се посочва тезата на Ив. Коев, че самоназванието ”капанци” идва от везбата/шевиците/ на женската риза, която е на капки/точици/. В интерес на истината тази теза не е приета за достоверна. Появява се противоречие с това, че шевицата наречена „капанка” е с кръстат бод, който на местния диалект се нарича „куманско шити” /кумански бод, шиене/.
Равнобедрения кръст е Тенгриански символ-знак на алпа Кубар. А куманите се покръстват едва в края на 12-ти и началото на 13-ти век. , т. е. те са последните изповядващи старата религия. Затова се добавя и мнението, че названието може да идва от думата „капанък”-затворен, закрит. Направено е сравнение и между румънското ”chepeneag”и турското „kapanik”, както се наричали мъжките ризи до кръста.
Други две мнения са на Кирил Донев от 1994 г. Според него една част от куманите остават да живеят в региона и местните започват да ги наричат ”куманци”, което по-късно става „капанци”. Втората му гледна точка е, че през османското робство под фесовете тукашното население е носело плетена вълнена шапка/кепе/, известна и като „капа” и оттам идва „капанци”. Така капата става белег на българската идентичност.
За произхода на капанците може да черпим сведения и от легендите, съхранени от народната памет.
Първата е, че бидейки дълго време езичници, местните българи дават жертвоприношения на капищата и оттам идва името, продукт на типичната капанска упоритост и понякога необяснима съпротива, която се проявява по различни поводи.
Според друга легенда, те са дали идеята и са направили „капана” на Никифор Фока и оттогава им останало това прозвище. Известно е, че Крум извършил масова мобилизация на българското население, като воъръжил дори жените. Нищо чудно местните българи да са взели масово участие в битката при Върбишкия хроход.
Трета легенда се свързва с „Извора на слепеца” и Владимир-Рахсат/от когото носел името си и град Разград/. Ослепения Владимир и хората му ги затворили в „капан” и наблизо до столицата за да са под око на управляващите. Легендата за „Извора на слепеца” е част от народния епос, обединен около Демир Баба/Железния баща/. Много от тези легенди, които стигат до Римско време, се потвърждават от булгарските летописи, публикувани в сборника ”Джагфар Тарихи”.
Антропологът Петър Боев прави изследвания на населението в Разградския регион. Според него при капанците има запазени компактни маси прабългари, защото и сега се срещат типични расови черти.
Фолклористът доц.Иван Койнаков, също твърди, че някои обреди и носии свързват капанците с прабългарите. При тях доскоро съществувал традиционен консерватизъм в бракосъчетанията-дълго време те се женели и омъжвали или в селото или за свои сънародници от близките села. За пръв път според него капанците се споменават в турските регистри от 1430 год.
Учени от Чувашката република, през шестдесетте години на миналия век, правейки паралел между чувашите и капанците, откриват много сходни елементи в етнографското богатство на двете групи. Много характерни, според проучванията, са сходството в облеклото и празнично-обрядната система, съхранени до наши дни.
Източници:
Валентин Иванов http://atil.blog.bg/
”Сеново-моя гордост и съдба”/географски, исторически и етнографски проучвания/автор. Слави Спасов Цанков. Спонсор и научен редактор проф. дпн Пламен Радев Иванов. Унив. изд. ”П. Хилендарски”-гр. Пловдив. 2008год.
”Джагфар Тарихи”-сборник от булгарски летописи в три тома. Изд. на редакцията на в-к”Болгар-Иле” от 1993, 1994 и 1997 год. Под редакцията на Р. Шарипов и акад. Ф. Г-Х. Нурутдинов.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от