17.09.2014

Автор: Tatiana Odobescu

Гробищният комплекс от „Мовила Докумачи”

През лятото на 1993 г. Археологическият музей „Калатис” започна принудително събиране във връзка с една от най-важните гробни могили, известна като Мовила Докумачи. По време на разкопките беше разкрит голям погребален комплекс. За съжаление, ценните находки от могилата са частично разрушени от съвременни разкопки с използване на механични средства за извличане на глина.

             Погребалният комплекс се състои от голяма гробница, ориентирана в посока И-З, и правоъгълна платформа (5,05 х 6,05), вероятно основа на погребален паметник, по-късна от самата гробница. И двете са изработени от масивни варовикови блокове.

             Гробницата има две части: погребална камера (3,56 х 3 х 3,56) и дромос, разположен на изток от камерата (9,55 х 1,61).

             Комплексът е бил построен на два етапа: през първия етап са построени камерата и част от дромоса, като са използвани определени техники (полусводест таван, измазани стени); през втория етап е била добавена друга част от дромоса, като са използвани варовикови плочи за тавана.

             Вътре в погребалната камера все още могат да се видят следи от картини. Входът е имал врата с мраморна рамка, изрисувана с геометрични теми. От инвентара на тази гробница бяха възстановени само един златен пръстен и две остриета на стрели. Златният пръстен има скъпоценен камък с изображение на морска костенурка.

             Паметникът е датиран от векове от IV до III в. от н. е.

             През първия етап от съществуването на паметника северната и южната стена са били декорирани/богато украсени чрез използване на техника сграфито със зооморфни, антропоморфни, геометрични теми, кораби, и т.н. Само един знак се счита за хризма, единственият християнски символ във вътрешността на гробницата.

             Темите имат аналогии в Басараби („варовиковите църкви”), Алиман, Думбравени, Олтени и ранните средновековни паметници в България, така че украшенията са били направени от средновековно население, което е използвало тази гробница като подслон в периода от Х-ти до XII-ти век от н. е.

             Открити бяха и варовикови стени и кръгове, може би като част от този комплекс. Те са били предназначени за защита на централната гробница, но са имали и ритуална функция. Централната гробница е „удвоена” чрез вторични погребения, които могат да бъдат датирани от римо-византийския период. Тепърва предстои целият комплекс да бъде правилно консервиран и реставриран.
о разрушени от съвременни разкопки с използване на механични средства за извличане на глина.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от