02.09.2014

Автор: Lungu Virgil

Гробницата Хипогеу - Гробищен комплекс в Томис с изключителна стойност

По повод на спасителните археологически разкопки предприети в широката област на некрополите в Томис, през февруари 1988 г., на констанцистката скала, до ресторант „Зориле“, в края на улица Щефан чел Маре, е бил открил паметник уникален за страната и един от редките от този тип в света. Става дума за гробищен комплекс, сграда с тухли и камъни, с коридор (dromos) и с размери 1,80x2,30x2,05 м.
 
             Богатата земя на Добруджа ни предлага по този начин още едно от многобройните исторически и археологически богатства, които изследването е показало наяве главно през последните десетилетия, като красноречиви свидетелства за периода на обитаване и високата степен на цивилизацията и културата, които са разцъфнали преди векове и хилядолетия на територията на Карпатите, Дунав и Морето.
 
Вътрешно описание на комплекса
 
Във вътрешността си комплексът е покрит изцяло с рисувана фреска с техниката à seco (тоест, със суха мазилка), в широка поредица от антропоморфни, зооморфни и фитоморфни изображения, като се следва специфично разделение (aрки, стени, свод), чрез обграждането на различните изображения с ивици.
 
             Преминаването от стени към свод е маркирано с дълга линия с орнаменти. На южните стени, върху входа на гробницата, е нарисувана с натуралистичен маниер, в живи цветове, сцена с четири гълъба, с растителна декорация, които пият от чаша. Западната стена показва на свой ред богата зооморфна и фитоморфна декорация: четири яребици (от които две пият от същия вид чаша, а другите две кълват наоколо) и един заек, който яде грозде от един обърнат кош.
 
             Забележителни са вниманието и умението, с което древният художник е успял да предаде светлинните акценти, отраженията и сенките.

             На южния край на гробницата, в арка с широк отвор, е покрита обредна маса, сцена, на която са представени в специфична позиция, седем мъжки персонажа: петима разположени на kliné (легло характерно за римските гости) и двама прави, един отляво на изображнието, до кръгла маса, а другият - на противоположната страна. Двата изправени персонажа държат в ръце обредни вази. Облеклото на персонажите е типично римско, като авторът се опитва освен това да им придаде индивидуалност. На заден план са изобразени стилизираните силуети на някои дървета, които предполагат развитието на гощавка на открито, сред природата. Цялата сцена се вписва в светъл фон, формите са обозначени със силни контури и топли тонове.

             На източната стена, много добре запазена, като цялата композиция, са изобразени два пауна, които кълват от кош с плодове (нар). Растителността е загатната с няколко растения и дървета. Отраженията и светлинните ефекти са представени с особено майсторство и точност, с художествена фантазия, която им придава един модерен характер с изключителна визуална сила.

             Сводът на цялата сграда представлява непрекъсната фитоморфна декорация, като арабеската с растенията очертава повърхностите, в чиито рамки са изобразени различни стилизирани растения.
Цветовете са живи, многобройни, преобладаващи са червеното и черното.
 
Погребален инвентар
 
             Във вътрешността на гробницата, под настоящото ниво на почвата, са били положени в дървени сандъци телата на четирима починали (трима мъже и жена), разположени в изпъната позиция, насочени с главата на запад и с ръцете опънати покрай тялото, според специфичния обред за епохата. Към тях се прибавя един скелет в близост до входа и един на дете, поставен в амфора. Погребенията са направени последователно, тоест гробницата е била използвана продължително време.

             Погребалният инвентар е представен от лични вещи, които принадлежат на жена: един philacterium (малък съд за съхранение на реликви), много мъниста, две бронзови гривни от усукана тел. В ковчега е намерен и един unguentarium (малко шишенце, което съдържа козметика) с форма на вретено и форма на луковица в средата. Въпреки, че са малко, тези части ни предлагат важни хронолични опорни точки за датирането на целия погребален паметник, като намират аналогии и с други некрополи. По този начин, екземпляри подобни на unguentarium е имало и в християнски некропол на Калатис, като датира от втората половина на IV век сл. Хр., както и в друг некропол на Томис, където подобни предмети са били намерени във връзка с фибула от вида „Zwiebelknoffibel”, модерен предмет от 340-380 г. сл. Хр.

             Гривните намират съответствието си в откритите предмети пак в добруджанския некропол, в Истрия, Новиодунум, Калатис.

             Отново през IV в. сл. Хр. могат да бъдат датирани мънистата, предмети идентични на откритите в калатинския некропол.
 
Хронология на погребалния комплекс
 
             Гробницата в Томис може да бъде включена хронологично в епохата след императорите Диоклециан и Константин Велики (307-337г.) и до към края на IV в., или началото на V в. сл. Хр. През този период е построена погребалната стая и последователните погребения. Светилищата подобни на това, което имаме предвид, изработени с камък и тухли, имат своя модел в паметниците с гробищен вид, построени в Добруджа още през елинистическия период; те са срещани през цялата римска епоха и се запазват до римско-византийския период.

             Живописта на целия гроб говори за вписване на паметника към този времеви период. Вазите (които излежда, са от сребро), държани в ръце изобразените прави персонажи, както и платото с перлена декорация по краищата, по масата, намират значителни аналогии с подобни предмети от съкровището на Пиетроаса, а патера (обреден съд с форма на дълбока чиния, с дръжка) и чаша с форма на три листа от ръцете на персонажа вдясно на изображението са много подобни на тези, които държи в ръката си персонажът изобразен на гробницата в Силистра, датиращ от периода на император Теодосий I (379-395 г. сл.хр.). Подобна сцена е предадена и на сребърното плато намерено в Касена и има почти същото датиране*.

             Тоест, трите фази на погребение се вписват между началото на IV в. (Диоклециан) и 379 г. (указът за провъзгласяване на християнството като единствена официална религия), време, през което са се проявили апостазични „кризи” и в този контекст можем да се замислим за евентуална дисимилация на християнската конотация на цялата картина по стената на гробницата в Томис. Цялата картина на гроба носи сцени с дълбоко историческо значение, а начина на рисуване принадлежи на така наречения „красив стил“ или „аристократичен“ от петото десетилетие на IV в. сл. Хр., характеризиран с натурализма на гръцко-римската античност, от която християнството ще придобие част от художествения език, това възпроизвеждане, като не се прави по механичен начин, а в съответствие с духовните нужди и символизма на новата религия.

             Цялата картина се разполага не само между два различни периода, римски и римско-византийски, но и в границата между залеза на езичеството и зората на новите монотеистични религии. Могат да бъдат открити в цялата картина значения и конотации на всеки отделен свят, а авторството им може да бъде отстоявано в равна степен с другите две религии. Не липсват все пак елементи, които могат да ни накарат да предположим християнския характер на гробницата; разположението запад-изток на скелетите във вътрешността и липсата на погребално жертвоприношение. Всички намерени предмети (две усукани бронзови гривни, един сребърен phylakterium, няколко мъниста) са такива, които починалите са използвали през живота си. Няма никакво съмнение, че погребаните, разположени в посока запад-изток, са били християни, но в този случай филактерият придобива един християнски смисъл, още повече, понеже Св. Крисостомос ни информира, че дамите от Константинопол са носили обикновено през IV в. сл. Хр. евангелие в кутийки до сърцето си. Накрая, атмосферата на refrigerium е очевидна, като се подчертава символично чрез държането на чаши в ръцете на двама от нарисуваните персонажи, с цел да се утоли святата жажда. Освен това, цялата сцена може да бъде един намек за Евхаристия, в така наречената fractio panis, шестте коша върху масата може да съдържат хляб, а платото - риба. Подобни сцени не са документирани в катакомбите с християнски характер в Рим; Присила, Сан Калисто, но най-вече SS. Pietro e Marcellino, където сцената на погребалната гощавка от cubiculum 78 (задните стени) е една от подобните с тази от Томис.

             Сред ориенталските култури, които са повлияни в голяма степен от християнството, се включва и гностицизма, а присъствието му в Добруджа се усеща от рано. Напомняме в този смисъл за скъпоценния камък в Томис, който изобразява Хнум. Пак от некрополите в Томис произлизат много филактерии, които датират от II век сл. Хр. и поне част от тях трябва да бъдат във връзка с този култ. Някои от тях са били открити дори в християнски гробове.
 
БИБЛИОГРАФИЯ
 
* P.E. Arias, в Annuario della Scuola Archeologica di Atena e delle missioni italiane in Oriente, том. 24-26, ново издание, 8-9, 1946-1948г., Рим, 1950 г., стр. 309-344; много е трудно да изберем едно от значенията на картината върху северната стена:
Не е много трудно да изберем едно от значенията на картината върху северната стена: 1) небесна гощавка, на която седят на маса починалите; 2) божествена гощавка, при която седят на маса и живите и починалите. 3) погребална гощавка отбелязана от живите в чест на починалите; 4) събиране, на което може да се извършва Евхаристия. В началото причастието предполага една гощавка, която е много подобна с митраистичната юдаистичната или орфико-дионистичната (сп. P. Bâlă, O. Cheţan, Mitul creștin, Бук., 1972, стр.135). Разделянето на Евхаристията от гощавката става в различни дати за различните църкви. Така, ако на запад разделянето се извършва през 150 г. сл. Хр, в Египет не се осъществява дори около 375 (Същото, стр. 135). От определени пасажи на Тертулиан става ясно, че по негово време погребалният обичай на погребалната маса не се използва при християните (Tert. Fest. An. 4; resur. 1; apud Th. Klauser, в Gesammelte Arbeiten zur Liturgiegeschichte, Kirchengeschichte und christlichen Archäologie, Ergänzungsband 3, 1974 г., бележка 26), но coemeterium—ът на Петру и Марселин ни предлага картини, в които погребалната гощавка е била провеждана върху възглавници, в съответствие с профанния ритуал (A. Ferrua, в R.A.C., 46, 1970 г., 1-2, стр. 33-35, фиг. 22; Fr. Ghedini, в Rivista di Archeologia, 14, 1990 г., стр. 35-63, фиг. 14).
1. C. Cârjan, в Pontica 3, 1970 г., стр. 386 – християнски гроб датиращ от V-VI в., с два филактерия; Dim. Il. Dimitrov, в Izvestiia, 11, 1960 г., стр. 95-101, фиг. 7 – християнски гроб от втората половина на II в. сл. Хр. в река Девня (Марцианополис) със златен филактериум.
2. Виж описанието на термина в P. Testini, Archeologia Cristiana, Bari, 1980 г., стр. 141-146, 406-407.
3. Много подобни кошчета срещаме и в платото на Струма Риха, на югоизток от Антиохия, датиращо от края на VI в. сл. Хр. (Ebersolt, в R. A., 17, 1911 г., стр. 407-411).
4. P. Testini, Le catacombe delle antichi cimiteri cristiani in Roma, Bologna, 1966 г., стр. 271, фиг. 116; E. Jastrzebowska, в Recherches Augustiniennes, 14, 1979 г., стр. 19-20; Fr. Ghedini, op. cit., фиг. 9, 14-16.
5. Подчертани са традициите и гностичните теми в християнството: G. Ory, Originile creştinismului, Bucureşti, 1981 г., стр. 140-142, 147, 154; И. Барня има право, считайки, че гностицизмът за християнска ерес; доказва го гемата от Диногенция, върху която се отличава и надписът I A Ω, който води началото си от Апокалипсис, I, 8; знае се, че последният е считан за най-старият християнски документ (според L. Duchesne, Histoire ancienne de l’Eglise, Paris, 1923 г., стр. 133-152.
 
Обяснение на фигурите
 
Северната стена - обредната маса, на която са седнали седемте мъжки персонажа, пет седнали на kIiné и двама прави персонажа, от едната и от другата страна на масата.
Източната стена: изобразени са два пауна, които кълват от кош с плодове (нарове).
Западната стена: изобразява четири яребици (от които две пият вода от чаша, а другите две кълват наоколо) и един заек, който яде грозде от обърнат кош.
Южната стена: e нарисувана сцена с четири гълъба, които пият вода от чаша.
Сводът на цялата сграда има непрекъсната фитоморфна декорация, арабеската с растенията определя повърхността в рамките, на която са изобразени стилизираните растения.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от