09.07.2014

Автор: Костадин Костадинов

Гръцка колонизация в Добруджа

През VІІІ-VІ в. пр. н. е. в резултат на икономическото, социалното и политическото развитие на гръцките полиси в континентална Елада и по западния бряг на Мала Азия започва разселване на елини по бреговете на Средиземно море, Егейско море, Мраморно море и на Черно море. Търсейки по-добри условия за живот, поминък и връзки с богатите на суровини и зърнено произвоство крайморски области, елините създават няколкостотин колонии по бреговете на споменатите морета. Гръцката колонизация има важни последствия за по-нататъшното икономическо и кутурно развитие на античния свят, тъй като започват активни връзки между носителите на по-високи производствени отношения и на по-висока култура елински заселници и местните племена. Създадените колонии са всъщност най-ранните робовладелски градове в тези области и това има голямо значение и за стимулирането на социално-икономическото развитие на разположеното в хинтерланда на колониите население и на взаимните връзки и отношения между това население и колониите. До голяма степен съществуването на колониите е обусловено и от отношението на местното население към тях и това е и един от важните фактори в развитието на съответната колония в икономическо и политическо отношение. 

             Заселването на елини по брега на Добруджа е част от т. нар. източна колонизация, т. е. от колонизирането на бреговете на Мраморно и Черно море. Това става на етапи. Всъщност колонизирането на западния, тракийския бряг на Черно море, е последният етап изобщо от колонизирането на Черноморското крайбрежие.

             Особено място в колонизирането на Тракийското крайбрежие заема йонийският Милет. Преселници от този град създават Истрос (дн. с. Истрия в Румъния), Томи (дн. Констанца в Румъния), Одесос (дн. Варна), Дионисопол (дн. Балчик, по-старо име Круни) и само Калатис (дн. Мангалия в Румъния) е колония на дорийски гърци. Произходът на Бизоне не е съвсем ясен, защото изворите говорят за „смесено население“. Тиризис (дн. нос Калиакра) е тракийско селище до елинистиическата епоха. Посочените имена не са от елински, а от местен произход, което показва, че елините са заварили по-стари селища. Те възникват на удобни за живот места – на полуострови, които лесно се защитават и които създават добри възможности за корабоплаване и търговия. Всички селища са свързани с богат земеделски хинтерланд, а Истрос векове наред дължал своето благосъстояние на риболова от делтата на Дунава и на дърводобива от богатите с дървен материал острови в тази област.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от