11.09.2014

Автор: ZAHARIA COVACEF

Храмовете на Томис

Томис, град, основан от гърците от Милет, е имал (както и повечето селища) сложна еволюция. Тя преминава през периоди на просперитет, но също така и на падение. Трудно е да се идентифицира всеки етап, всяка епоха. Животът трепти в същата среда за над 2500 години и ние можем да извлечем древния релеф само въз основа на спасените разкопки от различни градски творби. Различни древни постройки са извадени на яве (и някои от тях са дори запазени) като базилики, Римската сграда с мозайки, римски бани, част от жилищна зона, гробници (една от тях е гробницата Хипогеум), следи от някои работилници (за мрамор, пещ за обработка на стъкло, пещ за керамика и т.н.) и част от заграждаща стена. Сред тях, тези, които са все още видими принадлежат към IV-VII век от н.е. От друга страна, множество архитектурни фрагменти ни дават право да признаем съществуването на някои внушителни сгради - обществени сгради, храмове и частни жилища. 
 
             Докато обсъжда урбанистичната дейност в Томис през II-ри век от н.е., Габриела Борденаче прави първа стъпка в опитите си да възстанови имиджа на понтийската столицата, започвайки с архитектурни фрагменти открити при случайни разкопки (БОРДЕНАЧЕ 1958, стр.105-112) . Интересно проучване е направено от Наталия Тома (ТОМА 2010, стр.53-74).

             Религиозният живот в Томис през II-ри век от н.е. е засвидетелстван от многобройни скулптурни и епиграфски паметници. Скулптурни паметници, посветени на различни божества, разкриват чрез анализ на иконографскията и на стила на изгработка (но най-вече на количеството) кое от тях е почитано по специален начин. Към скулптурните паметници можем да добавим и оброчни надписи, които показват не само божеството, на което е посветен даден паметник, но също така и имената на някои свещеници, а често и съществуването на някои храмове.

             Серия от паметници удостоверява наличието на храм, посветен на императорския култ; оброчни надписи свидетелстват за съществуването на храм, посветен на основните богове на пантеона - Юпитер и Юнона. Ние откриваме, също от епиграфски документи, че Майката на боговете и Диоскури са получавали дарове веднъж годишно, факт, който още веднъж потвърждава наличието на храм, посветен на тях.

             За жителите на понтийските градове, свързаните с морето дейности са били жизненоважни, поради което не е изненадващо потвърждението за развитие на култове, посветени на техните божества за закрила: Диоскури, Нептун, Понтос, Фортуна, Венера, Изида. Статуите и релефите открити досега отразяват почитането на боговете, които са закриляли мореплавателите; различни надписи свидетелстват за начините, по които са били практикувани религиозни церемонии, съществуването на храмове и свещеници.

             Тъй като ние се опитваме да открием наличието на храмове, започваме от няколко сигурни източници: архитектурни фрагменти, удостоверяващи засилена урбанистична дейност (вече анализирани, както е показано по-горе), епиграфски доказателства (за съществуването на някои храмове и свещеници), скулптурни изображения, монетни изображения на такива сгради и физически следи.

             От постановление датирано от втори век след Христа (ISM 2,1) разбираме, че „Тимаиос“ приема духовенството „на вярващите в богове от Самотраки“ и го приема доживот. От втората колона на надписа, разглеждайки думата „правило“ (датиран от I-ви век преди новата ера) разбираме какви са били задълженията на свещеника (жертвоприношение на овен, на подправки и т.н.), дейности, които са могли да се случат само в правилното място, което ние считаме, че е храм.

             В следващият документ (датиран от 100 г. пр.н.е.), който съдържа два декрета за безопасността на града, се споменават (в първия указ) свещениците Сарапион, син на Диоскурите и неговият предшественик Аристофан; във втория указ - Теофил, син на Нумениос; Жертвите, които те правят всяка година за спасението на града са за Майката на боговете и Диоскури.
 
Храмът на Аполон
 
             Бяла мраморна погребална стела, запазена почти наполовина, е била първоначално оформена като фасада на храм; все още са запазени дорийска колона от ляво и част от архитрав с триглифи. Декрет от I-ви век от н.е. за Нилос от Тирас от времето "Аполон беше свещеник" (ISM 2,5). Според редактора на „думата Απόλλωνος не представлява бог, на който е служил свеженика, но самият Бог, в действителност, храмът.

             Следващият декрет, също от I-ви век от н.е. се отнася също за храма на Аполон прекалено (ISM 2,6); на секретарят на Съвета наредено да „впише името му върху мраморна плоча, която да бъде поставена на най-видимот място в храма на Аполон (?)“.

             Аполон, божество на йонийците, е било силно почитано в милезийските градове и колонии (като Томис), факт, който е доказан от различните епитети, които са му преписани: пазител, лечител и други и често, както сме срещали, той дори е служил като епоним (ISM 2,5). Поклонението пред божествата продължава дори и през римската епоха. От това време е и олтар, посветен на Аполон Агиеус (Аполон Пазителя) от 2-ри век от н.е. (ISM 2, 116), който, разбира се, е бил поставен в храм, посветен на него. Вероятно, частичният фриз (ФЛОРЕСКУ 1935-1936, 433; КОВАЧЕВ 2011, no. 118) идва също от там, фриз, на който Аполон, седнал на трона и свирещ на арфа, е представен в непосредствена близост до музите и други божества. Най-важната част, която би могла да бъде поставена на централно място в храма в Томис, е обезглавена статуя, представляваща Аполон Китаред (Аполон с китара), с три от неговите атрибути: лира, облегнат на лаврово едно дърво (символ и елемент на подкрепа в същото време ) със Делфийската змия увита около дървото (БОРДЕНАЧЕ 1969, Sculture, no. 125), една от любимите теми на монетния двор на Антонин Пий (ПИК, РЕГЛИНГ II, 1, 594-598).
 
Храмът на Диоскури
 
             Култът към Диоскури, като достойни богове спасители (бъркан с този към Кабири) е приет от елинската епоха (Вулпе 1928, стр. 228-229; ISM 3) и в имперската епоха е имало най-малко две племена в Томис, които са почитали по специален начин божествата защитаващи моряците (СТОЯН 1965, стр. 519-532; СТОЯН 1966, стр. 347/356).

             Барелефът с образа на Диоскури е представен на две варовикови колони и половината от арката датирана от II-ри век от н.е. (ТОКИЛЕСКУ 1906, стр. 23, номер 145;. стр. 25, номера 219-220; НЕЦХАМЕР 1913 стр. 33-34, фиг. 6-9; СТОЯН 1965, стр. 523; БОРДЕНАЧЕ 1969, номера 305, 306, 308; 134-135, 137). Тези три архитектурни паметника със сигурност свидетелстват за съществуването на храм, посветен на защитните божества на моряците, издигнат в метрополията на Левия Понт. (СТОЯН 1965, стр. 523, но БОРДЕНАЧЕ, 1969, стр. 136, смята, чрез добавяне на колони, представляващи Херкулес, че “…двете колони са част (…) същия архитектурен комплекс от портата с колони на входа на град Томис“.

             Както сме виждали по-рано, жителите на Томис, които се прекланяли пред Майката на боговете и Диоскури, са пренасяли жертви в тяхна чест всяка година, за спасението на града, което потвърждава съществуването на храма, в който да бъдат направени тези жертвоприношения. Диоскури са споменавани и с епитета на основатели (КАНАРАЧЕ 1963, стр. 90/93; СТОЯН 1966, стр. 347-356; ISM 2, 122) от племето Бореи, които им посвещават през II-III век от н.е. групова мраморна статуя. В същото време, племето Хоплети също дава дар на Диоскури чрез Апатуриос, когато той e избран за втори път за владетел на плементо (ISM 2, 123).

             Публичният култа към Диоскури се удостоверява от изображението на близнаците или техните атрибути на монетите на Томис. Фасада на храм с четири колони е представена на обратната страна на монета от Домициан, в украсен кръг; храмът е поставен върху фронтон със символите на Диоскури от двете страни на фронтона: характерната шапка в дясно и звезда в ляво (ПИК, РЕГЛИНГ, I, 627, номер 2595; СУТЦУ 1908 , стр 12, номер 22; НЕЦХАМЕР 1913 , стр. 34, фиг. 10).
 
Храмът на Елевзинската троица
 
             Фрагмент от лявата част на едикула все още пази част от фриза и лявата част на почетния надпис (СТОЯН 1960, стр. 315-317; СТОЯН 1962; ISM 2, 36), направено от архонтите, когато богиня Деметра е служила като епоним (датиран от II-ри век преди Христа и I-ви век от н.е.): „Ίρωμένης Δήμητρος...“ Тук няма да дискутираме ситуацията, когато божество, особено жена, е епоним на град. Ние сме заинтересовани само в споменаването на божества и/или свещеници, което ни позволява да ги асоциираме с наличието на място за поклонение.
 
             През II-ри век от н.е. „Съветът и хората на град Томис“ отличават „П. Елос Антониус Зоилос, архиепископ и свещеник на Деметра“ (ISM 2, 59). Оброчно, частично посвещение на гръцки, с дата от същия период от време (II-ри век от н.е.), е направено за Асклепий и Деметра и вероятно за други Елевзински божества (ISM 2, 117). Друго посвещение, също на гръцки, за Елевзинската Троица (Плутон, Коре, Деметра) е направено от свещеник Маркус, син на Маркус; надписът споменава още два образа; един от тях със сигурност е Маркус на Руфъс, който бил свещеник на същите божества (ISM 2, 117).
 
             Деметра се появява често в нумизматичните изображения в Томис (ПИК, РЕГЛИНГ, I, номера 2424, 2455-2457, 2460, 2487-2492, 2496-2498, 2510-2513, 2520-2528, 2539, 2541, 2547, 3411 и т.н., 14 / 12-14). Можем да я открием и върху скулптурни изображения. В барелеф е изобразена непосредствено до Плутон (ТОКИЛЕСКУ 1900, стр. 231, номер 4, фиг. 115). Елевзинската троица (Плутон (=Хадес), Коре(=Персефона, Прозерпина), Деметра (=Церес)) се появява в красивия барелеф на датиран в рамките на II-ри век от н.е. (БОРДЕНАЧЕ, 1962, стр. 281-290). Статуетка от Томис представлява Деметра на трона, в ипостас на Карпофорос (СУТЦУ 1927-1932, стр. 628 фиг. 1-2; БОРДЕНАЧЕ 1969 г., 61, 28).
 
Храмът на императорския култ
 
             Посвещенията правени за божествата спопменати по-горе са били най-вече за здравето на императорите. Има много и различни посвещения правени за императорите - от Траян до Валентиниан: статуи (открити основи на статуи), олтари, стели, архитрави на някои сгради. Архитектурните фрагменти (БОРДЕНАЧЧЕ 1960, стр. 255-272), както и почитането на T. Cominius Claudianus Hermaphilos като свещеник на два императора (ISM 2, 69) са сигурни доказателства за съществуването на храм, където императорския култ се е отбелязвал.
 
             Л. Робърт подчертава тясната връзка между разпространението на гладиаторски битки в цялата империя и създаването на императорския култ (РОБЪРТ 1940, стр. 240; Bouley 2001, стр. 131). Организаторите на гладиаторски боеве са богати „philotimei“, които често изпълнявали военни или цивилни функции като тези на свещеници на императорския култ. Ето защо, ние откриваме, че „по решение на знаменития Съвет и на the too bright people of the too bright metropolis of Tomis” защото, без да пренебрегваmме техните задължения, те сапредоставили „брилянтни“ гладиатори и битки със зверове, за което са отличени със статуи: „Pontarch Aurelius Priscius Isidorus", който е бил магистрат и архиепископ, заедно с височайшата жрица Улпия Матрона, негова съпруга (РОБЪРТ 1940, стр. 103-104, номер 43; ISM 2, 96; БУЛИ 2001 г., стр. 135), акто и „Pontarch Aurelius Priscius Annianus, който проведе първото съдийство в гръцката общност и в метрополиса и който също беше архиепископ“, заедно с височайшата жрица Юлия Аполаусте, негова съпруга (РОБЪРТ 1940 г., стр. 103, номер 42; ISM 2, 97; БУЛИ 2001).

             Ние можем да отнасем статуи и портрети на императорите към императорския култ, тъй като те представляват знак на лоялност от страна на жителите, гражданите на понтийските градове, където е създаден императорския култ от началото на християнската ера. От надпис от Истрия разбираме, че "Папас на Теопомпос" строи в града, за негова сметка, храм в чест на император Август (ISM 1, 146) и Овидий, заяввявайки, че дори и той празнува този култ в Томис (ОВИДИЙ, Ex Ponto IV, 9, 115-116). На мраморна стела от Калатис датирана към края на I-ви век пр.н.е. - началото на I-ви век от новата ера, се използва повторно като погребална плоча, фрагмент от гръцки надпис, който все още е запазен и в който се споменава, че "хората (посвещават) колоните на портика на император Цезар Август". Редакторите (РАДУЛЕСКУ, МУНТЕАНУ 1977 г., стр. 79-89; ISM 3, 58) забелязали, че тези колони вероятно затварят агората и надписът представлява, заедно с този от Истрия, втория документ по отношение на храм, посветен на основателя на Принципата.
В текста на Герусията от Истрия (ISM 1, 193) се споменава, че „бюста на Артемидорос“ трябва да бъде коронован веднъж годишно заедно със „статуите на боговете и императорите”. Алюзията за короноване на статуите на императори е интересна и доказва лоялността към императора чрез редовно отбелязване на официалните годишнини - dies imperii (ISM 1, p.339-340), когато, по време на тържествени церемонии, бюстовете на императорите са носени в шествие; от друга страна, това само потвърждава наличието на такива паметници.

             Епиграфски записи за издигането на някои статуи или бюстове на императорите (които са били носени по време на тържествени шествия) потвърждават, че, особено в големите градове като Томис, е имало статуи (или бюстове) на всички императори, въпреки че не всички от тях все още са запазени. Така, надпис от частична основа (парче открито в Констанца, сега в Националния музей по археология, инв. L894; размери: 0,32 м. височина, 0,23 м. ширина, 0,15 м. дебелина) споменава, че статуята, която е била вурху основата е била: "За ... Нерва Траян" (ISM 2, 380 през 1837 г., в южната част на полуостров Томис, е намерена статуя (ISM 2, 50) – в момента загубена (в ISM 2, 50, се споменава, че това е „предприето е транспортиране до Франция, но тя не е била намерена при кацането“); надписът на латински гласи, че паметника е издигнат за "Император Цезар Август Траян Адриан“ през 129 г. от н.е. По същото време, преди 1850 г., в гробището Анадалкиой в Констанца е намерена цилиндрична основа на статуя изработена от бял мрамор: 1,25 м. височина, 0,65 м. диаметър; до нея е имало статуя (предполагаме, че статуята не е била издигната (или е била загубена), защото не може да бъде намерена в известните музеи); в гръцкият надпис от тази база се споменава, че статуята е била издигната за „Цезар М. Аврелий Верус“ и ето защо ние предполагаме, че тя да датира от „139 или 145, не по-късно от 161 от н.е.“(ISM 2, 37).

             Създаването на императорския култ се е радвал на голямо развитие в Томис, особено след като града става "столица на Левия Понт"; тук ние откриваме първото споменаване за обожествяването на член на императорското семейство, което се отнася до споменаването на Агрипина като майка на император Нерон (ISM 2, 37).
             
             Алегорията на римското завладяването на Дакия - трофеят - се появява в барелеф от Томис направен на варовик блок, който е бил част от паметник издигнат през II-ри век от н.е. (ТОКИЛЕСКУ 1906 г., стр. 19, номер 26; БОРДЕНАЧЕ 1970, стp. 258, G 153, 45). Две частични статуи на затворници, изобразяващи пленяването на Дакия, са от един и същ период от време (II-ри век от н.е.) (БОРДЕНАЧЕ 1969 г., номера 274-275, 117-118). Ние вярваме, че и трофея и статуите на „затворниците“ са използвани за украса на обществена сграда - храм (?) - и са били предназначени за пропаганда с цел да се илюстрира всемогъществото на римляните (КОВАЧЕВ 2002, стр. 54).
 
Храмът на Юпитер
 
             Не можем да вярваме, че главното божество на пантеона не е имало храм. Имперският култ се е развил в храма му. Много е вероятно е да е имало един единствен храм както за Юпитер, така и за за честването на императорския култ.

             Посвещенията за I (Ovi) O (ptimo) M (aximo) (ISM 2, номера 133 - 140), или за I (Ovi) O (ptimo) M (aximo) и Iuno Regina (ISM 2, номер 141 ) или за I.O.M., Юнона, Минерва и на богове и богини (ISM 2, номер 142) или за I.O.M. и Диана Августа (ISM 2, номер 143) са били предимно дарове за здравето на императорите и техните семейства и отразявата императорския култ. Изключения са: олтарът, направена от Аполоний, син на Дада, който го е посвещава на Юпотер за здравето на село Ск[ап]иа, което той управлява (ISM 2, номер 137); олтарът, направен от Cerdo за самия него и за синовете му или този издигнат от Маркиниус за самия него, който изпълнява с това „обет“ (ISM 2, номера 138-139).
             
             Можем да добавим и олтар, който има в централната си част релефен орел и надпис от всяка страна на главата, което може да бъде само обет към Юпитер (БОРДЕНАЧЕ 1969 г., номер 154, 66; ISM 2, номер 159). Орелът, като символ на Юпитер, е представен също на гърба на някои монети, понякога изобразени в храм (ПИК, РЕГЛИНГ I, 635-636, номер 2589).
 
Храмът на Кибела
 
             Великата Майка на боговете, заедно с Диоскури, е била почитан по специален начин, факт доказан от посвещенията направени за нея още от II-ри век преди Христа. Но по време на римската епоха, доказателствата, както епиграфски, така и скулптурни, стават все по-многобройни. През II-ри век „Съветът и на народа на град Томис" издига статуя на Сосия Африкана, която е „жрица на Майката на боговете“ и „е превъзхождала тези преди нея и завършила орнаментите на богинята с дарове от злато“ (ISM 2,72; КОВАЧЕВ 2000-2001, стр. 375; КОВАЧЕВ 2002, стр. 153).

             Между 197 и 202 г. от н.е., тиасос на дърводелци посвещава стела на император Септимий Северус, на семейството му и на губернатора на провинцията, в знак на благодарност за „дарението, направено на асоциацията“. Сред имената на членовете на асоциацията се споменават: йерей, отец и други (ISM 2, 83; КОВАЧЕВ 2000-2001, стр. 376; КОВАЧЕВ 2002, стр. 153). Дърводелците, като носители на свещеното дърво, правят посвещения и за Атис, спътник на Кибела, точно както през II-ри век от н.е. Антониус Евтихий, лидерът на дърводелците, посвещава на него, за неговото здраве (ISM 2, 119; КОВАЧЕВ 2002 ).

             Други две посвещения датират от II-ри-III-ти в. от н.е. Първият е фрагмент от едикула с два регистъра: един с изображението на Кибела с лъв, а другият с гръцки надпис „за милостивата майка и господарка на всички...“ (БОРДЕНАЧЕ 1969, номер 55, 25; ISM 2, 146). Втората е олтар с релеф в горната част, представляващ Кибела на трона между два лъва (само един от тях все още е запазен) и латинско посвещение за „Matri deorum…“ (олтара се приписва първо на Томис - ISM 2, 140 -, по-късно на Калатис - ISM 3, стр. 545-546, номер247).

             Друг оброчен паметник, датиран между 293-303, е посветен на „Matri deum magnae“ за „здравето и безопасността на нашите управници и Цезари“, от Аурелиус Фирминианус „v(ir) p(erfetissimus) dux limit(is) prov(inciae) Scyt(hiae)” (ISM 2, 144). Посвещението е едновременно израз на императорския култ и е доказателство, че той е бил практикуван и във връзка с други божества освен Юпитер.

             На част от олтар (от II-ри-III-ти в. след Христа), откриваме, че „...Аурелиус Валерианус, баща (pater) и Флавия Нона, майка на колегията, дари и посвети, за поклонниците на колегията, от грижи за Знаменосецът Дионис...“. Считаме, че заключението направено от Р. Вульпе (ВУЛPE 1964, стp. 411) е най-подходящо - че паметникът е посвещение на тиасос, която е бил под патронажа на Кибела. И. Стоян, който коментира надписа, прави същото заключение (ISM 2, 160, стp.188-190).

             Накрая, мраморен олтар с два регистъра: горе - Кибела на престола с лъвче на колене; долен регистър – лежащ образ между две стилизирани дървета, с дясната си ръка вдигна нагоре. Това е посвещение на Кибела и нейния спътник Атис (БОРДЕНАЧЕ 1969, номер 56, 25;. ISM 2, 453).
 
Храмът на Дионис – Бакхус
 
             Култът към Дионис - Бакхус, който пристигнал в Рим от Кампания по същото време, по което и богинята Деметра, се разпространява и набира поклоници в цялата империя най-вече поради сложния характер на неговия култ: от една страна, като провинциално божество, от друга страна като мистично божество (религиите на мистериите, които се отнасят до прераждане и задгробен живот, имат голямо развитие по време на римската епоха - ПИПИДИ 1969, стp. 234). Дионис -Бакхус е много популярен и в Малка Скития. Бихме могли да установим внимателно, поради големия брой открития, наличието на култа към Дионис и в гръцките градове от понтийското крайбрежие (СТЕФАН 1978).

             Двойно-профилиран архитрав, от едикула от I-ви век преди новата ера е с гръцки надпис, от който можем да разберем, че тиасос на поклонници на Бакхус, основан от жена - Пасо - посвещава статуя на бога, по времето, когато Пармис става свещеник (ISM 2, 120).

             Сред скулптурните паметници, посветени на Дионис - Бакхус се откроява мраморна едикула от групата на 24 скулптури открити в Констанца през 1962 г. (КАНАРАЧЕ 1963, 32-33, фиг. 13-16; КОВАЧЕВ 2011, номер 19); около централната фигура на бога, заедно с Тракийския конник, са представени различни последователи. Едикулата има триъгълен фронтон, с акротерий и две пиластри; в центъра на фронтона има съд, от който излиза стъбло бръшлян. Гръцкият надпис, издълбан на фронтона в долната част ни позволява да разберем, че Бакхус е бил почитан като Категемон (владетел) (ISM 2, 121).

             Погребална стела с два регистъра - релеф и надпис - е особено интересна като съдържание и като художествено качество (ТОКИЛЕСКУ 1900, стp. 220-221, фиг. 106; ТЕОДОРЕСКУ 191, стp. 63-64, номер 31b; БОРДЕНАЧЕ 1969, номер 113, 50; ISM 2, 107). Горният регистър на релефа е първоначално оформен като едикула; две странични пиластри с коринтски капители и профилирани основи (за съжаление, балдахинът липсва) са все още запазени. Дионис е изобразен в центъра на сцената, седящ до разклонено лозово стъбло, в обичайната си поза (с лявата си ръка, държащ тирс, а с дясната разливащ скъпоценната течност на пантера); той е обграден от Пан, който танцува държейки устна хармоника в едната ръка и педум в другата и от Силен, който носи „Cista Mystica“ (кошница със свещени змии, свързани с култа към Дионис) на главата си. Образите на тиасоса са обградени от двама въоръжени Корибанти, които са ангажирани в свещен танц удряйки щитовете с мечовете си. Гръцкият надпис направен за Гордиан III и за Транквилина е датира между 241-244 от н.е.; отново, това е израз на императорския култ. Изображението показва ритуал, който би могъл да бъде проведен в храм.

             „Съветът и хората от Томис“ отличават M (Arcus) Cocceius Chrysogonos „Μυστάρχ [ην ...“ с мраморна стела (РАДУЛЕСКУ 1963, стр. 83, номер 5; РАДУЛЕСКУ 1964, стp. 145-147, номер 5; ISM 2, 90). Като „лидер на посветените“, най-вероятно в мистериите на Дионис, почетната стела трябва да е била поставена в храма на бога. И, разбира се, също там или в близост до храма, трябва да е била поставена и статуята на свещеник Виталиус, издигната в знак на почит от „Римската общност (Σπειρα)“, най-вероятно друг тиасос на Дионис (ISM 2, 100).

             Сред сградите в града, представени на монети, много важни са храмовете, които често са изобразявали култовата статуя на бога, на когото е посветена сградата (ПИК, РЕГЛИНГ I, 635-636). На този вид монети, Дионис е изобразен по обичайния начин, с грозд и кантарос в дясната си ръка, докато в лявата си ръка е поддържал тирс, с или без пантера или олтар и, разбира се, в предната част на храм (ПИК, РЕГЛИНГ I, 633, номер 2919). На гърба на монета от Гета, Дионис е представен изправен наляво, със снижена дясна ръка и държащ в лявата си ръка тирс завързан с панделка в центъра на храм с четири колони с декорирани ъгли (РУЖИЧКА 1917 , номер 2980). На гърба на друга монета, от същия император, Дионис е представен също в храм с четири колони, но държащ в дясната си ръка грозд, докато поддържа тирс с лявата си ръка (РУЖИЧКА 1917, номер 3016, 30). Дионис е представен също в храм с четири колони на гърба на монетата от император Максимиан (СУТЦУ 1908, стр. 26, номер 112, фиг. 32).
 
Храмът на Сарапис
 
             Египетските култове са имали специално място в пантеона на римска Добруджа: Сарапис, Изида, Озирис, Харпократ и, вероятно, Хноубис. Фактът, че са навлезли в западно-понтийските градове е удостоверен от началото на елинската епоха и тяхното разпространение се дължи предимно на търговците от Александрия, които е било много добре удостоверено в региона (ПИПИДИ 1964, стр. 103-118; ПИПИДИ 1969, стp. 60-82, БАРНЕА 1972, стp. 251-265).

             Първата информация по отношение на навлизането на египетските култове в градовете на Черно море датира от III-ти век преди новата ера, когато присъствието на човек от Александрия е засвидетелствано в Калатис (ПИПИДИ 1969, стр. 62; ISM 3, стp. 486-487, номер 155). Оказва се, че най-старият запис за Томис свързан със създаването на култа към Сарапис е частично посвещение, публикувана през 1881 г. от Мордтман (ПИПИДИ 1969, стp. 63-64, бележка 21), в което се изтъкват също и икономическите отношения на Томис със Синоп и е датирано около 100 г. пр.н.е. След тази дата има все повече и повече свидетелства за новата религия, независимо дали става дума за Теофор Сарапион, срещани в различни укази, или жреците на Сарапис и Изида (ПИПИДИ 1969, стp. 64-65 - за Томис; ISM 2, номера 7, 17, 37, 98, 149, 152-154, 398).

             Съществувала е професионална, но и религиозна асоциация на александрийците в Томис (ПИПИДИ 1969, стp. 66-67, бележки 31-32; ISM 2, 153), която успява да привлече местните жители чрез броя и важността на своите членове и, разбира се , чрез блясъка на култовите ритуали.
От постановление на сдружението разбираме (ISM 2, 7) за съществуването на храм на Сарапис, както и за едно от тържествата, свързани с култа към богинята Изида; освещаването е направено „...на първия (свещеник?) на Изида в т.нар „charmosyne“, за нейните качества и мъдрост. Тези, които се грижат за храма трябва да се грижат за провъзгласяването на короната и декрета трябва да бъде написан върху мраморна плоча и да бъде поставен в храма на Сарапис“.

             По същото време (I-ви в. пр.н.е. – I-ви в. от н.е.), „Дионис на Хедилос“, строи със собственото си богатство „чрез жреца ... на Изодорос, наричан също Теа ... и за Сарапис и за Изида и Анубис и за всички богове“ (ISM 2, 154).

             Посветен е паметник на божествената Агрипина (съпруга на император Клавдий) „от грижите на Антониус Арх ..., свещеникът на Сарапис и на Изида (...)“ (ISM 2, 154).

             „(... син) на Полидорос на Синоп (...)“ посвещава паметник на Сарапис (ISM 2, 152). Карпион, син на Аннубион, издига за александрийците олтар, за негова сметка, посветен на „великия бог Сарапис и към боговете, на които са се покланяли заедно с него, в същия храм“, както и за император Антонин Пий и Цезар Аурелиус Верус, „свещеници са Корнутус, наричан също Сарапион, Полимнус, наричан също Лонгин“ (ISM 2, 153).

             В III-ти век от н.е., по времето на Аристархос, президент на общността, йеронавтите, почитат със „статуи (?)“ „Менекратес, баща на пастофорите и неговата съпруга“: пастофорите са тези, които са носели свещени изображения и обекти на богинята Изида по време на нейните морски процесии (ISM 2, 98, стp. 123-125).

             Предполагаме, че храмът на Серапис, цитиран толкова често в епиграфски документи, се е намирал някъде в близост до пристанище, точно кактото този от Ефес (БАЙРАЛ, стp. 67-68), и е вероятно, останките, описани от Орест Тафрали (ТАФРАЛИ 1930, стp. 1-30) и чиято снимка е публикувана от Василе Първан (ПЪРВАН 1915, 37, 2), да са принадлежали към този храм. В храма, Серапис е изобразен и на обратната страна на някои монети (ПИК, РЕГЛИНГ I, 628, 635-636, номер 2917 F, 21, 26).
 
Храмът на Херкулес
 
             Изображенията в едикула открита в Томис (независимо от стила на изпълнение), както и голямото количество паметници, посветени на Херкулес, ни водят до заключението, че е имало храм, посветен на героя от края на II-ри век от н.е.

             Ще споменем само две едикули. Първата датира от края на II-ри век от н.е. (КОВАЧЕВ 1975, стp. 409, номер 1, фиг. 10) е особено интересна, заради фона създаден от скулптора. Херкулес, представен по обичайния начин, седи в предната част на храма, между две колони с квадратни основи и йонийски капители. Колоните са продължени в триъгълен фронтон; страните му са с релеф, с палмета във всяка акротерия и розетка във вътрешността. Второто парче, датирано от III-ти век от н.е., въз основа на метода “artlessly” за правене на релефа (КОВАЧЕВ 1975, стp. 409, нномер 2, фиг. 11), представя Херкулес в псевдо-едикула, чийто двойно профилиран фронтон има палмета във всяка акротерия и на върха, както и розетка в центъра.

             Сцени от дела на Херкулес са изваяни върху две колони: на едната колона - героят опитомява кобилите на Диомед (ТОКИЛЕСКУ 1906, 465; БОРДЕНАЧЕ 1969, номер 307, 134-135; КОВАЧЕВ 1975, стp. 419, фиг.19); на втората колона - улавяне на глигана на хълма Еримант (КОВАЧЕВ 1975, стp. 419, фиг. 20; КОВАЧЕВ 2011, номер 47); това потвърждава, че те са били част от колонадата на храм с 12 колони, посветени на героя, за разлика от други мнения (БОРДЕНАЧЕ 1969, 137-138), че двете колони, заедно с тези, които имат изображенния на Диоскури, са били част от портик с изображения на различни божества. Там щеше да е най-вероятно само един образ на Hercules по такъв портик, където той щеше да бъде представено по обичайния начин: поддържане на клуб и с Пелт пай на ръката му. Фактът, че там са представени две от дванадесетте подвига на героя, ни позволява да се разглеждат като част от колоните от храма, който бе посветен на него.

             Най-вероятно е имало само едно иображение на Херкулес на такъв портик, където той е бил представен по обичайния начин: с лъвкса кожа на ръката и придъжайки прът. Този факт, че там са представени два от дванадесетте подвига на героя, ни позволява те да се разглеждат като част от колоните от храм, който е бил посветен на него.
 
Храмът на Героя – Тракийският конник
 
             Най-важното доказателство за съществуването на храм на Tракийския конник в Томис са негови изображения в едикула; тази, откроява се тази, в която той е представен в непосредствена близост до Кибела (ТУДОР 1935, 109-113, 5, фиг. 3): границата на сцената, която е направена с висок релеф, е проста, но увенчана с триъгълен фронтон, двойно профилирана, с проста акротерия и декориран в центъра с диск. Можем да добавим, че най-многобройни са изображенията на Тракийския конник (ХАМПАЦУМЯН 1979).

             Паметникът, който потвърждава, че е имало храм посветен на Тракийския конник е варовикова стела с три регистъра (II-ри век от н.е.): горе - фронтон с акротерия и розетка в центъра; в средата - релеф, изобразяващ Тракийския конник ездещ надясно към свещеното дърво с увита змия; в долната част - надпис, посветен на героя от сдружение с двама президенти, различни дарители, певица, секретар, защитник на закона, защитник, свещеноговорител и жрицата Бутеис от Хероксенес (ISM 2, 125).

             Друга оброчна стела (от края на II-ри век - началото на III-ти век от н.е.), с два регистъра - релеф и надпис - е посветена на „Ero et Domno“ по „смисъла” на Римски градски колеж (римлянизирани ориенталци) - Мения Юлиана; релефът от горния регистър показва, че тя се отнася за Тракийския конник (БОРДЕНАЧЕ 1969, номер 204, 88; ISM 2, 129).

             Вероятно другите две жрици са почитали същото божество; те са споменати на погребални паметници, които са били издигани за тях: Мама Дада, жрицата на римляните (ISM 2, 295) и Юлия, изключително славна висша жрица (ISM 2, 369).

             Можем да добавим, че много от релефите, посветени на героя са били открити в близост до гранична стена, което ни позволява да считаме, че неговият храм е някъде в тази област, ако не и извън града, в гориста местност или, както вече споменахме, някъде другаде (КОВАЧЕВ 1998, стр. 260), входът на свещеното място е бил заобиколен от дървета.
 
Символи, които биха могли да предполагат наличието на храм
 
             С най-силен подтекст е едикулата с двойно изображение на богиня Немезида (КАНАРАЧЕ, стp. 83-85, номер 16, фиг. 42-45; МАРГИНАУ-КАРСТУ 2011, стp. 53-68; КОВАЧЕВ 2011, номер 9), част от съкровищницата с 24 скулптури открити в Томис. Паметникът представлява умален храм, с фронтон, антаблеман, две пиластри в задната част и две колони в предната част, всичките четири от тях с коринтски капители.

             На гърба на някои монети са представени различни божества пред храм. Ето как ние откриваме Тихи - Фортуна (ПИК, РЕГЛИНГ I, 633-634, номера 2955, 3106-3107, 3118, 20 / 19; РУЖИЧКА 1917, номер 2768 a, 30, номер 2768 b) и Конкордия (ПИК, РЕГЛИНГ I, 633-634, номера. 3273-3275, 30).
 
Руини на храмове
 
             Б. Пик споменава, че „там са били открити останките на храм на Сарапис“ (ПИК, РЕГЛИНГ I, стp. 635-636, забележка 1), останки от храм на Атина и на Деметра. За сега не можем да кажем къде са точно. Имаме фотографски запис само за руините на храм, разположен в близост до пристанището, между порт 2 и 3, покрити (и вероятно унищожени) от модерни сгради, които са построени в тази област. 

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от