12.06.2014

Автор: Гавраил Гавраилов

Изобразително изкуство в Добрич и региона (1920-2014)

Организирания художествен живот в Добруджа възниква сравнително късно на фона на останалата част от страната. През 1920 г. се създава групата на Севернобългарските художници в Русе. По това време Южна Добруджа е част от Румъния и това дава своя негативен отпечатък върху динамиката в развитието на културата на региона.
 
Благодарение на румънската кралица Мария, която има ярък творчески талант и е виден меценат, Балчик се превръща в притегателен център за културния елит на румънската държава. В периода от 1925г. до нейната смърт, Двореца в Балчик се оформя като лятна резиденция на водещите румънски творци. Връщането на Южна Добруджа в пределите на България през 1940 г. постепенно съживява творческите таланти в региона сред българското население.
 
След 1944 и създаването на СБХ, на много места в страната се оформят регионални групи на художниците. Добрич сравнително изостава в този етап на развитие. Например през 1954 г. няма нито един член на СБХ от региона, а през 70-те години на 20-ти век от 60 художника в Добричко, само 9 членуват в СБХ.
 
Голям тласък в развитието на художествения живот в Добруджа носят две събития- организирането на периодичните Общи художествени изложби под надслов „Земята и хората” и откриването на новата сграда на Художествената галерия в Добрич (1982). В този динамичен период се оформят много нови автори, създават се възможности за реализация на практика на всички действащи художници като им се дава възможност да работят по публични поръчки.
 
Емблематична фигура за този период е личността на Христо Господинов - Печката, който стои в основата на много иновативни проекти за времето си като например цялостното художествено оцветяване на град Добрич, първи по рода си проект за цяла Източна Европа.
 
След 1989 г. постепенно подобни поръчки се изпълняват само от най-талантливите и мощежите сред гилдията на художниците.
 
Прехода от централно планово стопанство към пазарна икономика рефлектира изключително много върху художествения живот в региона. Цялостната тенденция за концентрация на културния елит в столицата София се засилва. Ето едни кратки цифри за този процес на национално ниво. През 1952 г. членовете на СБХ са около 500, 30% от тях живеят в провинцията. През 1976 г. членовете на СБХ вече са около 1000 и малко над 20% живеят в провинцията. Тази тенденция се запазва и в наши дни, когато имаме около 3000 членове на СБХ и не повече от 15% от тях живеят в провинцията. Съвременните условия за живот и творческа реализация на художниците не поставят рамки за мястото на физическо пребиваване на отделния автор. Проблема идва от липсата в по-малките населени места на качествена публика и меценати за неговото творчество. Демографските процеси в страната, цялостното обезценяване на творческите усилия и липсата на адекватна политика от страна на местните общности в сферата на културата и изкуствата, на практика води до липса на житейска и творческа перспектива пред художниците в провинцията. Ако през 70-те и 80-те години на 20 век се отделят средства от местните бюджети за откупуване на произведения и се поръчват множество монументални работи за художествено оформление на публични сгради и градски пространства, след 1989 г. тази тенденция рязко намалява и творческия потенциал на провинциалните центрове на много места изчезва.
 
Каква е ситуацията в регион Добрич? През 2014 г. в града и региона постоянно живеят около 60 художника, повечето от тях членуват в Дружеството на добричките художници. От тях под 20 членуват в СБХ. Има създадено алтернативно сдружение на художниците, наречено Ателие 13, в което има около дузина членове. Цялостната перспектива за творческа реализация на тези автори не е обнадеждаваща. Някои от тях са предприемачи и се опитват да се препитават като продават своето изкуство, но това е свързано с устойчивото развитие на туризма в региона. Други от тях изпълняват основна дейност като преподаватели по изобразително изкуство в училищата в региона или работят в градските художествени галерии – Добрич, Балчик, Каварна, Силистра. Някои от тях са автори на свободна практика или съвместяват няколко позиции. Единици са авторите, които развиват собствен бизнес в рекламния сектор. Безспорна е връзката на търговията с художествени произведения и потока от наши и чужди туристи.
 
Има добри примери за реализация на собствено творчество посредством продажбата му на туристически значими места  (например керамика Борил Цонев, който поддържа магазин за авторски сувенири в Двореца в Балчик или Иван Йотов, който е собственик на сувенирни магазини в центъра на Балчик). Но като цяло тези предприемачи декларират спадащи приходи от дейността си през последните години. Подобна е ситуацията с творците, които са концесионери на ателиета и дюкяни в АЕМО Стария Добрич - те едва покриват своите разходи по поддръжка на художествените пространства в комплекса. Ролята на СБХ за развитие на този сегмент от пазара в отделните региони до неотдавна е била водеща. Съюза на българските художници е стопанисвал голям представителен магазин с авторски работи на свои членове в КК Албена. Преди 5 години този магазин беше разрушен и преустроен в малка представителна галерия в най-луксозния хотел на курорта. Там сега се наблюдава цялостна тенденция за спад на продажбите на авторски произведения на изкуството. Вероятна причина е занижената културна потребност на масовия турист в региона в последните години, както и цялостното унифициране на сувенирната индустрия с евтини азиатски стоки.
 
Интересни възможности за прераждане на културния живот в региона са няколко потенциални неща, които могат да се управляват по-целесъобразно.
 
Първото от тях е етнографския-ареален комплекс Стария Добрич. Създаден през 1982 г. като реплика на стар занаятчийски квартал, той е бил емблема за туризма в региона до средата на 90-те години на 20 век. За съжаление днес голяма част от интересните местни занаяти постепенно изчезват с оттеглянето на своите представители. Липсата на туристически интерес към това място е показателен. И все пак за него има надежда, ако правилно се развие дейността на Регионалния исторически музей в лицето на новото му ръководство.
 
Друг потенциално интересен обект са старите мелници в Балчик, където са оформени художествени ателиета за работа и летен отдих на членовете на СБХ. В момента в тази сграда тече цялостна реконструкция и се очаква битовите условия да се подобрят значително, което ще повиши интереса на художниците от цялата страна за творческа реализация в Балчик. Така ще има възможност да се организират и повече събития през цялата година.
 
Голям потенциал се крие в сферата на съвременното изкуство. Фестивала Процес-Пространство скоро ще достигне четвърт вековен юбилей ( 23-то издание през 2014г). Основатели на фестивала са изкуствоведа Димитър Грозданов и художника Христо Господинов, които в средата на 80-те години на 20-ти век организират първите авангардни акции в региона на Добруджа.
 
Крайно време е да се създаде постоянно действащ музей с фонда на този фестивал, каквато е една от основните му цели. Естественото място за такъв музей е регионалния център Добрич, а в подобно културно средище ще могат да се организират множество интересни акции и изложби. Например инциативите на художествената галерия в града в темите хартия и авангардни форми ще имат свое естествено продължение. Водещи имена от региона днес в тази сфера са Самуил Стоянов и Красимир Терзиев. Самуил Стоянов дори все още живее в град Добрич и допринася за културния облик на регионално ниво.
 
Не трябва да подценяваме и възможностите за създаване на разпознаваем регионален символ, който да бъде мултиплициран от представителите на творческите индустрии в различни сувенирни и приложни форми. Потенциал за подобен символ имат бялата лястовица, житния клас, добруджанската каручка.
 
Бъдещето на културния живот в региона все още не е съвсем за пренебрегване, но в тази посока са нужни общи усилия на местните власти, на регионалната власт и на всички представители на творческите индустрии в Добруджа.
 
Основните проблеми идват от липсата на достатъчно бюджетни средства за организиране на интересни събития. Единния разходен стандарт при формирането на бюджетите на културните институти води до покриване само на ежедневните нужди, без да се влагат средства в реализация на нови идеи. Критичен момент е липсата на достатъчно частни спонсори и меценати, които да подкрепят младите автори и да създават собствени колекции. В района на Добруджа живеят много заможни хора, които не са развили усет да инвестират доходите си в произведения на изкуството. Трябва да се работи и в тази насока. Култивирането на естетически критерии и вкус сред хората с финансови възможности е основна задача пред хората на изкуството. Добри думи за дейността на частни пространства за представяне на култура в региона могат да се кажат за кафе-клуб Галерия и хотел Вила ди Полета в Добрич. В тези алтернативни пространства се дават възможности за изява както на традиционни форми, така и на съвсем авангардни форми. Жалко, че цикъла на живот на подобни частни места е сравнително кратък във времето. 

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от