24.06.2014

Автор: Лена Кирилова

Календарни празници и обичаи: Димитровден

Октомври – Димитровски месец – казва народът. Земята е дарила отново хората със своята щедрост, хамбарите са пълни с жито, а бъчвите с вино, оборите и кошарите са стегнати за добитъка през зимата. Дошъл е денят, в който Свети Димитър убива спахията, стоял цяло лято над главата на селянина, докато работи. Няма ги вече палещите лъчи на слънцето. Настъпил е краят на селскостопанската година, отбелязван тържествено на 26 октомври с общоселски сборове и курбани в чест на Свети Димитър.
 
След усилната работа на полето, дала богат плод, е време вече за заслужена отмора. На този ден стопаните прибират ралата под стрехите, подреждат дървата за зимата, защото Свети Георги носи лято, а брат му Димитър – зима.
 
Дойде ли Димитровден, от дългата бяла брада на светеца се посипват първите снежинки. Светецът се счита и за покровител на добитъка. Позната в някои села в Добруджа е легендата за малкото овчарче Димитър, което стъпило по невнимание на птиче място и смазвайки пиленцата, наказвало крака си, като ходело босо. Бог се смилил над него и го превърнал в светец.
 
Срещу празника се гадае по месечината – пълна ли е, ще се роят пчелите, ще се пълнят с мед кошерите.
 
Стопаните се разплащат с ратаите и овчарите и наемат нови.
 
Гурбетчиите се завръщат по домовете си. „Ходиш, къде ходиш – по Димитровден да си у дома” – заръчвали майките.
 
Иде ред на седенките, на сгледите и на сватбите, на отмора и всеобщо веселие.
 
„Любовта се захваща по кладенци, венчава се по седенките, а после седенките се захващат и сватбите.” – гласи народната мъдрост.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от