24.06.2014

Автор: Лена Кирилова

Календарни празници и обичаи: Еньовден

Най-дългият ден от годината – 24.06, народният календар отбелязва с Еньовден – един от най-красивите и щедри празници, скътал в душите на хората почитта към природата и нейната чудодейна сила, надеждата за здраве и берекет, за благополучие в дома и семейството. 
 
Изпълняваните векове наред магически обредни практики и ритуали ни отвеждат в прастари езически времена, когато календарният и стопански цикъл се определя от най-важните, повратни астрономически промени.
 
В основата на празника, свързан с лятното слънцестоене, стои древният култ към слънцето. Според народните представи на Еньовден небесното светило спира своя път, достигнало най-високия си връх – да „потрепти”, да „поиграе и полудува”, и да се завърти за зима. Останал е и изразът – „Еньо си наметнал кожуха и тръгнал за сняг”. А който зърне вихрения слънчев танц, ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Сутринта всички посрещат слънчевия изгрев и по своите сенки гадаят за здраве.
 
Повсеместна е вярата, че в ранното еньовденско утро от кладенци и реки потича „жива” вода, защото слънцето се е окъпало в тях и всеки трябва да се наплиска за здраве или се отъркаля в росните треви и ливади.
 
Според традиционните представи в нощта срещу Еньовден звездите „слизат” на земята, целуват билките и тревите и те придобиват магическа, целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова рано сутринта млади и стари тръгват да берат цветя и билки, „да китят китки”, да правят голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве и дълголетие. Eньовски китки се окачат на различни места в дома и се използват през годината за лек. С тях се ръсят болни и здрави, хора и животни, прогонват се зли сили, правят се магии за любов и се гадае за здраве. Според народните вярвания болестите за човека са 77 и половина. За всички има цяр, само за половинката болест още е открит и всеки се надява на този ден да намери вълшебната билка. Точно преди изгрева на слънцето цъфти и приказното цвете разковниче, което притежава силата да лекува нелечими болести и да отваря всички заключени врати.
 
В тази най-кратка нощ, в потайно време, излизат житомамници и бродници – да „мамят” житото, да го отнесат от една нива на друга. Затова стопанинът сам зажънва нивата в средата или от четирите края, за да я намери житомамницата вече „обрана”.
 
На Еньовден земята се отваря и там, където има скрито имане, „играе” син пламък. Нощта срещу празника е особено подходяща за гадания, а всички сънища са пророчески. С гадания за здраве, женитба и плодородие е свързан и обичаят „Еньова буля”, разпространен предимно сред преселниците от Тракия. Момите избират малко момиченце и го обличат с булченски дрехи. Най-личната мома взема на раменете си Еньовата буля и всички обикалят с нея селото, нивите, водоизточниците. А Еньовата буля маха с ръце, „вика” житото да налива класовете, да пълни хамбарите. След това шествието спира край реката. Там започва напяването на китките, приготвени от момите още предната вечер и оставени в котел с „мълчана” вода да пренощуват под звездите. Еньовата буля вади китките от котела, а момите наричат за какъв момък ще се омъжи девойката, припяват за любов и щастливо задомяване, за щедрост на земята и честити дни.
 
В християнския календар празникът се тачи като ден на рождението на Йоан Кръстител, когото народът нарича „Свети Иван бильобер” или „летен Ивановден”.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от