24.06.2014

Автор: Лена Кирилова

Календарни празници и обичаи: Лазаровден

С пролетното събуждане на пролетта, с надеждите за любов и щастливо задомяване, е свързан един от най-красивите, жизнерадостни и чакани пролетни празници – Лазаровден, отбелязван винаги в събота, една седмица преди Великден. След дългите, студени зимни дни всеки дом с трепет очаквал да задуха топлият южняк, зеленина да обвие отново земята, да се разнесе ароматът на цъфнали овощки и цветя и да дойде денят, в който светът и природата празнуват своето възраждане. С началото на Великденските пости е свързана подготовката за лазаруването – събирането на участничките – 13-15 годишни момичета в предбрачна възраст; разучаването на лазарските песни и игри, избор на лична мома за водачка. Рано сутринта на празника, пременени в празнични, пъстри носии, накичени с цветя, венци, нанизи от парички и мъниста, невестински накити, лазарките тръгват на групи да обикалят селото. С песен девойките влизат във всеки дом, пеят различни песни за всеки член от семейството според семейно положение и възраст, благославят и млади, и стари, наричат за хубост и младост, плодородие и богатство, радват стопаните със своя обреден танц – буйно, несключено хоро, наричано най-често „буенец”. По такта на песента играят „буенека” – облечена в дрехи на младоженец девойка, и лазарската „булка“ – забулено с червена кърпа момиченце, облечено в невестински дрехи. Накрая водачката мята кърпата, с която играе, върху рамото на домакинята, а тя дарява момичетата с пари, яйца, брашно. По търкалянето на ситото, с което е изнесено бршното, се гадае за бъдещата реколта. Обиколят ли селото, лазарките обхождат ритуално и нивите, ливадите, изворите, като припяват специално подбрани песни – да растат посевите високи, да се радват на труда си хората. На мегдана, където накрая се събират всички групи, цялото село идва да се полюбува на гиздавите моми, да послуша жизнерадостните песни, да погледа буйното, неудържимо хоро.
 
  
               
В лазарските обичаи се включва и обредът „кумичене”, който се изпълнява на следващия ден – Връбница, Цветница. Лазарувалите моми отиват заедно на реката, пускат приготвените от върба венчета – дар за славянската богиня на любовта, младостта и семейството Лада, и правят последен поклон пред моминството. Девойката, чието венче изпревари останалите, се смята за кумица, и до Великден се ползва с уважението на всички. Привечер на Връбница се играе сключено хоро, на което се залавят и ергените, и сe харесват и избират бъдещите съпруги.
 
Най-ярко проявление в многообразието от ритуали в лазарските обичаи имат любовно-женитбените елементи. Ходи ли да лазарува мома, може вече да чака сватове. А участието в обреда е традиционно изискване в подготовката за брак. Свързан с грижите за продължението на рода, за общото семейно и стопанско благополучие, лазаруването е тачен, жизнен и красив обичай, изразяващ най-съкровените момински трепети и изпълняван с вярата, че къща, в която са пели и играли лазарки, ще бъде честита през цялата година, а стопаните ще се радват на здраве, богата реколта и многобройна челяд.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от