18.06.2014

Автор: Лена Кирилова

Календарни празници и обичаи: Трифон Зарезан

Отминат ли коледно-новогодишните празници, дойде ли месец февруари, стопанинът знае, че иде ред вече за началото на селскостопанската работа. Защото макар лятото да е още далече, там долу под земята, жадна за топлина, семенца и коренчета вече са готови и чакат затоплянето на времето, за да започне отново онова велико пролетно тайнство, наречено живот.
 
На прехода между зима и пролет първи в земеделския календар на българина е Трифон Зарезан – празник на лозарите, на виното и на едно жилаво и прастаро растение, символ на младост и изобилие – лозата. Още преди повече от 3000 години древните траки, населявали някога нашите земи, се славели като изкусни лозари. Наричали ги винопийци, а тяхното вино било прочуто навред като първокласна вълшебна напитка. Почитано и издигнато в култ, благоуханното питие било храна за бедняка, удоволствие за богатия, ритуален дар и божествен еликсир. И да не забравим – единственото питие със свой покровител – Дионис, който според легендите обикалял с веселата си свита и учел хората да отглеждат лози и да изстискват ароматните сокове. И за да бъде почетен, разбира се, подобаващо бога на виното и веселието, тържествата в негова чест били дори няколко пъти през годината, но най-шумни и пищни през февруари. В храма на Дионис владетелят извършвал религиозни церемонии, разливал вино, палел огън и по височината на пламъка гадаел за плодородие, а посветените пиели свещения еликсир и вярвали, че стават равни на боговете. Опияняващото питие било задължителен елемент и при така наречените симпозиуми, което означава пир, угощение. Богоизбраните отпивали глътки от гъстата, неразредена напитка, разливана само в златни и сребърни съдове, и бистрели важни житейски въпроси. А уникалните тракийски съкровища, в които било разливано опияняващото питие, пазят и днес спомена за неговото неповторимо ухание. Гроздето и лозата били толкова почитани от нашите предци, че те ги изобразявали и на монетите. Благодарение на траките Дионис и свитата му украсили и гръко-римския пантеон, а изкуството на правене и пиене на вино продължава и през следващите векове. По-късно богът Дионис бил похристиянчен и за патрон му определили младия светец Трифон, за когото народът измислил още легенди. Според една от тях Трифон веднъж се присмял на сестра си Богородица, а тя го проклела. И когато той замахнал с косера в ръка, без да усети, си отрязал носа. Така се превърнал в Трифон Чипия – неговото подигравателно фолклорно прозвище редом с по-често използваното Трифон Зарезан. 
 
Възприели веднъж Свети Трифон за свой покоровител, лозарите всяка година го канят на своя празник, зарязват лозите, а и пийват порядъчно – за здраве и берекет. По традиция още в ранна утрин, преди изгрев слънце, всяка невеста омесва прясна погача от най-хубавото брашно, сварява кокошка и изпраща стопанина с благословия за добър берекет. Празнично пременени, лозарите с песни се отправят към лозята, за да извършат обредното зарязване. Дар за змея пазител са първите късове храна, оставени до най-плодородните лози. Всеки лозар отива в своето лозе, обръща се към слънцето, прекръства се, отрязва три пръчки и като полива чуканите с вино, нарича:
 
„По живо, по здраво, да расте, да порасте,
да завърже, да го береме, 
да пиеме вино по сватби и по седенки.”
 
Отрязаните пръчки лозарите свиват на венец и с тях украсяват калпаците си, бъклиците, домашната икона. Преди да се нареди богатата трапеза, по стар обичай в чест на светеца покровител се избира „цар на лозята”. Най-възрастният оставя китка босилек, увита с червен конец и лозови пръчки, и с бъклица вино приканва останалите: „Който е работлив и честит, нека поеме китката и да бъде цар на лозята”. Добър и имотен ли е стопанинът, богата ще е реколтата през неговото „царуване”. Това определя преизбирането на един и същи цар няколко поредни години, като през цялото време той се радва на особена почит и уважение, Окичен с корона и венец от лозови пръчки, царят зарязва и благославя. Често някой от мъжете се скрива зад лозниците и пита: „Трифоне, виждаш ли ме?”. А царят отговаря: „Догодина хич да не те виждам от грозде”. От лозята до селото той е теглен на колесар или носен на рамене от останалите мъже. Празничното шествие обикаля всеки един дом – да отпият лозарите от виното на всеки стопанин, да благословят за здраве, берекет и благоденствие. По традиция царят е приготвил богато угощение в своя дом. Вярва се, че колкото повече вино се излее върху лозарите и се изпие, толкова по-изобилна ще е новата реколта от грозде.През целия ден не спират песните, хората, веселието.
 
Дълбоко свързан със земеделския бит на добруджанеца, празникът неслучайно се отбелязва през февруари, в началото на новата селскостопанска година, когато първият топъл полъх сякаш предупреждава стопаните, че наближават усилните дни на полето. И до днес българинът почита виното наред с хляба, а дегустатори и ценители се наслаждават на меката свежест, фин, изискан вкус на повече от 500 различни български аромата. Сортът, реколтата, начинът и времето на съхранение, са само част от факторите, необходими, за да придобие виното онази хармоничност, накарала хората да го нарекат течната храна на боговете. А празникът Трифон Зарезан, в който се преплитат древни езически и християнски вярвания, има и днес своето място в народния календар и се тачи като ден на лозарите. В него намират израз любовта на добруджанеца към земята, желанието за сполука и берекет и почитта към едно растение с хилядолетна история – лозата. 

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от