24.06.2014

Автор: Лена Кирилова

Календарни празници и обичаи: Великден

Най-светлият, най-чакан и свят пролетен празник е Великден. Възникнали в дълбока древност, практикуваните векове наред обичаи и обреди са свързани първоначално с дохристиянски вярвания, с представата за яйцето като символ на слънцето и светлината, на непрекъснатото обновление и вечен кръговрат, на възраждащия се живот. Според древни космогонични легенди яйцето е първоизточникът на света. Практиката да се боядисват яйца датира отпреди повече от 4000 години и е позната още в Древния изток. Широко разпространено е вярването в особената предпазваща и продуцираща сила на червеното яйце. Неслучайно първото боядисано яйце е винаги червено. В християнските представи, наследени от езичеството, то символизира Христовата кръв, страданието и скръбта. Една хилядолетна традиция, призвана да възкреси най-доброто, което човек носи в себе си, да съхрани вярата и възроди надеждата, идваща с пролетното събуждане на природата и Христовото Възкресение.
 
Приготовленията за празника протичат през цялата „Велика”, „Страстна” седмица. Яйцата, наричани „писани”, „шарени”, „перашки”, се боядисват, „пишат” на Велики четвъртък, като първото е винаги червено. Червеното яйце е основен елемент във великденския празничен цикъл и с него се извършват редица обреди, свързани с вярата в неговата магическа, продуцираща и предпазна сила. То се поставя в темела на къщата, в чеиза на момата, в храната на домашните животни, заравя се на нивата, слага се във водата, с която се мият или пият болни. С първото червено яйце стопанката потърква бузките на децата, за да здрави и румени, като нарича – „както е червено яйцето, тъй да ми е червено детето”, а после го оставя до домашната икона, като на следващатата година по вътрешността се гадае за здраве и плодородие. В някои селища червени яйца се търкалят в къщата с пожеланието да се „търкаля”, да се „вие” слънцето около дома. За всеки гост трябва да има дар яйце, за да не си отиде късметът от семейството. След оцветяването червената боя се изхвърля на „чисто” място – под червен трендафил, или се излива в реката. Смисълът на тези обреди е предпазването на хора, добитък, посеви от зли сили и болести, осигуряване на здраве, богат приплод и берекет.
 
Писаните великденски яйца са два вида – боядисани с един цвят или рисувани с определена декорация. За украсата им се използват естествени багрила – риган, коприва, обелки от лук, орехови листа. Широко разпространена техника е восъчната, която може да се приложи и два пъти с използването на различни цветове. Върху сварено, полуизстинало яйце, се нанасят с восък различни орнаменти, след което яйцето се потапя в желаната боя. Интересни са и яйцата, боядисани с наслагване на туткал, яйчен жълтък, предварително залепване на листа от различни растения. Пъстри стават яйцата, потопени в боя, в която има няколко капки мазнина. Често се използва и добавъчна украса, най-често „китки” от разноцветни конци. Яйцата „китанчета” се приготвят само от годените моми, които ги подаряват на своите избраници. Върху бялата естествена повърхност на яйцето може да се положи и цветен рисунък с различни бои. Изобразените мотиви и орнаменти са слънчеви символи, цветя, клонки, птици, свързани с култа към слънцето и почитта към  възродената природа. Шарените яйца се изнасят на двора, за да ги „види“ слънцето. А после се оставят на видно място в дома, за да се радва всеки на тази хубост. 
 
Навсякъде Великден се празнува три дни, като след тържествената църковна служба в неделя всички се чукат за здраве с яйца и си разменят поздравления. Във всеки дом има богата трапеза, а на общоселското хоро на мегдана се хващат всички, облечени с най-хубавите си нови премени.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от