16.09.2014

Автор: Tatiana Odobescu

Кратка историческа справка за археологическите проучвания в Mангалия. Създаване на колекция

             Първата информация за останките от Калатис ни е предоставена от френския колекционер Обри дьо Монтре, който пише в пътническия си дневник за древните стени на Пангала при своето проучване през 1711 г. на следите от изгнанието на Овидий.
 
 
             Спорадични изследвания са правени от археолога и икономист Д. К. Буткулуску (1846-1916), предшественик на румънската археологическа школа, а първите описания на защитната стена и руините на крепостта са направени благодарение на инженера и топограф П. Полоник (1858-1944), който под ръководството на букурещкия професор Гр. Точилеску (1850-1909) ги описва през 1901 г. така, както „изглеждат” тук и там, тъй като не е разполагал с необходимите средства за извършване на системни проучвания. Благодарение на похвалните усилия на Гр. Точилеску, откритият в Калатис епиграфски материал е включен в научния обмен и синтезиран в специализирани изследвания.
Може да се счита, че създаването на музейно ядро в Мангалия е започнало през 1915 г.

             Едновременно с дейността по спасяване и опазване на археологическото наследство в Мангалия започва първата кампания от систематични разкопки, проведени от професор Д. М. Теодореску от Клуж (1881-1947), определен от В. Първан да извърши проучвания в северо-източната част на крепостта.

             Професорите O. Тафрали (1876-1937) и Т. Саучук-Съвяну (1884-1971) синтезира данни от политическата и икономическа история на дорийската колония, както е описана в древните литературни източници, и публикува резултатите от изследванията, извършени както в пределите на крепостта, така и в калатийските некрополи. От 1924 г. нататък Т. Саучук-Съвяну започва да прави обширни доклади за разкопки, които публикува редовно в специализирани периодични издания. Тези материали представляват дори и днес истински източници на документация, представляваща база за най-различни интерпретации на останките на древния Калатис.
 
 
 
             Всички следващи усилия за създаване на музей срещат безбройни трудности. След дълго настояване, O. Тафрали получава от местните власти през 1925 г. разрешение да се използва старата римо-католическа църква за музейна зала. Започвайки през 1930 г., професорите Р. Вулпе и Вл. Думитреску обединяват дейността си за проучване на историческото минало на крепостта. Тяхната дейност довежда до събирането на богат археологически материал, който е трябвало да бъде запазен и оценен от музейна и научна гледна точка.

             Следвоенният период слага край на опитите за създаване на музей на Калатис. През 1949 г. и 1950 г. заедно с реорганизацията на археологически проучвания на нова научна база бяха предприети мерки за спасяване и запазване на историческото наследство на Мангалия.
 
 
             През 1959 г. с помощта на местните власти беше създаден археологически музей в Мангалия, открит в сграда от типа „вила”.

             През 1963-1978 г. културният живот на старата крепост беше възстановен по нови координати. Необходимо беше визията за музея на Калатис да бъде възродена, за да стане възможно превръщането в ценност на увеличаващия се брой останки и археологическия материал, открит случайно в резултат на систематични разкопки в селските райони на крепостта.

             Калатис предлагаше впечатляващ брой археологическите паметници и останки, обогатяващи колекциите на Националния исторически музей на Румъния и Националния исторически и археологически музей на Констанца.

             Видни личности на румънската археология - Ем. Кондурачи, П. Дякону, Ем. Попеску, К. Преда, заедно с археолозите от Констанца - A Радулеску, M. Иримия, К. Иконому, К. Скорпан, T. Клианте и изследователският екип от Мангалия - В. Келута Джорджеску, E. Барладяну, М. Йонеску са изяснили важните аспекти от историята на древния град.
 
  
             През 1978 г. културното наследство на град Мангалия се сдоби с нова сграда за музея с цел да бъде представена хилядолетната история на Калатис.
 
 
             Археологическият музей в Мангалия функционираше като отдел към Националния исторически и археологически музей на Констанца до 1990 г., когато получи самостоятелен правен статут. За съжаление, Калатис имаше съдбата на древните градове, върху които се изграждат съвременни градове, а бъдещите изследвания ще разкрият нови аспекти от историята на колонията Хераклея.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от