02.09.2014

Автор: Lungu Virgil

Музеи и примери за исторически паметници открити на територията на Добруджа

АЛБЕЩ (ОКР. КОНСТАНЦА) – УКРЕПЕНО МЕСТНО ГРЪЦКО СЕЛИЩЕ
 
             Селището в Албещ е разположено на западната граница на територията на дорийската колония Калатис. Укрепената зона, с правоъгълна форма, заема повърхност от около 12 ха. Същинското укрепление има три основни строителни етапа: първите два заемат почти равни периоди, разполагат се в средата и във втората половина на IV в. пр. Хр. /евентуално края на IV в./ началото на III в. пр. Хр.; третият етап, който представлява и продължение на укрепената повърхност на юг, се разполага в III в. пр. Хр. (след първите десетилетия на века до края му или началото на следващия век).
 
             Организирането на вътрешното пространство на укреплението се разполага между тези хронологически граници. Жилищата, по-добре запазени по северната страна, имат продължаващо пространствено подреждане, успоредно на заградените пространства: опират се на тях и са ограничени помежду си с перпендикулярни стени в помещенията. Третият етап оставя усещането за нова градска постройка, ориентиран по-малко към възстановяването или приспособяването на предишната сграда.
 
             Количеството на археологическите материали, най-вече естеството им (статуетки, релефи и други керамики, вази от вида кернос) ни кара да считаме, че някои от помещенията са със специално предназначение (евентуално религиозно).

             Наблюденията ни позволяват да говорим за вековете IV-III пр. Хр. и за населяване на платото в непосредствена близост до укрепеното селище.

             Възстановеният археологичен материал е многоброен и разнообразен: амфорни съдове и печати, вази за домашна употреба, внесени или в местен произход, статуетки и керамични релефи, предмети от кост и метал, монети и др. Най-добре представената категория, от гледна точка на количеството, е тази на амфорите. Наличието на амфорни находки регистрира към края на IV в. и първата половина на следващия век период на търговски възход. От средата на III в. пр. Хр. до към края на века датира вторият период на възход, по-силен от първия, отбелязан основно с предметите от Родос, Синопе, Книдос и други, по-малобройни от Херсон, Кос и Парос.

             Обикновената керамика е представена по ред на честотата, от лекити; купи с форма на полусфера, чаши, табли, унгвентарии и лампи. От предметите от Атика са запазени няколко обикновени купи или с вътрешна декорация и кантарос с високо тяло и вертикални улеи.

             Материалът от изобразителната керамика – керамични статуетки и орнаменти – се доказва като особено значим в описването на духовността на селищата от елинистическата епоха. Изображенията са според реда на честотата на Кибела, Афродита, Деметра, Дионис и Аполон.

             Повечето от образците са от III в. пр. Хр. и няколко от IV в. пр. Хр. Въпреки че не изключваме евентуалното им съществуване и през II в. пр. Хр., изследваните археологични контексти не изглежда го подкрепят. Предметите с местен характер показват наличие на по-стари традиции, свързани с образа и длъжността на примитивните идоли, елементи, които не противоречат на идеологията на гърците.

             Важна и добре индивидуализирана категория представлява местната керамика, тя се появява във форми и техники, които продължават по-старата халщатска традиция и винаги заедно с керамика от гръцки произход.

             Влиянието на гръцката керамика се изразява чрез местните форми, изработени на колело, които имитират гръцки или южно тракийски съдове.

             Изследванията от Албещ са разкрили археологически материали и от друго естество, които напомнят домашните задължения на плетене и тъкане (тежести за тъкачните станове и плочи), икономическа ориентация към земеделие (мортарии и стомни) и търговия (тежести). Сред металните предмети с различно предназначение (шпатули, орнаменти, върхове на стрели, накити) много важни са монетите. Появата на сребърни монети изсечени в Калатис, намерени дори в стените на крепостния двор от II в., принадлежащи на Егина и на един екземпляр изпратен от Истрия през IV в. пр. хр., посочва обмен на ценности с познати гръцки центрове. През последния период на обитаване, отбелязваме наличието на монети, които са принадлежали на скитския цар Сариак. Други калатински емисии датират основно от III в. пр. Хр.

             Политическите координати, между които крепостта развива съществуването си, не са ясни. Без съмнение, първият крепостен двор е свързан с процеса на появата на селища от смесен тип, в които през IV в. пр. Хр., основни етнически елементи (местни и гърци, между които не включваме и скитското присъствие документирано в района), са представени почти еднакво. Структурата на втория подсилен крепостен двор, показва военния отбранителен характер (или стратегически) на укреплението. Вероятно крепостта от фаза II в Албещ се вписва в действието на македонския цар Лизимах за контрол на територията и главния път между Калатис и другите южни градове. Фаза III показва развиващото се съществуване на селището, предпазено от всички събития, които дори и да са се случили, са засегнали в определена степен само Калатис, не и територията му.

             Икономическият спад от края на III в. пр. Хр. и началото на следващия век не означава края на съществуването на тукашното селище, а само началото на период на кръстопът в съществуването му, благодарение на някои събития, които са се случили към началото на II в. пр. Хр.

             Селището в Албещ със силен „градски“ характер, със сгради и пътна мрежа, предпазвано от силните стени на крепостния двор, има характеристиките на укрепление /frourion/, изградено по гръцки модел, на територията на дорийската колония Калатис.
 
МУЗЕЯТ АКСИОПОЛИС ЧЕРНАВОДА 
 
             На 3 юни 2006 г. беше отворен музеят за местна история АКСИОПОЛИС. С този музей се прибави един символ на града Чернавода, заедно с другите символи: инженерният мост Ангел Салигни, Мостът Света Мария, Ядрено-електрическата централа, Шлюза, всички свързани със стария Данубио /Дунав/.

             В рамките на музея можете да се насладите на известните статуи „Мислителят и неговата спътница“, открити на равнината София и принадлежащи на нео-енеолитната общност в дунавската област.

             Материалните останки на властването и присъствието на римляните в Аксиопол произлизат от античната крепост и каменната кариера.
КРЕПОСТ КАПИДАВА
 
             Капидава е една от крепостите построени по времето на император Траян, в рамките на мерките за подсилване на дунавския лимес. Крепостта е била построена върху скален масив, чиято форма определя формата и посоката на лагера: един четиристен с дълги успоредни на реката страни. Като на първо място е военна станция, било е естествено тук да се настанят редица войски. След като е била построена от отряди от V македонски легиони и XI Клаудия, тук са били прехвърлени кохорта cohors I Ubiorum (до 143 г.), след това cohors I Germanorum (до 243 г.). През римско-византийската епоха са потвърдени: vexillatio Capidavensium, cuneus equitum Solensium и cuneus equitum scutariorum
 
             Крепостта е била разрушена в голяма степен от различни нападения и възстановена, масивните стени, които се виждат и днес са били възстановени през 4 век. Археологическите изследвания, които са започнали в Капидава през 1924 г. и продължават и днес, са показали многобройните материали, с помощта на които се възстановява историята на мястото и областта. Знаем, че тук е била и митница; пристанищната инсталация открита на дунавския бряг може да бъде доказателство, че тук е било място за митница за Classis Flavia Moesica, флотата, която е патрулирала по Дунав. 
 
             Писмените извори ни казват, че тук е било едно от 16 епископални седалища; открита е базилика, както и редица артефакти с християнска символика. Във вътрешността на крепостта са били открити още сгради: охранителен пост; квартал със сгради, съставени от повече помещения; улици с канализация; частни терми. Освен паметниците на място, откритията от подвижното културно наследство са многобройни и особено забележителни.
 
МУЗЕЯТ КАРСИУМ – ХЪРШОВА 
 
             Музеят Карсиум – Хършова е бил открит в присъствието на Цар Карол I, Царица Елизабета и Царското семейство, на 1 май 1904 г. Разрушен през Първата световна война е открит на 29 май 1926 г. от Цар Фердинанд и Царица Мария на 29 май 1926 г. Бил е затворен през годините на режима на Чаушеску и отново отворен на 20 април 2006 г. от Цар Михай и Царица Ана.

             Музеят пази археологически предмети с изключителна важност от неолитното селище Хършова: инструменти от кремък, вази, накити, представителни за цивилизацията на дунавската територия от преди 6500 години. Повечето са част от експозицията изложена в Париж и други градове на Франция, както и в Румъния през 1997-2000 г.

             Освен тези открития от римската и римско-византийската крепост Карсиум, има и керамични вази, лампи, монети, както и от укреплението и средновековното селище, доказват изключителна цивилизация по тези земи през исторически период от около 7 хилядолетия. Музеят Карсиум в Хършова представлява в същото време изследователски център за неолитното селище и крепостта Карсиум, където участват специалисти и студенти от страната и чужбина. 
 
СЕЛИЩЕ ХАМАДЖИЯ В КЕЯ
от Валентина Войнеа
 
             Енеолитното селище в Кея се включва в карстовата зона, която е осигурявала във времето редица обстоятелства, които са благоприятни за живота. Това е мястото на откриването на най-старите следи от обитаване на териториите между Дунав и Черно море („Пещерата на прилепите“ – 600.000 пр. хр.) и най-старите човешки останки (В Пещерата „Адам“ – от епохата Гравет - Gravettian).

             Общностите Хаманджия са живели по тези територии през ранния енеолит (почти към средата на 5 хилядолетие пр. Хр.), като представляват първите земеделци в тази държава. Като се започва от откриването на тази култура (1952 г.), археолозите са били запленени от оригиналността на художествените и духовните прояви и са търсили произхода си в Анатолия. Най-емблематичните творби са двете фигурки открити в некропола в Чернавода, наречен в специализираната литература Мислителят и неговата спътница. В същия некропол, са идентифицирани определени специални практики, чието значение остава трудно за тълкуване, обредни ровове с черепи и други човешки кости (само някои от тях в анатомична връзка).

             Археологическите изследвания предприети в селището Хаманджия са подчертали новите аспекти на икономиката, на вътрешния живот, но на-вече на духовната сложност на старите общности. Като стигат до платото в близост до Касимча, новодошлите са построили жилищата им и след това са извършили основни обреди: големи части от животни (говеда, овце и кози, свине), са били поставени в основния пласт на жилището, под очертанията на стените. Най-стабилната част идва от говедото, може би неслучайно, ако вземем предвид това, че археологическо-зоологическото изследване показа важната роля изиграна от говедата в изхранването на общностите. Кея е, освен това, място, където се установява за първи път, че строителната техника е много по-развита, отколкото дълъг период от време се е смятало, че е.

             Във вътрешността на изследваните жилища, археологическият инвентар е особено богат и разнообразен: модерна керамика на бавно колело (много от тях с високо качество), камък, глина, кост и медни инструменти. Предмети от кремък, многобройни и много добре изработени, имат изразен микролитен характер. Предметите с твърд характер от животински произход са също толкова красиво изработени: игли от кост и дръжки, перли от миди (Спондилус, Денталиум), глиган, висулки Туск. От художествена гледна точка, художественото изкуство на тази култура е изключително. Още глинени фигури и малък антропоморфен амулет от Спондилус са били открити в Кея. Следите в червено и цвят охра забелязани в гениталната област на женските статуи предполага други магически практики.

             Скорошните открития показват, че тази древна цивилизация крие още много тайни и не е достатъчно изследвана. В днешно време, археологическото място в Кея представлява само систематичното изучаване на тези култури в Румъния. Като се има предвид гъстотата на населението в територията, считаме, че е необходимо да се извърши един обширен интердисциплинарен изследователски проект, който да установи пълната хронология и точната периодизация на възстановяването на древната среда, на керамичните и литични технологии, на някои аспекти свързани с ежедневния живот. Само така, а не по интуиция, може да бъде решен проблемът с произхода на тези общности, които са така специални в югоизточния пейзаж на европейския енеолит.
 
КРЕПОСТТА ИСТРИЯ
 
             Крепостта Истрия – първата гръцка колония по западния бряг на Черно море и най-старият град на територията на Румъния – е била основана в средата на VII в. пр. хр. (657 г. пр. Хр. според историка Евсевий), от преселници дошли от Милет. Градът е имал непрекъснато развитие през период от 1300 години, като се започва с гръцкия период до римско-византийската епоха. В края на VI в. и през VII в. сл. хр. крепостта е била разрушена от аваро-славянските нападения и изоставена постепенно от своите обитатели.

             Оставени дълго време непознати, останките на крепостта били изследвани за първи път през 1914 г. от археолога Василе Първан. Гръцкият акропол, който се намира дълго време под останките на късната крепост, е бил запазена свещена зона, място от най-голяма важност за живота в града, предназначен за религиозни прояви. През VI в. пр. хр. зоната е била вече построена, като за това е доказателство храмът на Зевс и този на Афродита, които са открити там.

             През класическия период в Истрия се установява демократичен режим (събитие отразено от Аристотел) и градът се присъединява към Атинския морски съюз. Интензивната търговия му е позволила да издаде към средата на V в. пр. Хр. собствена монета. След кратък период на стопанисване от цар Буребиста, следва окончателното включване в границите на Римската империя, вследствие на похода ръководен от М. Лициний Крас през 29-27 г. пр. Хр.
Археологическите разкопки са извадили на показ множество паметници включени в екскурзионните обиколки на крепостта. Внушителен е късният римски крепостен двор, с главна врата и отбранителни кули.

             Важни обекти са и базиликите (обществени и религиозни) и редица обществени сгради от римско-византийския период, построени в убежището на късния крепостен двор.. Множеството и разнообразието от археологически находки открито тук е накарало Василе Първан да нарече Крепостта Истрия „Румънският Помпей“.
КРЕПОСТТА В ОВИДИУ
 
             На южната граница на град Овидиу е била открита крепост от вида quadriburgium (с четири ъглови кули) с размери от около 59 x 47 м. Селището се намира на брега на езерото Сютгьол (някогашенен залив на Черно море в древността), точно пред известния остров Овидиу. Разкопките, започнали през 1979 г., продължават и до днес. Изследванията показват, че тази крепост е била построена през VI в., най-вероятно през времето на император Юстиниан, върху руините на жилищен комплекс от IV-V в., който има като представителен паметник християнска базилика.

             Стените на крепостта, с дебелина 3 м, са изградени от камък и тухли. Ъгловите кули от СЗ и ЮЗ са с кръгла форма, а тези в ъглите СИ и ЮИ са правоъгълни. Във вътрешността е разположена една единствена сграда, която има ролята на склад.

             Този вид крепост е много разпространен през късната римска епоха и ранната византийска епоха, като се използва от малките военни единици. Крепостта в Овидиу има предназначение да предпазва зоната в непосредствена близост до град Томис и по-специално големия акведукт от камък, който захранва понтийския метрополис. Този акведукт има извор на около 1 км на север и една част от него е била изследвана в близост до крепостта, на около 30 м на запад.
 
ТОМИС - РИМСКАТА СГРАДА С МОЗАЙКА
 
             Археологическите свидетелства показват, че появата и установяването на гърците в полуостровната зона на град Констанца се е случило през VI в. пр. Хр. През еленистичната епоха важността на града нараства; събраните богатства позволяват на жителите да издигнат елегантни обществен и частни сгради, от камък или мрамор, акведукти и др. Геополитическата ситуация се оформя през I в. пр. хр. на целия западно-понтийски бряг и претърпява изменения, при появата на римляните през 72-71 г. пр. хр., момент, когато градовете минават под тяхно владение, а около 55 г. пр. хр., под владение на цар Буребиста (до неговата смърт от 44 г. пр. хр.). Обширни сведения за живота в Томис от началото на I в. сл. хр. се съдържат в произведението на Овидий - римски поет изпратен в изгнание в началото през 8 г. сл. хр. по заповед на император Октавиан Август. Томис става втората му родина, която се намира тук в края на 17 г. сл. хр., като е погребан, както твърдят късните литературни новини, пред входа на крепостта – ante oppidi portam. Следват редица административни мерки, които се усилват с основаването през 86 г. пр. хр., по времето на император Домициан на провинцията Долна мизия (което съвпада в общи линии с настоящата Добруджа). Томис става през II в. сл. хр. провинциална резиденция и придобива най-голямо градско развитие, несравнимо, за този период, с нито една друга крепост от Левия понт.

             Установилият се от III в. сл. Хр. pax Romana е все по-често притесняван от карпато-готските нашествия, започва да ощетява значително живота в Томис, признат в документите на епохата като „много бляскав метропол и столица на Левия понт“. Градът запазва статута си на столица на провинцията – Малка скития от тази дата – и през IV-VI в. сл. Хр.

             Разяснителни остават: Римската постройка с мозайка – една от най-големите в римския свят, термите, както и откритията на монети, керамика, надписи, архитектурни и скулптурни фрагменти и др.

             Духовната важност на Томис нараства в момента, когато християнската религия става официална в империята, по времето на император Константин Велики (306-337г.). Изворите споменават повече епископи на града: Геронтий, Теотим, Тимотей, Йоан и др.

             През византийския период, VII-XII в. Томис е познат и под името Константиана или Константиа, име, което изглежда взето от династиите на имеператорските семейства през IV в. сл. Хр.
От север на юг, основните обекти за посещение на старата крепост са: крепостната стена разположена по дължината на булевард Фердинанд, римската сграда с мозайка, намираща се на Площад Овидиу, Термите, по западната скала, към първия пристанищен вход, древният квартал в Парка на катедралата, с 12 археологически нива, който покрива периода от 13 века от историята на крепостта Томис и удостоверява датирането още от VI в. пр Хр.

             Многобройните археологически свидетелства на древния Томис могат да бъдат видяни в експозията на Музея за национална история и археология в Констанца, разположен на Площад Овидиу № 12.
 
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОМПЛЕКС ТРОПЕУМ ТРАЯНИ - АДАМКЛИСИ
  • Съставен е от триумфалния паметник, крепостта Тропеум Траяни и музея в Адамклиси;
  • В близост до паметника се намират други два обекта: могилен гроб изграден за римски офицер и възспоменателен олтар в чест на римляните паднали тук в битката през 102 г. сл. Хр.
  • Паметникът е бил издигнат между 106-109 сл.хр. по проект на архитекта Аполодор от Дамаск, вследствие от войните между даки и римляни водени от император Траян;
  • Считан е от Григоре Точилеску, който е ръководил тук изследването, за автентично удостоверение за раждане на румънския народ;
  • Крепостта е била построена от император Траян като община и възстановена от основи в началото на IV в. сл. Хр. от император Константин Велики;
  • Обитаването на Тропеум Траяни прекъсва през първата половина на VII в. сл. Хр. вследствие на славянски нашествия;
  • Музеят в Адамклиси стопанисва оригинални предмети от паметника, както и археологически материали открити в крепостта.
 
КРЕПОСТТА ТРОПЕУМ ТРАЯНИ - KOM. АДАМКЛИСИ, ОКРЪГ КОНСТАНЦА
 
             Крепостта започва да бъде изследвана археологически от археолога и историка Григоре Точилеску между години 1891-1909 г. Разкопките са били продължени от специалисти като Джордже Мурну, Паул Никореску и много други археолози. Издигнат на мястото на местно селище, римският град е бил населен с ветерани и римски цивилни. Благоприятните географски и икономически условия позволяват трансформирането на римското селище в разцъфтяващ градски център (издигнат в ранг municipium), през втората част на II век сл. Хр. Вследствие на археологическите разкопки са били открти обществени и частни сгради, мрежи от улици (via principalis и numeroae via secundaris), за канализация и акведукти, цистерна за доставяне на питейна вода на жителите, терми, порти и др. След преминаваето на по-бурни периоди поради нападенията на преселническите населения, в началото на IV в. крепостта е възстановена под управлението на Константин Велики и Лициний.

             Сред забележителните паметници в крепостта могат да се изброят крепостната стена (с предконстантински период на строителство, датиращо от края на III в. сл. Хр. и многобройните кули и бастиони), четирите врати (западната – опасана от две кули с формата на U-, на изток – опасана пак от две кули във формата на U, на юг – от два масивни четиристенни бастиона и вероятно северната), via principalis (дълга 300 м и с ширина 14 м, снабдена с portici viales), шестте базилики (гробищна, „мраморна“, цистерна, forensis, с трансепт и обикновена базилика). Западните и източните порти имат система за заключване с канати, фиксирани с желязна пръчка от вътрешната страна. Напомняме и това, че вратите на крепостта (най-вече източните и западните) осигуряват връзка с императорския път, който прекосява римска Добруджа от юг на север, през центъра на провинцията и се среща в крепостта с пътя, който свързва Дуросторум с гръцките колонии по морския бряг.
Последният период на разцвет се отбелязва в края на V в. сл. Хр. по времето на императорите Анастасий и Юстиниан, когато крепостта става важен граждански и религиозен център.
Аваро-славянското нашествие от 586 г. е засегнало сериозно крепостта, като отнема градските ѝ характеристики. Все пак, животът е продължил да се развива върху руините на стария град и след това, като заема по-скромни форми, специфични за VII век.
КРЕПОСТТА УЛМЕТУМ 
 
             Систематизираните археологически изследвания от крепостта Улметум (Горния Пантелимон) са започнали през 1911 г., под ръководството на Василе Първан (крепостта е била първият важен обект изследван от Първан в Добруджа) и са приключили в този първи етап след четири кампании. Възстановяването им е станало през 2004 г., като продължава и до днес, ръководено от Гиорге Папук, в колектива се включват: З. Ковачев, К. Баженару, К. Нопча, Г. Талмацки и Лунгу Ливиу. Ако първите изследвания бяха разкрили укрепленията (крепостната стена с вратите и кулите), важна сграда от късната епоха (в източния сектор), многобройни фрагменти от стени, дупки с провизии артефакти и най-вече надписи (Улметум е истинско съкровище от епиграфични документи с различен произход), то подновените кампании през 2007 г. са били по-малко плодотворни. В западния сектор се излагат на показ останки от важни сгради и са продължили изследванията на Ю-З порти. В северния сектор са открити други фрагменти от стени, дупки за провизии и артефакти, направени са важни уточнения за стратиграфията на крепостта и са открити два могилни гроба (единият от тях на жена, с богат инвентар). В източния сектор: останките на някои сгради, монети, детски гроб. В южния сектор: базилика и части от стените на сгради. Все пак, направени са нови изследвания на стените на крепостния двор.

             В настоящия етап на изследванията, можем да очертаем развитието по времето на Улметум: вероятно селско селище, от II в., крепостта от V в., разрушена по-късно, има обаче възстановено развитие (и вероятно изчезнало) при управлението на Юстиниан I (виж и текста на Прокопий, За сградите…) и след това, окончателно разрушена от аваро-славяните, със следи от обитаване през VII в. сл. Хр.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от