07.07.2014

Автор: Костадин Костадинов

Най-ранното население със земеделско-скотовъдна икономика в Добруджа

Етапът от праисторическото развитие на Добруджа следващ епохата на палеолита и мезолита обхваща новокаменната епоха (неолит). За него е характерно разпространението на най-ранната производяща, земеделско-скотовъдна икономика в тази част на Балканския полуостров. Наблюдаваме относителна или по-дълготрайна уседналост на населението, която оставя значителни археологически следи. Преходът от присвояваща към производяща икономика, наречен още „неолитизация“, е една от главните революционни промени в икономическата история на човечеството, която може да бъде сравнена само с промишлената и научно-техническата революция. 

             Най-ранното засега констатирано население – носител на производяща икономика в Добруджа, е открито през 1978 г. в нивата срещу Големия остров край Дуранкулак. Проучени са изцяло както некропола, така всички жилищни обекти на острова. Някои от жилищните землянки са вдълбани на дълбочина до 1, 20 м под древното неолитно ниво. Тези обекти залягат под дебел слой стерилен чернозем и са запълнени със сив, пепелив льосообразен запълнител. Очевидно дебелината на добруджанския чернозем, който се е образувал по-късно, е една от обективните пречки в търсенето и откриването на неолитни обекти в този район. От друга страна, това е една добра гаранция за тяхната съхраненост.

             Материалната и духовната култура на племената, населявали Добруджа през късния неолит, ранния и средния енеолит, не се различава от тази на праисторическите племена от останалата част на Югоизточна Европа. За изоставане на този район вече и дума не може да става. Условия за по-дълготрайна уседналост обаче има само около лиманите и езерата Дуранкулак, Шабла, Текиргьол, Лиману, Головица. В тези райони неолитните селища се местят около езерата, без населението да напуска заетата от него територия. Земеделието и събирателството, комбинирани със скотовъдство, лов и риболов, осигуряват прехраната на населението. Отглеждани са еднозърнест и двузърнест лимец, фий и вероятно някои бобови растения. Дълбочината на оранта не надвишава 4-5 см и е извършвана с помощта на дървена или еленова соха. Като домашни животни са отглеждани говедото, овцата, козата, свинята, кучето и котката. Степта изобилства с диви животни, сред които и изчезналите днес тур и диво магаре. Всички те са били предмет на ловуване, макар до нас да не са достигнали данни за оръжията, които са използвани при лова. Сред публикувания кремъчен материал не личат пластини от стрели, освен ако за върхове на такива не са служили някои от микролитите. Боласите – това характерно за балканския неолит ловно оръжие – също не се срещат сред неолитните находки от Добруджа. Възможно е да е ловувано с помощта на мрежи, вълчи ями и капани, от които до нас не са достигнали никакви следи.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от