18.09.2014

Автор: Tusa Enache

Общности и традиции на българите и румънците в Добруджа. Част 1а

По време на изследването проследих еволюцията на различни етнически и политически идентичности в Добруджа, както и намесите, взаимовръзките между тези населения във времето и във връзка с други идентичности, участващи в политическите, икономическите и културните отношения. През годините Добруджа е представлявала важен търговски център между Запада и Изтока – факт, който е стимулирал развитието на региона между р. Дунав и Черно море (1). Тъй като много народи са преминали през Трансдунавския регион през годините, ние срещаме много хетерогенна, уникална етнокултурна мозайка в румънското пространство, която води след себе си някои особености според духовната и материална култура на всяка общност. Ето защо претърпях реалния научен демарш, който се материализира в настоящото изследване, имащо за цел да предаде обичаите и традициите в Добруджа. Това разнообразно културно пространство е проникнало в колективната психика на етническите групи, които живеят тук от векове. Тези елементи са представени от вътрешно- и външнообщностните социални отношения, но и от общуването между членовете на българската и румънската група от този исторически и географски район, който е част както от Румъния, така и от България. Интегрирането в квартала, в общността или което и да е друго жилищно пространство е оценено чрез експанзията на семейните и близките отношения в тези живи области на културни представителства. Изпъква отрицателна взаимовръзка между идентифицирането с общността и доминирането на социалните контакти на друго място. Духовната култура на румънците е много близка до културата на българите поради дългогодишното взаимодействие и влияние между двете общности.
 
             Народните обичаи и вярвания представляват оригиналния синтез на архаичните традиции, латинското наследство и славянското, което се проявява по-късно. Това предполага, че докато социалната идентификация е важен елемент от социалния протест, самата идентификация разчита на социални отношения и консенсусно определение за реалност (2). Привилегията на султан Мустафа от 1784 г., чрез която са се регулирали търговските отношения между овчарите и трансилванските търговци, както и някои търговци от Констанца, потвърждават същата реалност (3). Тези, които са се заселили като жители на Добруджа, започнали да се занимават със земеделие – явление, което ще се разпространи, когато Добруджа отново стане част от Румъния. От икономическа гледна точка овчарите били най-активният елемент от региона, изпреварвайки в много отношения местните румънци, потискани от вековното османско владичество (4). Броят на трансилванските овчари, които пресичали р. Дунав със своите стада овце се увеличил през XIX в. И ако част от тях са се завръщали през пролетта в Карпатите, „друга част окончателно останали заселени в Добруджа” (5) . Обикновено те се женили за девойки от своя край или за момичета от добруджанския район, понякога дори за българки, и създавали нови семейства в старите села и дори създавали нови села. Във връзка с тези румънци Йонеску де ла Брад записва информация, според която “те се заселват тук, женят се за местни девойки и много от тях живеят в Добруджа дълго време” (6). Освен това Йонеску де ла Брад отбелязал в писмо, адресирано до Йон Гика, че „най-известните овчари в Добруджа са от Балчик казà (значението на термина идва от казà – османска териториално-административна единица): Йон Мунтяну, Василе Милеа, Димитрие Бобинару, Неколай Шкиопу, в Констанца казà са: Хагиу Поенару, Захариа Блебеа, Жълеа Дуцу, Якоб Крайул, в Бабадаг казà: Йон Тълнару, Георге Рошка; в Тулча казà: момчетата Оанчеи и Голеа, които са се заселили в Тулча за дълго време” (7).
 
             В Румъния обичаите и традициите имат специален календар в зависимост от сезоните, които на свой ред определят вида щастливи дни и празниците в годината. Затова зимните празници започват с Бъдни вечер (24 декември) и продължават до Деня на Св. Йоан Кръстител (7 януари). Това е най-важният период от обичаите в религиозната традиция и румънската народна митология с много интересни ритуали и прояви на фолклорна и етническа култура. Началото на зимните празници предизвиква серия социални и религиозни прояви, които приличат на българската традиция. Групи деца ходят от дом на дом и същевременно групи младежи или мъже се присъдиняват към тях и пожелават здраве и берекет на стопаните, а домакините ги посрещат в домовете си и ги черпят. По това време на годината хората пеят всякакви химни и коледни песни със светско съдържание с мотиви от румънски балади и легенди. В този празничен цикъл се пеят религиозни песни, описващи раждането на Спасителя и всички етапи след това важно събитие от живота на християните. Певците на тези песни пожелават да има богатство в дома, щастие и мир в семейството, берекет. Най-богатата по вярвания и обичаи за румънците е вечерта преди Нова година или Нощта на Св. Базил. В някои региони на Румъния се пеят песни в Нощта на Св. Базил и в много райони на страната има древен обичай на име „Плугушор” (Малкият плуг), който представлява стара песен. Новогодишната нощ се смята за магия. В Новогодишната нощ се извършва ритуален маскен танц, където участват само мъже или момчета. Това напомня на българските танци, наречени „кукери“. Друг обичай е Соркова – на първия ден от Новата година, но този обичай съществува само в някои части на Румъния. Поредицата зимни празници завършва с Кръщение Господне (Богоявление), велик християнски празник, когато водите на реките и кладенците се благославят.
 
             Пролетните обичаи започват с началото на селскостопанската работа и бележат събуждането на природата за нов цикъл на растителността. Тези обичаи са свързани с религиозния календар, но и имат предхристиянски елементи. Моментът, в който зимата и пролетта се сливат, се празнува на Трифон Зарезан, следван от Деня на Св. Хараламбие и Св. Власие. В някои региони на Румъния Св. Трифон се смята за господаря на вълците, който покровителства вредните насекоми или господаря на всички животни, който завързва устите им, за да не ядат зеленчуци. В румънската етнография на 1 март има обичай родителите да слагат някакво украшение на китките на децата си. Мартенското украшение в Румъния от древни времена представлява златна или сребърна монета, закачена на червена нишка или увита с червена и бяла нишка. Целта е човекът, който го носи, да бъде щастлив през цялата година, здрав и чист като среброто.
 
             Друг изключително интересен празник през пролетта е Орачът. Отдава се почит към първия селянин, който е отишъл да оре. Св. великомъченик Георги представлява друг празник за румънците. Св. Георги се счита за покровител на всички стада. На Деня на Св. Георги се смятало, че първото доене на овцете трябва да се извърши на залез слънце – момент, който имал икономическо значение, защото това е времето, когато овчарите са избирали и са водили преговори за мястото, където ще изведат стадата си и където ще се постави общата кошара.
 
            Най-великият пролетен празник е Великден. Започва с Велики четвъртък, следва почистване на домовете и дворовете и се приготвя всичко необходимо за този празник. През последните дни от Великия пост се боядисват яйца и се приготвя хляб, който трябва да се благослови в нощта на Възкресение. Този великденски празник се смята за най-важния в годината и включва различни народни вярвания и обичаи, когато се пеят религиозни песни.
 
             Летните и пролетните обичаи следват цикъл, който е свързан с ритуалите и празненствата, които пазят земеделските култури от унищожение и израждане на първо място заради суша. С ритуала „Пеперудата“ се измолва дъжд, който е бил основен елемент от обичаите през сушевите времена. Традиционната „Пеперуда“ има много древна история и е известна по целия Балкански полуостров. Извършва се от жени, една от които е изцяло покрита с клони и зелени листа. Тези момичета обикалят цялото село, влизат във всеки двор, където пеят песен, която трябва да донесе дъжд, пляскат с ръце, а момичето „Пеперуда“ танцува, докато стопаните на дома не я изпръскат с вода. Този обичай прилича на българските традиции. Друг подобен в румънската народна култура е „Калоянул“, който напомня за български обичай. Разпространението на този ритуал е доста интересно, като предимно се среща в южната и северната част на р. Дунав.
 
             В България традицията за Калоян се среща в северната част на Стара планина. Румънските етнографи твърдят, че тази традиция е посветена на Бога на растенията и природата. През втората половина на XIX в., позовавайки се на румънските родствени корени, съставени от румънци от Дичина (8), или „древни румънци” – начинът, по който те са се наричали, – продължавали да се заселват в Добруджа жители от княжествата, т. нар. кожани, фермери от околностите на Мунтения и Молдова, както и мокани, трансилвански овчари от окръг Бърса, Фъгъраш, Сибиу и Западнорумънските планини, доведени дотук с явлението, наречено трансхуманс.уал е доста интересно, като предимно се среща в южната и северната част на р. Дунав.
 
             Имало е румънци, които са се заселили в Добруджа, идващи от румънска област (Мунтения) заради бедния живот, който са водили при фанариотското господство. Те са се смесили с местните румънци, дичианите, тези, които слизат със стадата си в добруджанската степ (9).
Румънците мигрирали няколко пъти в Добруджа и създали нови села по същите земи, където „до наши дни румънският род пази особената си природа”, както твърди историкът Николае Йорга (10). И така, близо до мюсюлманите в Добруджа се заселили и други народи през последния век от османското владичество, като тяхното заселване е имало моментно значение и престоят им много често е бил временен. Широко известно е, че много румънски села от дясната страна на р. Дунав, между Силистра и Черна вода, носят същите имена като селата от лявата страна на р. Дунав, разположени по поречието на Борчеа и тези ономастични двойки (11) са били създавани много преди Добруджа да бъде присъединена към румънската държава (12). Този аспект е в подкрепа на преобладаващия румънски елемент „от двете страни на р. Дунав и в Браила” (13). В средата на XIX в. Добруджа е изглеждала като обширна уединена земя поради факта, че чести и опустошителни войни, както и различни въоръжени набези са унищожавали населението, както посочих по-рано. Интересно описание на територията прави френският доктор Камил Алард, който след като представя някои подробности за това място, споменава, че населението е много разредено (14). При тези условия трябва да потърсим причините, поради които румънците са станали мнозинство в населението само за 20 години (1878-1898). 
 
             Според един автор (15) румънците са местни и постоянни жители на тази област, откакто тя е интегрирана в Османската империя, въпреки че те през цялото време са били малцинство и съответният автор твърди, че „ние не познавахме много добре ситуацията с румънския елемент в Добруджа в смутните времена на Средновековието и най-вече в самото начало на турската ера; документи почти не съществуват, а тези, които имаме, са малко и твърде кратки, но можем да заключим, че румънците винаги са били жители на тези места” (16). Марин Йонеску Доброджиану в справочен труд за Добруджа твърди, че „румънското ядро сигурно е съществувало в Добруджа преди нейното колонизиране с румънски жители, дошли от лявата страна на Дунава” (17). Местни и постоянни жители, румънците въпреки всичко са малцинство в регион, който в миналото е принадлежал на румънската област. Към този елемент можем да добавим факта, описан от Константин Брътеску (18) през 1916 г.: ”в резултат на заселването на Добруджа с румънци отвсякъде, тя (Добруджа) е истинско резюме, музей на етнографията на цяла Дакия” (19). Освен това Брътеску записва етнически реалности, съществуващи тогава в Добруджа: ”тук можем да намерим българи от Македония и Румелия, отведени много отдавна към Бесарабия, а след това и към Добруджа; московските руснаци и останалите руснаци от степта; турци и татари; търговски семейства, спадащи към арменците, евреите и гърците; останали представители на изчезнали народи като гагаузи; след това албанци и сърби; румънски и турски цигани; германци и италианци; жители на Изтока и Запада, чужденци, разпръснати сред преобладаващата маса от румънски елементи, която с времето започва да внедрява своя душевен печат в целия регион” (20)... От друга страна, източници (21) без никакъв субективизъм посочват, че: „след войната (1877) се появява трансформация на етническите отношения. Много мюсюлмански етнически групи (турци и татари) напускат страната, последвани от казаците и черкезите, които живеели тук. Това може да се обясни с установяването на румънското управление, което обикновено води до повишаване на румънската имиграция. В това отношение румънските правителства са показвали загриженост да подсилят тази методическа колонизация, като предлагат места на военни ветерани, които да останат в новопридобитите територии. Можем да добавим, че чрез колебливите елементи, които изразяват техния произход, става ясно, че под влиянието на новите собственици, те са били румънци, въпреки че преди това са се смятали за други” (22). Увеличаването на румънското население е направило грандиозен напредък според някои румънски проучвания, разглеждани от чуждестранни изследователи с известни резерви, което се дължи на факта, че са били мотивирани от определено национално желание.
 
             Дори при тези обстоятелства румънската колонизация остава реален факт и представлява голям успех. Според същите цитирани източници (23): (...) Самите румънци твърдят, че са намерили тук 32.800 свои събратя – цифра, която изглежда някак преувеличена. Сигурно е, че част от увеличението е било резултат от въвеждането на румънската администрация. Но като цяло увеличението се обяснява с голямата миграция от Валахия към Молдова. През първите години емиграцията е била спонтанна и многочислена. В новопридобитите територии още не е имало поземлени имоти, което би позволило на селяните да получат собствено парче земя и къщите и селата, принадлежащи на заминаващите си турци и татари, са били отворени за румънците, които продължавали да идват….) (24). Същевременно румънските правителства по политически причини, постоянно и силно подкрепяли румънските селища, като довели много военни ветерани в Добруджа, предлагайки им различни облаги, което било в ущърб на други националности. Ярък пример е един от най-важните политици от онези времена, Михаил Когълничияну, който в реч (25), изнесена пред Камарата на депутатите на 27 февруари 1882 г., заявил: „Господа, какъв е главният ни интерес в Добруджа? Главният ни интерес е да я населим, да цивилизоваме тази част от днешна Румъния, да я населим, казвам това открито, като ѝ дадем душа, като ѝ дадем румънски чувства; като казвам това, ще разберете, че трябва да направим всичко възможно да заведем там възможно най-много румънци; още повече, дори народи, които отиват там сами, трябва да станат румънци. За няколко години ние трябва да превърнем дори мюсюлманите в румънци, единствените различия, които трябва да останат, трябва да са свързани с това, че някои ще ходят в джамията, а другите – на църква” (26). Димитру Шандру в горецитириания труд предоставя важна информация за начина, по който са направени колонизациите и регионите, от които са идвали румънците в Добруджа. Същият автор потвърждава, че: „въпреки малкия си брой, в Добруджа са живеели румънци дори преди 1800 г., а в някои случаи дори около 1700 г.” (27). Изследователят Димитру Шандру започва някои проучвания в Добруджа, като разпитва жителите за тяхното заселване в Добруджа. Така в спомените на по-възрастните има една представа: заселването на техните родители и баби и дядовци датира много отдавна.”(...) стари овчари на над 80-90 години, които са родени тук, помнят как родителите им и дори дядовците и бабите им са им разказвали, че са достигнали до тези земи, когато са били на около 14-15 години” [преди 1800 г.]. Авторът твърди, че е имало връзки между румънците от историческите области и територията на Добруджа, които се споменават много късно в документите (XIX век). Социалната реалност, описана от Д. Шандру, се описва и от Марин Д. Йонеску в неговия труд „Добруджа в началото на XX век“, където твърди, че през 1850 г. румънците “са били вторият доминиращ елемент след турците и са наброявали 3 656 семейства” (28). Освен това Йонеску твърди, че по време на жестоки владетели от Мунтения и Молдова през XVII и XVIII в. „много жители от мизерстващите княжества са намерили по-добро решение в това да отидат в Добруджа, където не са били толкова лишавани от плодовете на труда си, както е било в родните им територии (29). Затова М. Д. Йонеску посочва, че десният бряг на р. Дунав „е пълен с румънски села, които трябва да са съществували много преди това, защото е вярно, че новопристигналите са се групирали със своите сънародници в същите села” (30). Според друг автор, Карл Ф. Питърс, през 1865 г. е имало „12000 румънци“ (31), като е използвал проучването на руския консулски агент, Вискович. Йон Йонеску де ла Брад дава дори изследване, което е направил, когато е завършил проучването в Добруджа през 1850 г., и анализирал територията от различни аспекти. В очерка си той публикува заедно това проучване и изследването, което е предприел, представя териториалните единици, както и броя на румънските села, подчинени на тези териториални единици, наречени „казà“. Изследването включва разделение на населението на мъже и жени, както и разделение според семейното им положение: женен/омъжена, неженен/неомъжена. Изследването е посочено в таблицата по-долу:
 
             Данните са взети от труда на Йон Йонеску де ла Брад, публикуван в Константинопол през 1850 г.
 
             Можем да видим, че според цифрите, регистрирани от Йон Йонеску де ла Брад, в Добруджа има население от около 28 000 румънски жители (32). Присъствието на овчарите в добруджанските райони също означава, че те са навлезли в трансдунавския регион преди Войната за независимост. Румънците в Добруджа са представлявали три компактни групи, твърдят някои източници (33), като това разграничаване се е появило още от XVII в. По този начин, както посочих по-рано, имаме компактната група на дичианите (34), румънците от древни времена, местни жители, които представлявали елемент на постоянство и приемственост. Според Думитру Шандру те са се наричали древни румънци или туркояни или туркомани, което означава, че са били в Добруджа от заселването ѝ с турско население (османци) (35). В тези времена, позовавайки се на румънските родствени корени, съставени от румънци от Дичина, или древни румънци, – както те са се наричали, – продължавали да се заселват жители от княжествата, т. нар. кожани, фермери от околностите на Мунтения и Молдова. Кожаните са произхождали главно от окръзите Яломица, Бъзъу и Браила и от окръзите, намиращи се близо до Молдова и Бесарабия (36). Третата група румънци, която е дошла в Добруджа преди 1878 г., е произхождала от Трансилвания, предимно от селата близо до Брашов, Оръщие, Сибиу. Андрей Верес казва нещо доста интересно: „изкарването на паша от трансилванските жители в румънските области, най-вече в Добруджа, се развило през вековете по толкова обикновен и патриархален начин, че не разполагаме с никакъв писмен документ, защото хората в онези времена били по-мъдри, по-набожни (...) те били пазители на обичаите и продължавали да изкарват животните на паша, спазвайки древни традиции, пазени поколения наред” (37). Тези румънци се наричали мокани (трансилвански овчари) (38), от Фъгъраш, Сибиу и Западнорумънските планини, които дошли дотук със сезонното придвижване на стадата. Липсата на писмени доказателства, които да записват тези събития, се обяснява от друг автор по много необичаен начин (39). Придвижването на стадата в Добруджа придобива голям напредък след 1800 г. Овчарите (мокани), господари, произхождали от три етнографски района: окръг Сибиу (Мърджинимея), окръг Бърса и Трите Престола, и много рядко от други части. Сред селата, заобикалящи окръг Сибиу, първо се нарежда Сълище, следват Тилишка, Пояна, Кърпиниш. Колкото до окръг Бърса, най-важните са: Бран, Суходол, Предеал, Мъжура, но и Сатул Лунг, Бачиу, Чернат, Пуркърени. От Трите Престола, главните овчари произхождали предимно от Брецку и Инторсура Бузеулуй. Богатството на пасищата между р. Дунав и Черно море обуславяло постоянното присъствие на трансилвански овчари в Добруджа от древни времена. Данни за придвижването на стадата на овчарите в Добруджа имаме и от германеца Унгевитер, който в очерк на Османската империя, публикуван през 1854 ч., споменава, че „прекрасните пасища на Добруджа са се използвали главно от румънските овчари от Трансилвания, които са водели много стада овце с оглед на някои специфични условия чрез договори и обичаи” (40). Техните странствания между Трансилвания и Добруджа, явлението придвижване на стада се основава на древните традиции и по-късно на точни конвенции с Османската империя. Освен овчари, притежаващи стада и техните работници, трябва също така да изтъкнем, че някои трансилвански овчари са били наети от български и турски животновъди, броят им бил най-малко 500 души (41). Овчарите играели особена роля в историята на Добруджа. На първо място използвали векове наред богатите и обширни пасища на този регион, които в противен случай биха били безполезни. Техният принос е свързан и с търговията, която някои от тях са извършвали. В тази връзка е много полезно да се цитира един унгарски пътешественик, който писал на роднините си: „тук има много богати търговци, които търгуват в Трансилвания и Констанца. Друга информация, която потвърждава същото, е писмо на същия пътешественик (42): „Черна вода е отвратително място, където обаче има красиви къщи, а тези, които живеят там са наполовина влахи, наполовина българи, има и някои турци” (43). Привилегията на султан Мустафа от 1784 г., чрез която са се регулирали търговските отношения между трансилванските овчарите и търговците, както и някои търговци от Констанца, потвърждават същите реалности (44). Тези, които са се заселили като жители на Добруджа, започнали да се занимават със земеделие – явление, което ще се разпространи, когато Добруджа отново стане част от Румъния. От икономическа гледна точка овчарите били най-активният елемент от региона, изпреварвайки в много отношения местните румънци, потиснати от вековното османско владичество. Броят на трансилванските овчари, които пресичали р. Дунав със своите стада овце, се увеличил през XIX в. И ако част от тях са се завръщали в Карпатите през пролетта, „друга част се заселила в Добруджа завинаги” (45). Обикновено те се женили за девойки от същия край или за местни момичета, понякога дори за българки, и създавали нови семейства в старите села и дори създавали нови такива. Имаме информация за сродяванията и браковете на овчарите (мокани) с местните румънки, както и момичетата от други села, но от общ емиграционен регион, въпреки че селата, където са се заселвали в Добруджа, са различни (46). Добруджа е била част от древната гето-дакска област под римско владичество, първата румънска земя и най-дългата романизирана такава според някои източници (47), които са изследвали научното пространство. Проблемът на румънската цялост се появява на следните нива: цялост на местните румънци, дичианите, продължителното движение на стада, принадлежащи на мокани от Брашов и Сибиу, пристигането на внушителен брой румънци от лявата страна на Дунава, кожаните, на същата територия, където е имало и арумъни (румънци, идващи от южната част на Дунава), които можем да определим като търговци в търговските фирми в Трансилвания и в Добруджа (48). В проучване от тогава Константин Брътеску посочва, че колкото до целостта на румънското население по време на османското владичество, тя е имала три отличителни периода. В резултат на масовите колонизации от XVI в. с турско-татарско население в Добруджа, се е наложило християнските общности да се прегрупират по линията на р. Дунав, където отседнали дълго време, както и района в близост до устието на р. Дунав, където ще се създадат румънски села, които „ще имат постоянно пребиваващи” (49). Има карти от XVIII в., съдържащи румънски имена, като става ясно, че румънците живеели от дясната страна на Дунава от описанието на румънските имена, принадлежащи на селищата, които се появяват по гореспоменатите карти. По този начин можем да срещнем топоними като: Дръстър, Иглица, Дъени, Стракина, Чокънещи, Паркеш, Сомова, Стелничени, Килия Веке и др (50). Йон Йонеску де ла Брад е записал през 1850 г., че в църква в Силистра е имало румънски религиозни песни и начално училище, където „учителят е бил българин и е преподавал румънски като език, който се разбира от всички” (51). Това се потвърждава от всички пътешественици, посещаващи Добруджа, както е записано в сборника „Чуждестранни пътешественици към румънските страни”. Позовавайки се на тази пътешественици, ще използваме информация, според която в близост до румънците в Добруджа са се заселили и други родове, християни и нехристияни. Чуждестранните пътници не са заинтересовани свидетели, що се отнася до информацията, свързана с причините за румънската национална цялост. За XVI в. също имаме писмени доказателства, касаещи преминаването и заселването в Добруджа на някои румънци от лявата страна на брега. Ако повярваме на записките на рагузкия автор (Сицилия) Алвизе Радибарти, войниците на Раду Щефан са били през 1603 г. на добруджанското поречие на р. Дунав на място, наречено Дъйени, където „са се събрали хиляди румънци със своите семейства, бягащи от тиранията на предишните владетели на Молдова и Мунтения”, въпрос, споменат от самия Николае Йорга (52). През 1641 г. рагузкият пътешественик Пиетро Диодато Баксичи споменава, че в добруджанската степ християните живеели само по крайбрежието и на брега на р. Дунав, вероятно изгонени натам от мюсюлманска колонизация. Пътешественикът отбелязва също и присъствието на православно население в Бабадаг, наброяващо „60 семейства с 450 души” (53).
 
(1) Within the Treaty of Peace from Berlin article 46 had some specifications: „ the territory between The Danube Delta, including the way from until the Black Sea at South Mangalia” was reunited with Romania, Documents concerning history of Romanian; Independence War , vol. 9 Bucureşti, 1995, p.377. 
(2) Dominic ABRAMS, Processes of Social Identification, în , Social psychology of Identity and the Self concept, coord. Glynis M. Breakwell, Surrey University Press, 1992, p. 87. 
(3) Petre P. PANAITESCU, Economic Importance of Sheperds (Mocans) in the History of Muntenia, Cluj, f.e.,1936,p.36 where the author asserts that: there have always been created trading roads, not by sheperds but imposed of trading centers or ports at the Danube and at the Black Sea. 
(4) Ion Ionescu de la Brad, Agriculture Trip in the Plain of Dobrogea, The Printing of Romanian Tribune, Bucuresci, 1879, p. 127. 
(5) C.C.GIURESCU, op.cit, p.17; Tudor MATEESCU, Sheperds’ Grazing..., p.80-82; Tudor MATEESCU, Permanence and Continuity of the Romanians.., p.73-74. 
(6) This explains why villages from Dobrogea have names from Ardeal like: Siliștea, Poiana, Galeșu,etc. 
(7) Victor SLĂVESCU, Mail between Ion Ionescu de la Brad and Ion Ghica, 1846-1874, București, 1943,p. 52. 
(8) This name of Romanian Dicians seems to have been taken from a toponym Dicina, a possible version of the toponym Vicina attested in medieval sources of the 7th-14th centuries. Gheorghe BRĂTIANU, Recherches sur Vicina et Cetatea Albă, București, 1935, pp. 27-20. 
(9) Gheorghe VÂLSAN, Romanians were living in the Danube Delta in 15th century, in Romanian Idiom, 1927, p.146. 
(10) Apud. Victor MORFEI, The Swamp of Ialomita, in, Annals of Dobrogei, an V și VI, 1924-1925, p.80. 
(11) In this respect we can have the following localities: the village of Vaidomir at West of Silistra that is the double of the same village at west from Călăraşi. Double villages are also: Coslogea (Coslugea), Oltina, Satu Nou, Beilic, Cocargea, Mârleanu, Romulus SEIȘAN, op.cit. , p. 159. 
(12) Ion NENCIU, A Romanian Penetration in Old Dobrogea, in, The Regional Newsletter of the Geography Society , tome XLII, București, 1923, p. 94. 
(13) Ibidem. 
(14) Camille ALLARD mentions that all over the territory of Dobrogea there were few settlements made up of: Tatars, Bulgarians and ….Romanians although the latter one were on the Danube riverbank. The same doctor mentions that at Constantza, (Kustenge) „a small Turkish village” in 1856 there were only 3 Romanian families, Mission medicale dans la Tartarie –Dobroutscha ,Paris 1857, quoted by Al. ARBORE in The Annals of Dobrogea ,III, fa., p.269-270 
(15) Dumitru ŞANDRU , Sheperds in Dobrogea, The institute of National History from Bucharest., Bucureşti, 1946- where the author mentions the fact that all the Ottoman domination there existed Romanians in Dobrogea. The author fundaments its information relying upon survey during 1910 and 1920 in all places of Dobrogea where there existed Romanian families. 
(16) Ibidem , p. 10 
(17) M.D. IONESCU, Dobrogea at Dawn of the 20th Century, București, Graphic Arts Publishing House, 1904, p.323. 
(18) Teacher at Normal School from Constantza, so, inhabitant of Dobrogea and excellent connoisseur of realities regarding the period after the Independence War 
(19) Constantin BRĂTESCU Demographic Situation of Dobrogea, in, DOBROGEA RECORDS, Journal of Society for Research and Study of Dobrogea, vol.I, București, „Jockey-Club” Publishing House Ion C. Văcărescu, 1916, pp.12-16. 
(20) Ibidem , p. 13. 
(21) Dr. Paul TRAEGER ... Bilder aus der Dobroutscha, 1918, translated at Constant Art Publishing House in 2008, p. 278. 
(22) Ibidem 
(23) Ibidem , p 279. 
(24) Paul TRAEGER depicts realities he found in the territory that really defined a situation closet o the information the author records in the mentioned work. 
(25) Mihail Kogălniceanu’s Program upon Dobrogea, that he supported so much that he asked to repsect all traditions including those of the Lipovens and more, they should be exempted of military service „their religion prevent them from carrying guns”. Vasile M. KOGĂLNICEANU, Dobrogea 1879-1909; Political Rights without Liberties , The Publishing House of Socecu Bookstore, Bucureşti ,1910, p.28-31. 
(26) Ibidem , p . 31 
(27) Dumitru ŞANDRU , op. cit. p.24. 
(28) M.D. IONESCU, Dobrogea at Dawn of the 20th Century, București, Socecu Publishing House, 1904, p.324. 
(29) Ibidem. 
(30) Ibidem. 
(31) Karl F. PETERS, Geographie und Geologie der Dobroudscha, p.131, Microfilmed edition belonging to the Library of Romanian Academy. The researcher is reminded by Mihail Ionescu Dobrogeanul in his paper on Dobrogea that I have already mentioned. 
(32) Ion IONESCU de la BRAD, Excursion agricole dans la plaine de la Dobrodja, Constantinopole, 1850, p.81 
(33) Românii din Dobrogea, în Literary Romania, 1855, nr.2, p. 14 -15 where we find information according to which Dobrogea is „a mosaic of races, a miniatural Dacia”. This characterization meet in the mail between Ion Ionescu de la Brad and Ion Ghica where we meet assertions like: „in all villages you can meet a miniatural Dacia but also a union of all Romanians”, Victor SLĂVESCU, Mail between Ion Ionescu de la Brad and Ion Ghica ,p.71, 102, şi 122. f.a., f.e. 
(34) This name, Dicians, was kept, according to G.Vâlsan after the name of the last metropolitan church of medieval Dobrogea from Vicina-Dicina, Romanian Idiom vol. I. 1927 ,nr. 7, p. 142; G. Vâlsan, Posthumous Works, Bucureşti, 1946, Editura Casei Şcoalelor, p.49. 
(35) Dumitru ŞANDRU, op.cit., p.13 şi 14. 
(36) Ibidem, 15. 
(37) Andrei VERESS, Ardeleans’ Grazing in Moldovia and Muntenia (up to 1821) ,Bucureşti, f.e 1927 ,p. 15-18 where the author consigns important information on the move of the flocks phenomenon. 
(38) .Dumitru ŞANDRU, op.cit. p. 14; a se confrunta şi Sever POP, în, Revue des etudes indo-europenees vol. I , 1938, p.66. 
(39) Ibidem, p.16-18. 
(40) Tudor MATEESCU, The Sheperds’ Grazing on the Territory between the Danube and the Black Sea, General Department of the Public Archives, Bucureşti, 1976. p.71-72; to compare Tudor MATEESCU News on the Presence of Sheperds in Dobrogea about the Ottoman Domination, in Apulum, Alba Iulia 11,1973,p.424. 
(41) Ion GEORGESCU, Public Education in Dobrogea, in,***Dobrogea. Fifty Years of Romanian Life,.....p. 643. 
(42) It is about Kelemen Mikes (serving Iosif Rakoczi, heir of Ardelean throne) who around 1738 had been living for a while in Cernavodă, Dobrogea Annals ,IV, 1923, nr 4 , p. 109. To compare Ioan M. PĂUNESCU, A Spot of Dobrogean. Monographic Drawing, Institute of de Graphic Arts Albania, Constanţa, 1946, p.76. 
(43) Ibidem, p.77 
(44) Petre P. PANAITESCU, Însemnătatea Economic Importance of Sheperds in the History of Muntenia, Cluj, f.e.,1936,p.36 where the author asserts that: au fost there have always been created trade roads, not by sheperds, but imposed by trading centers or ports to the Danube or to the Black Sea. 
(45) C.C.GIURESCU, op.cit, p.17; Tudor MATEESCU, Sheperds’ Grazing..., p.80-82; Tudor MATEESCU, Permanence and Continuity of Romanians..., p.73-74. 
(46) Nicolae IORGA, Romania. Up to the 1918- Moldavia and Dobrogea, II, Bucureşti, 1940, p.274 
(47) Adrian Rădulescu, Ion Bitoleanu, History of Romanians between the Danube and the Sea. Dobrogea, Ed. Ştiinţifică şi Enciclopedică, Bucureşti, 1979, p.15; to see Mihai BĂRBULESCU, From the Beginning of Civilization to Romanian Synthesis, in, The History of Romania, Ed. Corint, Bucureşti, 2002, p.27-28, 44-45; a to see Simion MEHEDINŢI, Pontic Dacia and Carpathian Dacia. Anthropographic Observations in Dobrogea; ***Dobrogea - 50 Years of Romanian Life, National Culture Publishing House, Bucureşti, 1928, p.191-200. 
(48) Teodor MATEESCU, op.cit. p. 31. 
(49) Gheorge VÂLSAN , in , Romanian Idiom, An I, București, 1927, pp.145-148. 
(50) Alexandru P. ARBORE, An Attempt of Restoration the Romanians’s Past in Dobrogea, in ,The Annals of Dobrogea, 1922, An III, nr. 2, pp. 260-263; to see also Gheorghe VÂLSAN, Romanians in Dobrogea, on a map dating around 1769-74, in, Annals of Dobrogei, I, pp. 532-540. 
(51) Constantin BRĂTESCU, art. cit., 
(52) Nicolae IORGA, Studies and Documents concerning Romanians’ History,vol.IV, Bucureşti, 1902, p.117; Foreign Travellers about Romanian Counties ,vol. III, Bucureşti, 1972, p.274. 
(53) Gheorghe VINULESCU, Piedro Diodato e la sua relazione sulla Moldavia (1641), în „Diplomatarium italicum”,IV, Roma ,1939, p.102, quoted by Tudor Mateescu in the above mentioned work at page 25.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от