18.09.2014

Автор: Tusa Enache

Общности и традиции на българите и румънците в Добруджа. Част 3

Родство в рамките на общностите 

             Като говорим за родство, трябва да обясним начина, по който общностите в Добруджа били организирани и начина, по който отношенията в семействата били структурирани. Повечето членове на тези етноси били съсредоточени в селските райони, които обикновено показват подчертано разнообразие (136). Селските монографии определят реалността, която не можем да пренебрегнем и която ни дава информация за родството в общностите.
 
             На ниво румънско антропологично проучване методологическото съдействие между социалната антропология (етнология) и социологическото проучване посочват два аспекта, свързани с реалността на развитието на общността: величието на селския свят в исторически мащаб и постоянството на важен селски елемент в добруджанската територия до наши дни (137). Добруджанското село предлага среда, подходяща за живеене за почти 70% от населението в Добруджа. Голяма част от ежедневието преминавало в рамките на семейството или в рамките на общността (138). Имало е значими събития като брак или раждане, но и дълги периоди, когато нищо не се е случвало, когато времето е минавало без никакви особености в общността. Радостите и трудните времена, постиженията и драматичните моменти, верността и безверието са представлявали нещо изключително важно за всяко семейство (139). По този начин семействата обикновено били организирани традиционно и не били чести случаите, когато младоженците решавали да напуснат семействата си и да създадат ново място за живеене. Обикновено младоженците имали жилище в общността, което се намирало близо до други роднини на същата улица в близост до семействата им. Смесените бракове били много редки изключения или се случвали например заради асимилирането на малка група от по-голяма такава, нещо, което било рядкост в Добруджа. Историята на двойката все още не е основно изследвана за добруджанското пространство, но със сигурност бракът не означавал само социален и сантиментален ангажимент, но и елемент на сплотеност в рамките на семейството и общността (140). Когато решавали да се оженят, имало определена връзка между младите, те са се познавали като германци и италианци, но и някои румънци, които живеели в Добруджа. Това правило не важало за всички, имало случаи, когато младите не се познавали преди брака, а той бил вече уговорен от родителите на жената и мъжа. Брачните договорки се основавали на материални причини – мъжът трябвало да има малък имот, а семейството на жената давало някаква зестра (141).
 
             Младата двойка имала възможност да се среща на събирания, на вечеринки, балове, сватби или на гости. Българските и румънските мъже и жени се забавлявали на събирания или сватби, пеейки, обикновено с хармоника или друг инструмент, танцувайки полка или валс, вече грижейки се един за друг на тази възраст. Обикновено това отношение не било разрешено от българските или татарските родители, където младите били склонни към повече ограничения. Юношеството било внимателно контролирано от турци, татари, българи, гърци, арменци и дори румънци.
 
             При германците (142) и италианците юношеството било свободно и за двата пола. Затова в немските и италианските семейства можело да се срещнат извънбрачни деца. Започването на семейство означавало брак, който всъщност бил основата за роднините на жената и мъжа (143). Решението за брак било вземано от бъдещите съпрузи със съгласието на родителите им, затова повечето бракове се основавали на чувство за любов, но понякога и на необходимост. Повечето пъти бракът се случвал в рамките на една и съща социална група или в един и същ етнос – правила, които били установени чрез съществуването на социален статус (дарове или богатство). Когато тези, които се женели, идвали от различни групи, ставали истински семейни трагедии. Бракът бил предшестван от сватосване, което било извършвано от родителите, роднините или дори някой чужденец, но обикновено човек, на когото може да се има доверие, а след това родителите се договаряли за богатството. Нямало спорове за зестрата. Това можело да се види във финансовото състояние на мъжа, което той имал в дома на родителите си. След като всички подробности били уговорени, следвал годежът, който се правел в събота вечер в семейството на момичето. Годежът се извършвал в присъствието на свещеника, който отслужвал церемонията, а сватовникът задавал следния въпрос: Младите присъстват. Съгласни ли сте с този брак?”. Отговорът бил положителен, защото ако бил отрицателен, въпросът никога нямало да бъде зададен.
 
             При гърците има много внимателно контролирано запазване на браковете според някои автори от тези времена. Никита Бончуг твърди, че „гърците, избягвани от жителите на съседните села, се женели само за гъркини или българки от същото село за продължителен период от време; българите също водели жени от други села, но много рядко, като жените отказвали да отиват при гърците” (144). Измежду етносите в Добруджа, гърците имали близки отношения както с българите, сродявайки се едни с други чрез уговорени бракове, така и с гърци от близките градове, много рядко с турци или румънци (145). Най-представителните обичаи са тези на българите, взети от българите по сходство. Най-важните традиции били на 6 януари, Богоявление, когато след богослужението в църквата, се извършвало кръщението на конете.
 
             След това събитие се организирало състезание на кон, на което победителите печелили награди. Друг обичай, който се срещал често при гърците, бил този, когато групи коледари, след като ходели във всеки дом, имали друг обичай „изпръскването на младоженеца“. Това действие означава да намокрят младоженеца в бразда, пълна с вода, или в реката (146). След това в дома на младоженеца се организира забава, в която участват роднините заедно със сватбените кръстници на двамата съпрузи. На следващата сутрин е ред на булката, която по традиция се криела от кръстницата си, за да избяга от „изпръскването“.
 
             Най-накрая я намират и я изпръскват с помощта на връзка босилек, към която е прикрепена малка златна монета. Младоженецът завижда на булката, защото е избегнала изпръскването, взима прясна вода и я измокря. Забавата продължавала до вечерта на центъра на селото, имало организирано парти с музиканти. Всички младоженци, както и неженените млади хора участвали в него, а по-късно имало друго важно събитие за гръцките общности от селската среда „Денят на стареца” (147). Важна роля в живота на общността играел българската народна носия. 
 
             Носията била направена от кадифе или вълна в различни цветове, а на ръцете и по краищата на роклята имало дантела. Мъжката носия била изработена от калпак от овча вълна, украсена с мъниста и бяла риза, а сакото и панталоните – от черна чълна. Тази носия била обличана по повод на някои важни празници, но и когато жените и мъжете коледували (148). Всички тези носии все още се използват, въпреки че българите в Добруджа също са заели румънски обичаи, както при раждане, така и при женитба. Тъжен е фактът, че младите хора в много редки случаи предават традициите, а в езика, говорен от българските общности в Добруджа, все по-често навлизало румънско влияние след 50-те години (149). Други важни традиции се провеждат по повод Деня на Св. Думитру – празник, който бил много важен за гърците, когато гърците показвали своите кулинарни заложби. На този ден било жертвано агне, било благославяно със светена вода и след това сготвено във фурната, където се събирали от 5 до 7 пожертвани агнета. След този турски обичай жените започвали „кражба на деца“ (деца между 1 и 3 години). Всичко било подготвено по-рано с помощта на съответното дете. След този ритуал детето било полагано във вана, давали му подаръци и на следващия ден било връщано на семейството му. Човекът, който го „открадвал” играел важна роля в отглеждането на детето, тъй като бил довереник на съответното семейство.
             
             Въпреки че румънските източници поддържат факта, че те били мнозинство в Добруджа, важно откритие твърди, че никоя общност не е била с абсолютно мнозинство (150), защото е нямало рамки, които да почиват на ясни категории на етническите общности. Освен това можем да твърдим, че макар че не е имало физически доминиращ етнос, нито един етнос не се наложил нито в политически, нито в културен аспект с определена черта. В тази връзка Пол Трегер смята, че романизацията, която била успешно изпълнена, „не е имала необходимото време и вероятно вътрешна сила, за да повлияе примамливо и искрено на чуждите елементи” (151).
 
             На свой ред Трегер предлага положителен образ на българите, за които заявява, че ”сред българите несъмнено преобладава силно национално съзнание, съчетано с определена политическа ориентация” (152). Със сигурност има образ, мотивиран от съюз между германци и българи в ущърб на румънския дух, проявен много основателно в началото на XX век. Българите, за които говори Трегер, развили внимателно и последователно своите училища и иредентисткия си дух, както и създаването на национални организации и прояви, които биха могли да определят вид политическа култура от български произход.
 
             Татарите, втората важна група след румънците, имали етнически и религиозни усещания, а не политическо съзнание, основано на несъществуваща политическа култура в онези времена. 
 
             Останалите добруджански етнически групи като руските липовани, арменците, гърците или евреите не се опитвали да определят някакво отношение към политическия модел, предложен от румънската държава като модел на сближаване, защото те го възприемали като опит за акултурация. Руските липовани наистина били изолирани от другите общности и живеели по този начин, защото били смятани за сектанти и се отделяли дори между самите себе си. Дори за немските колонии се споменава за разделение помежду им поради религиозна принадлежност между католици и протестанти, няма села, в които тези две вероизповедания да живеят заедно. В заключение, нямало е единни региони на обвързаност с етническо пространство, съществували много малко региони с етнически компактни общности. Въпреки това имало много малко региони, където селата са били населявани само от два етноса, за разлика от местности с шест или осем етноса. 
 
             Има някои прилики между двете държави на Балканския полуостров – Румъния и България (153). Необходим е сравнителен анализ, което се дължи на факта, че и двете държави претендират за господство над Добруджа след разпадането на Османската империя и Берлинския конгрес от 1878 г. Социалното и икономическо различие не би могло да бъде преодоляно, без значение какви икономически мерки биха предприели правителствата на тези държави поради факта, че е имало силна съпротива от етническите групи, живеещи в Добруджа, и процесът на османизацията продължавал да действа.
 
             Безгрижието, с което бюрокрацията в България и Румъния можела да контролира политическия процес, има различни обяснения в двата случая. Този въпрос представлява една от главните причини да сравняваме Румъния и България, като ни предлага много ясно обяснение за различното политическо развитие в двете държави. Ако в Румъния имаме селскостопанска и избирателна реформа, частично контролирана от по-старите елити, за да се запази съществуващият държавен модел, в България няма реформа, а революция на селяните, която поставя под въпрос естеството на бюрократичната държава, създадена след 1878 г. и предлага нов оригинален начин на развитие. Опитът да се предефинира социалната структура на Румъния след Първата световна война чрез икономическа реорганизация на селскостопанския сектор означавал да се атакува главният фактор на регреса и опит да се реорганизират основите на политическата система (154). България била в подобно положение през 1918 г. – по-голямата част от населението работело в селското стопанство. Това препятствие, което и двете държави трябвало да преодолеят, за да се доближат до западния идеал, било избегнато до 1918 г. Тезата на Окей, отнасяща се до независимостта на Източна Европа, може да се разглежда като отправна точка, за да се наблюдава как тази независимост се е проявила в два случая със сходно развитие през XX в. Досега анализирах внесеният политически модел, който румънската държава възприела веднага след 1878 г., за да се опитам да изясня причината, поради която политическите права на жителите на Добруджа не са съществували след 1878 г. до 1909 г., в продължение на три десетилетия (155). Демографското възраждане на добруджанския регон, но и трансформациите, които се случили в края на XIX в. и началото на следващия век, били наложени от Закона за организацията на Добруджа (1880) и Аграрния закон (1882), който благоприятствал завръщането на мюсюлманските бежанци, които в новата правна рамка проявявали интерес към имотите в Добруджа (156). Освен това румънските власти позволили заселването на български и румънски бежанци от окръзите, предопределени за Царската империя. Близо до тях се заселили румънци от Браила, Яломица, Банат, Трансилвания и др (157). По този начин имало демографски растеж на градско и селско ниво, който преминавал през някои промени по време на Балканските войни между 1912-1913 г., докато много българи, сърби, албанци и турци ще емигрират в този период от Добруджа. Социалната промяна се появила бавно, като оценявала скрито или явно очарованието на разликата, ако вземем предвид само несигурното материално положение, което имали жителите на Добруджа от 1878 г.
 
             Сред тези елементи, определящи ситуация на социално напрежение, се появяват много промени в управлението и отношенията на политическата общност или дипломатическо превъзходство. Тъй като нямали никакви традиции и школа за политическо мислене, Румъния се характеризирала с проучвателни дейности, идеи, внесени отвън и възприемане на модели на модернизация като либерализъм, протекционизъм, свободна търговия (158). Появила се идеологическа конфронтация на тези тенденции и модели сред последователите от едната или другата страна, увеличили са се дебатите през последните десетилетия от XIX в. Този идеологически баланс, но и подкрепата на едно или друго влияние, което трябвало да определи социалната промяна, бил резултат от политическата принадлежност, позицията към правителството, националния интерес, както и от външните влияния и понякога от интереса на партизаните (159). Добруджанската територия, характеризираща се със силни, културни османски традиции, основани на религиозни догми и на култура на социално подчинение, е била повлияна по отношение на социалната промяна, но и в областта на политическата система, дълбоко повлияна от либерализма (160). Тази политическа тенденция ускорила социалната организация, като имитирала някои модели или марки на социална промяна като матрицата на междукултурния диалог. 
 
             Вярвания, обичаи и митове, свързани с изграждането на нова сграда и нейното украсяване при румънците и българите, доказали тяхното междуетническо допълване и местни традиции (161). Поради тази причина се срещат други общи практики, свързани с определена традиция като поставяне на някои предмети при построяването на къщата за богатство или поставяне на дървен кръст, украсен с хавлия и цветя, който се слага на всеки пласт от зида чак до покрива. Магическият символизъм на интериорните декорации бил очевиден при използването на тъкани, най-общо наричани кърпи (щергар) от румънците и джаулък или джевре от турците и татарите. На тези тъкани може да се видят всякакви шарки като дървото на живота, лале, лозето като символ на живота, различни геометрични фигури (162). Тези шарки може да се срещнат във всички области с мюсюлмани и румънци. В края на XIX в. са интегрирани някои географски характеристики от външното влияние на румънското пространство (163).
 
             Влиянията на етнографските региони Олтения и Трансилвания, достигнали Добруджа чрез селяните от областта Олтения, заселени в село Добруджа, но и чрез трансилванските овчари, които дошли със стадата си, за да презимуват в Добруджа.
 
             Моканите (овчари, както споменах по-рано) идвали в Добруджа от 1877 г. и много от тях не си тръгвали повече, а заселвали румънските села и наложили определен вид строителство, специфичен за планинските райони, включващ камък, който Добруджа имала в изобилие. Повечето жилища все пак били направени от глина с вода и плява, която служила за укрепването на тези къщи от огради, и била използвана в комбинация с конски изпражнения за укрепване на външните стени и заздравяване с дървени вили и снопове тръстика. Вътрешните стени били заглаждани с глина и боядисвани за дезинфекция (164).
 
             В онези времена се появява становище в преговорите, съпровождащи различни интереси между общностите и гражданите, което отразява взаимодействащата структура на разнообразие и междукултурен диалог в Добруджа. В тази връзка Тудор Шоймару казва за Констанца през 1936 г.: „родена е от кафена пяна, Източната Афродита… С шербет от роза и турско кафе със сметана имате уникална философия. Няма драма, няма душевни уравнения. Местности от ориенталски тип, където освен кафе, клиентите могат да играят игри със зарове, табла и да пушат тютюн на относително ниска цена” (165).
 
             По принцип Констанца и Добруджа не са имали някакви мюсюлмански особености: „хановете, отворени от гърци и българи или тези от Ориента, имали местни членове, които свирели мелодии, специфични за тези етноси от турски арабески (манеле)” (166). След 1800 г. белезите на междукултурния диалог не се ограничават само до места за срещи, музика или забави, но и документи от местната администрация. “На събранието на Енорийския съвет от 26 март 1881 г. под патронажа на кмет Панаит Холбан, в присъствието на Хафуз Реджеп и съветниците Георги Каридия, Йон Х. Стоян, Одисея Деспоти, Джебраил Френкиан, Зат Челеби (не са присъствали Абдул Селим и Соломон Япхет), се анализира грешката на изпълнителя Давид Бирнфелд, засягаща договора за градското осветление [...]” (167). Според проучването на документите от онези времена, можем да видим, че градът е бил управляван от представители на няколко етноса, по-точно 12 етноса (българи включително), съществуващи в Добруджа и има информация, според която: „те са представлявали всички служители в Добруджа” (168). След изграждането на моста над р. Дунав от Черна вода, проектиран от Ангел Салини, Констанца става мястото, на което се хората се качвали за Истанбул.
       
             Местата за показване и атака на новите идеи и манталитети в съвременна Добруджа били вестниците, управлението, съдът, театърът, магазините, залите, обществените пазари, лечебните места. Самото време има ново значение и било свързвано с идеята за движение, обмен, печалба, сделки, строителство, индустриални подобрения и др. Има тенденция двете картини за съпоставяне на минало и бъдеще в традиционните култури да се изключват от „политически коректното“ определение и желаната тенденция за модернизиране на Добруджа доста остаряла и имало големи пропуски на няколко нива. Тази солидарност имала повече мотивация, която била резултат от усещане на общността за икономически интереси, от културно усещане, от религиозна или идеологическа принуда (169). Един от най-честите методи за социализация в рамките на общността бил разходката из обществени места в града. Има твърдения, според които “това показване на дрехи и бижута и без срещите на младите, които флиртували помежду си, било необходимо за интелектуалното развитие на града” (170). Трябва да отбележим, че етническите малцинства в Добруджа като татари, турци, гърци, арменци, липовани, българи, македонци, евреи запазили културата си, че с времето тя се превръща във важен елемент в Добруджа със специално, космополитно очарование, че с времето се превръща в измерение за социална промяна. Освен това гореспоменатите етноси защитавали правата си в различни публикации. Например директорът на изданието „Звездата на Добруджа, Вестникът за местни интереси”, Басиле Брънищеану (171) публикува освен останалите и „Състоянието на македонско-румънското общество” (172), а през 1883 г. той дарява 10 леи (173) за училищата от Македония. Други публикации на малцинствата в Добруджа се появили от 1896 г. като „Садакат” („Лоялност”), турско седмично списание и „Шарк” („Изгрев”), турски вестник с арабски букви, нередовно издаван. И в двете издания има призив за правата на мюсюлманското население (174). 
     
             Румънската преса, както и тази на етносите в Добруджа, представлявала културния живот с всички негови прояви: местни и национални събития и празници, посещения на кралски семейства, както и други особи от онези времена, откриването на някои важни културни институции, паметници. Избухването на Първата световна война прекратява културните публикации за известно време, като издаването им се възобновява между войните.
 
(136) Barbu ȘTEFĂNESCU, Rural sociability, Violence and Ritual și ritual, University Publishing House from Oradea, 2004, p. 21, 
(137) Alexandru ZUB, History and FInality. At the Search of Identity, Ediția a-II-a, Polirom Publishing House, Iași, 2004, p.246. 
(138) Ioan SCURTU, Daily Life of Romanians during Interwar Period, Rao Publishing House, București, 2001, p. 76. 
(139) Paul L. BERGER, Henry KELLNER, Le marriage et la reconstruction de la realite, Editura Centurion, Paris, 1980, pp.23-28. 
(140) Ibidem, p.30. 
(141) Endow also refers to dowry. 
(142) Constantin BRĂTESCU, Two German Ethnographic Statistics in Dobrogea, May 15, 1917; May 17, 1918, în Archives of Dobrogea, vol.II, nr. 1 1919, p. 61. 
(143) Ioan SCURTU, Daily Life of Romanians during Interwar Period, RAO Publishing House, București, 2001, p.43. 
(144) Nichita BONCIOG, art. cit., p. 52. 
(145) Besides Moslems and Romanians, in the Kazas of Dobrogea there were Bulgarians, Russians, Lipovens, Greeks , Armenians and Jewish.Adrian RĂDULESCU, Ion BITOLEANU, The History of Dobrogea, Ex Ponto Publishing House, Constanța , p.251. 
(146) Narcisa ȘTIUCĂ, Coordinates of Family Life at Greeks from Izvoarele, Tulcea, in, Interethnicity in central and East Europe, Collection Minorități, vol. IV, Museum Complex Arad, 2002, p.53. 
(147) Organized in the central area of the community from the locality, the party meant choosing the old woman, this one receiving gifts and money from the women participating at the event. The old woman of the village was an interesting character of Greek community. She had a very important role being midwife but also a curer of the sick. She knows many treatments for children, but also for different diseases. Tha party was to honour the good deeds of this character.. 
(148) Ibidem, p. 58. 
(149) Ibidem, p. 59. 
(150) Romanian survey counted 52, 52% Romanians in comparison to 47,48% of other ethnicities. 
(151) Paul TRAEGER, op. cit., p. 284 
(152) Ibidem. 
(153) Richard J. CRAMPTON, Bulgaria 1878-1918, East European Monogaphs, Boulder Distributed By Columbia University Press , New York, 1983, pp. 29-33. 
(154) Anton CARPINSCHI, Culture of Recognition, Publishing House of Academic Foundation Axis, pp.24-27 mostly subchapter Globalization, multiculturalism and need to recognition where the author defines multiculturalism in the conceptual-analytical context, of thinking positions specific for political ideologies. 
(155) In this respect Constantin Scheletti, parliamentarian, ex-magistrate and public laywer fost magistrat, wa sput in jail and menaced „ with exile to Dobrogea,because he does his bestto make citizens hate and despise Government duet o not granting political rights to Dobrogea citizens. Constantin SCHELETTI, Dobrogea and its Political Organization, Tipografia Română, Tulcea, 1880, pp.45-51. 
(156) Gheorghe DUMITRAȘCU, în, Aspects of Situation in Dobrogea during November 1878- May 1883. Activity of the first prefect of Constantza, Remus Opreanu, in, Annuary of The History and Archaeology Institute A.D. Xenopol,tom XVIII, Iași, 1981, p.297. 
(157) Local officials reveived and registred requests of settlement in Dobrogea from Tecuci, Covurlui, Tutova, Muscel, Dolj, Mehedinţi, Râmnicu-Sărat, Buzău. 
(158) Radu-Dan VLAD, L`idustrialisation de la Roumanie dans la vision de Petre S. Aurelian, in, Revue Roumaine d`Histoire, XXIII, nr. 3, 1984, p. 258. 
(159) Daniela BUȘĂ, art.cit., p.77. 
(160) Gheorghe PLATON, Romanian Liberalism in 19th Century: emergency, stages, forms of expression, in, Culture and Society, Studies concerning Romanian past, București, 1991, pp.94-96. 
(161) Răzvan LIMONA, op. cit., p.125. 
(162) Paulina POPOIU, Anthropology of habitati in Dobrogea, Oscar Print Publishing House, București, 2001, p.138; you can revise Răzvan LIMONA, Population of Dobrogeaduring interwar times, Harvia Publishing House, Tulcea, 2009, p.125. 
(163) Argentina BĂRBULESCU, Architecture, Peasant House, Village Churches,Maria Magiru, (coord.), Dobrogea –Ethnographic Study- Local Romanians, vol.I, Popular Art Museum, Constanța 2003, p.81. 
(164) Ibidem. 
(165) Tudor ȘOIMARU, Constantza 1936, in, Păuleanu Doina, (coord.) Constantza 1878-1928. The Performance of Late Modernization, vol.1, Ed. Arcade, Constanţa, 2005, p. 139. 
(166) Nicolae G. IONESCU, Euterpe at Tomis, 1981 în, Păuleanu Doina, op.cit., p. 129. 
(167) D.J.A.N. Constanţa, file no. 1/1881, f. 14. 
(168) Petre GRIGORESCU, Former Times and Today, 1901 in, Păuleanu, Doina, op.cit., p. 138. 
(169) Ion RÂȘNOVEANU, Fashionable Preoccupations in Interwar Dobrogea, in, Valentin Ciorbea, (coord), ***Dobrogea 1878-2008-Open horizons by European mandate, Ex Ponto Publishing House, Constanța, 2008, pp. 437-439. 
(170) Ioan ADAM, Pitoresque Constantza with Its Surroundings, București, Minerva Publishing House, 1908, p. 35. 
(171) It is not Macedonian as we tend to believe. 
(172) „The Star of Dobrogea. The Page of local Interests.”, year. I, no. 1, November 27th, 1879. 
(173) The Equivalent of two days effort of a worker with the bullock cart with 4 axes or 4 days of physical labour of a worker, as it appears in the documents of Central National Archives, Constanţa Town Hall, files16/1879, 22/1890 and and content from Constanţa prefecture, file 1/1905-1912. 
(174) Ali-Ekrem MEHMET, From the History of Dobrogea Turkish, Bucureşti, Kriterion Publishing House, 1994, p. 182-187.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от