25.06.2014

Автор: Гавраил Гавраилов

Поклонничество и религиозен туризъм

В основата на всички съвременни религии стои догмата към божията сила. В съвременния динамичен свят поклонничеството е форма на почит пред символите на вярата, съчетана с елементи на туризъм. Религиозното многообразие и толерантността са характерни за България. В Добруджа има особено свещенни места, които са еднакво почитани от различните местни религии. И все пак съществуват забележими разлики межу представите за поклонение и религиозен туризъм. Поклонението е преди всичко духовна потребност, докато религиозния туризъм е културен феномен с подчертано комерсиален характер. Връзката между двете би могла да допринесе за цялостното развитие на региона като желана дестинация за посещения.

В християнството местата за поклонение се свързват с живота на светци, техните мощи или други чудотворни места. В катедралния храм в Силистра се пазят мощите на св. Дасий, един от първите мъченици за вярата на Балканите. В Суха река се намират най-старите скални манастири в Европа. Има множество останки от активна религиозна дейност- скални ниши, келии, стопански сгради. Регионът е все още непознат, но вече се предлагат организирани посещения. Значими символи на православието в региона са копието на мозаечна икона „Св. Богородица Геронтиса” в катедралния храм във Варна, оригинала й е в манастира Пантократор в Атон. Друг символ е белокаменната чешма в Кайнарджа - дълга повече от 60 м, където през 1774 г. е подписан мирен договор, даващ право на руския император да покровителства християните на Балканите. Откритият наскоро до Бяла златен пръстен на архиепископ, символизиращ храма на Божи гроб в Йерусалим, се съхранява в Историческия музей във Варна. Съвсем скоро официално бе отворен за посещения от туристи археологическия комплекс на нос Св.Атанасий в Бяла. Там може да се видят чудесни възстановки на различни култови сгради от времето на разцвета на средновековната крепост.

Великолепна възможност за развитие на поклонически път в региона може да се разработи около темата за живота и делото на св. Андрей Първозванни, един от дванадесетте апостоли. Според оскъдните сведения за неговото дело той е проповядвал христовата вяра в земите покрай бреговете на Черно море. В румънската част на Добруджа съществува мит за неговото евентуално пребиваване в пещера в близост до границата с България. Днес на това място е построен нов голям манастир и на празника на светеца (30 ноември) се събират хиляди вярващи да му отдадат своята почит. Вероятния път на светеца през днешните български земи се определя от старите основни римски пътища в областта Долна Скития. Напълно вероятно е апостол Андрей да е преминал през естествените суходолия от Варна до Силистра по маршрут покрай Аладжа манастир, долината на река Батовска, Долината на Суха река , където днес е Ботевския манастир Св.Марина, поречието на Суха река, което за времето си е било изключително пълноводно и основен търговски път в региона. По това поречие са създадени най-старите колонии от скални манастири в Европа през 3-4 век от сирийски монаси. Вероятно мястото за това не е избрано случайно.

Днес в суходолието на Суха река има останки от стари крепости и скални манастирски комплекси, които са подходящ ресурс за развитие на поклннически туризъм. Все още няма подходяща инфраструктура за достъп от страна на туристите, няма и добре подготвени водачи, които да обслужават групите на място.

Подобен туристически продукт свързан с делото на светеца се разработва по Южното Черноморие на България с опорни точки Поморие и Несебър. Дори в Несебър вече функционира поклонически път в старата част на града. В Североизточна България опорни точки по подобен маршрут биха могли да бъдат религиозните обекти свързани с християнството в Бяла, Аспарухово, Варна, Аладжа манастир, Оброчище. Оттам трасето би могло да се раздели на два лъча- крайморски – в посока към Балчик, Каварна, Яйлата, Шабла, Мангалия и Констанца, както и вътрешнорегионален- в посока долината на река Батовска, манастир Св. Марина, долината на Суха река с множеството скални манастири и ниши в районите на селата Балик, Оногур, Голеш, Краново и оттам да се прехвърли на румънска територия в община Липница. Биха могли да се оформят конкретни трасета за преминаване по маршрутите с ходене, на велосипеди или автомобили и автобуси за по-големи групи. Дори може да се организират варианти за екстремно преминаване на трасетата през пресечени местности с джипове от типа офф-роуд. Подобна идея за алтернативно преминаване по трасето съществува около освободителния поход на конницата на генерал Колев през Добруджа по време на Първата световна война, но това не би трябвало да бъде част от темата религиозен туризъм. Просто в голяма степен трасетата на тези две теми съвпадат и също могат да се съчетаят като културни елементи в символиката на един бъдещ туристически продукт. 

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от