30.05.2014

Автор: Сдружение РТИ

Провадия - най-старият град на Европа

Комплексният археологически паметник Провадия-Солницата представлява праисторическа селищна могила, върху която и с част от културния пласт на която много по-късно е натрупана голяма тракийска надгробна могила. Намира се в района на Провадия, Североизточна България. Продължаващите проучвания се ръководят от Васил Николов.

Това е най-старият град на Eвропа – възникнал още през петото хилядолетие преди Христа. За това е категоричен проф. Васил Николов, който е ръководител на екипа на археологически разкопки в района. 

В миналото селището е  възникнало покрай добива на сол, която навремето е играла ролята на първите пари. Заради нея са се водили войни. В през 2012 г. археолозите попадат на древния некропол край селището, където са се извършвали ритуални погребения на владетелите на солта. 

Селищната могила лежи върху огромния пресечен конус на най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани. От намиращото се на дълбочина от 9 до 20 м. “солно огледало” край селището са изтичали солени извори с максимална концентрация на сол. Добивът на тази стратегическа суровина започва по времето на късния неолит - през периода около 5400-5000 г. пр. Хр. Производството става чрез изваряване на разсол от изворите в тънкостенни керамични съдове, поставяни в масивни куполни пещи, които са изграждани в постройки вътре в селището. Това е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол. 

Провадия-Солницата е най-древният засега солодобивен център на стария континент. Животът върху селищната могила продължава през средния халколит, т.е. през времето между 4600 и 4500 г. пр. Хр., а към края на този период край селището възниква голям производствен комплекс, който съществува и през късния халколит, т.е. между 4500 и 4200 г. пр. Хр. В него пещите са заменени от големи открити съоръжения - широки до 10 м. ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове - дълбоки и дебелостенни паници с много голям обем. Изваряването на разсола ставало с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си съдове. 

Между конкретните резултати от досегашните проучвания могат да се посочат някои по-важни. 

За първи път в Европа са проучени останки от двуетажна постройка от късния неолит, която е служела както за обитаване, така и за производство на сол. Подът на първия етаж е направен от трамбована глина. Върху него, както и сред опожарените останки от втория етаж са разкрити цели или натрошени на място керамични съдове, както и огромно количество тънкостенни цели и фрагментирани съдове за производство на сол. Сред разкритите съоръжения в сградата, интерес представлява масивно куполовидно съоръжение от глина. То е било предназначено за изваряване на разсол, но е изпълнявало и функциите на домашна пещ. До това съоръжение е проучено четиристранно зърнохранилище, върху дъното на което, сред плътен пласт от растителна пепел е разкрита уникална колективна находка от четири сърпа от еленов рог, със заздравени със смола кремъчни резци в тях. Досега от неолитните обекти в Стария свят такава колективна находка не е позната. На втория етаж на постройката са били изградени няколко съоръжения, между които масивно огнище, съоръжение за смилане на зърно, четири зърнохранилища и др. 

Производството на сол в селищната могила Провадия-Солницата е продължило и по времето на средния и късния халколит. Добивът и търговията със сол по това време са причина за натрупването по пътя на търговската размяна на изключителното „богатство” на престижни предмети в намиращия се на 37 км. източно от Солницата Варненски халколитен некропол (4500-4200 г. пр. Хр.).

Натрупаните от производителите на сол богатства е трябвало да бъдат защитавани - по време на средния халколит селището върху селищната могила е укрепено със силна фортификационна система, която включва отбранителна стена и дълбок ров пред нея. Отбранителната стена е представена с палисада от гъсто забити високи дъбови стволове, дебело замазани от двете страни с глина. В нея има поне два диаметрално разположени входа, фланкирани с по два големи каменни бастиона от огромни камъни. След едно силно земетресение, което е станало около 4550 г. пр. Хр. бастионите са разрушени, но зад останките им са изградени високи и дебели стени от по-дребни ломени камъни, които обаче също са разрушени при следващо силно земетресение. Изкопаният в стерилната глина кръгов ров с диаметър около 100 м е имал ширина над 2 м., а дълбочина му е била до 3,30 м. С площ около 7 декара Провадия-Солницата е най-голямото укрепено халколитно селище в днешна Североизточна България.

Зад крепостите на най-древния град край Провадия живеели около 350 богати хора, които обитавали двуетажни къщи. Екип, сред който и антропологът от Шотландия Катлин Максуини от университета в Единбург, проучва общо 25 гроба. До покойници с висок социален статус се откриват медни игли и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина. По останките на мъж се забелязва забита кост над таза - вероятно ритуал срещу вампирство. Открит е гробът на 30-годишна жена с две деца на 4-5 години, най-вероятно станали жертва на епидемия.

Разкопките край Провадия на БАН и на Историческия музей в града се правят от 2005 година насам. В тях участват и много експерти от Германия, Сърбия, Япония.

Източник: По материали на БАН

- EN

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от