01.09.2014

Автор: Lungu Virgil

Ранното християнство в Малка Скития

Считаме, че не е необходимо да споменаваме отново голямата важност на изучаването на християнството за историята на нашата страна, сложен процес, който заедно с този на романизирането е поставил основните координати на раждането и развитието на румънския народ. Същата дихотомия в процеса на нашето етническо създаване е изненадваща и за И. Попеску Спинени, който счита, че християнството е психически процес, а романизирането - физически.

             Изясняването на възникването на християнството в Добруджа започва да придобива очертания благодарение на по-старите и по-новите археологически открития. Скъпоценният камък от Диногеция, който е принадлежал на военен от местния гарнизон, дошъл от християнската среда на Сирия или Египет доказва съществуването тук на криптохристияни през III в. Оригиналната амфора от Истрия, която има една риба върху себе си изобразена в червен цвят, символ на християнството, може да свидетелства и тук за съществуването на носители на новата религия, Ла Капидава, от заровените гробове, които принадлежат на III-IV в. произлиза пръстен със скъпоценен камък, върху който е инкрустиран хрисмона, датиран с монета от средата на III в. Разкопките за спасяване, предприети в зоната на некрополите в Томис, са позволили изследването на важна група гробове от II-IV в., където са намерени две лампи, които могат да докажат присъствието на християни в метрополиса на Левия Понт, Томис, още от III в., местни или може би преселници от Покръстения Изток. Първата има изобразен върху плоча образ на две срещуположни риби. Споменаваме, че посоката на гроба, в който е намерена лампата е З-И (с краката на скелета на изток). Той датира от първата червъртина на III в. Най-интересна от гледна точка на проблема, който ни интересува, е лампата, която има изписан три пъти отдолу монограмен кръст, която е намерена в гробищен комплекс разположен отново запад-изток и се намира в непосредствена близост до гореспоменатия.
 
             По отношение на появата на монограмата на Христос, Сулзбергер публикува подробно изследване, от което става ясно, че христограмата, във форма на монограмен кръст се появява малко преди средата на IV в., но лампата от Томис датира според археологическия и типологичния контекст, в който е намерена, от III в., може би най-късно през втората половина. В случай, че знаците по лампата нямат езическо значение – и не виждаме какво друго значение могат да имат в този смисъл – тогава, тя представлява един от най-ранните предмети с монограма на Христос и представлява доказателство за съществуването на християни в Томис през посочения век.
 
             Лампата с три монограмни кръста /cruces monogrammaticae/ открита в един от некрополите в Томис е много важна и изненадва най-вече с това, че е много стара. Интересът към нея нараства още повече, понеже християнските знаци върху основата на лампата предизвикват тълкуване свързано с християнската догма на Консубстанциализма, в смисъл, че тези три знака могат да означават Християнска троица. Подобни съкращения, които представляват теологични концепции, са познати в цяла Добруджа (виж най-вече случая XMI). За III в. тълкуването, което сме приели може да бъде правдоподобно, ако мислим, че догмата на Светата Троица е била вече създадена през I в. сл. Хр., въпреки че е била окончателно установена на Вселенския съвет в Константинопол през 381 сл. Хр. В специализираната литература срещаме, поне в нашите изследвания, само един случай, в който монограмният кръст се появява три пъти последователно. Става дума за един надпис от Тропея, който датира от първата половина на V в. сл. Хр. В началото и края на текста на надписа се появяват по три монограматични кръста. Считаме, че този брой символи, както върху лампата в Томис, така и върху тези надписи от Тропея, не са лишени от определено значение и се свързват точно с догмата за Троицата. За нашата страна добра аналогия може да се направи с лампата от Горня, от III в. сл. Хр., който има отдолу монограмен кръст /crux monogrammatica/, без да налага подобно тълкувание.
 
             Сред най-старите открития, считани, че имат християнски характер, се включват и двата погребални паметника открити в Томис. Първият, който датира от първата половина на III в. сл. Хр. ни показва, че определена Матрона, „като променя мнението си“ е била погребана на различно място от останалите членове на семейството – съпругът (Хилас) и две деца (Хермоген и Пантера) – може би дори поради покръстването ѝ. Значителен е и фактът, че за разлика от тях, тя, Матроната, е носила римско, евентуално християнско име.
 
             Вторият паметник, разположен хронологично в началото на IV в. сл. Хр., обхваща погребални езически изрази, но и типично християнския Spiritum Deo re(d)ere, което доказва християнския му характер.
 
             Най-старите изображения на разпятието, познати до днес, са тези по вратата на базиликата Света Сабина в Рим и от така наречените плочи на страстите в Лондон. Пак толкова значителен е и фактът, че дори и в катакомбите – стари християнски документи- не срещаме Исус разпнат.
 
             Гема от корналин е била открита в Констанца (заедно с други камъни от II-III в. сл. Хр.) в средата на XIX в., при непознати условия. Той се намира понастоящем в Британски музей в Лондон. Отпред е изобразен Исус Христос, разпнат (или в позиция за молитва) върху кръст с форма на буквата Т. Прави са изобразени фигурите на 12 Апостола, 6 от едната страна и 6 – от другата. В горната част, от дясно на ляво, се намира надписът „Исус Христос, Божият син, Мъченик“. Понеже надписът е изписан наобратно, вероятно пръстенът е служил като печат. Предметът датира от III или IV в. сл. Хр.
 
             Заедно с надгробните паметници посочени по-горе, върху територията на бившата гара в Констанца е бил открит през 1961 г. друг, върху чийто фронтон е представена птица, вероятно гълъб, който кълве грозде. Този елемент, заедно с рибите в края на надписа, могат да му придадат християнски характер. Паметникът е датиран от началото на века на IV в.
 
             Върху един фрагмент от варовик, с надписа „На Сепон, търговец на вино от Александрия” се появява клонче от палма (което означава триумф над смъртта) и пентаграм (питагорейски символ, използван в християнското изкуство), декоративни елементи, които придават християнски характер на надписа, датирани от IV век сл. Хр.

             Типично християнското формулиране започва да навлиза в живота още от IV в., както доказва лампата с текст от Евангелието на Йоан (XIV, 27), открита в Томис, в саркофаг. Върху плоча е представена фигурата на Христос с вдигнати ръце в молитва, за благославяне, в средата на колегията от Апостоли, като върху тях се намира Богородица.

             Един от старите християнски символи, котвата, не се появява в Добруджа изрично, а само във форми на символичен синкретизъм, тоест, под формата на кръстове с основа във вид на стилизирана котва, както е случаят с трите надписа в Томис, датиращи от V-VI в.

             Появяват се сега и доклади за съответствие между пасажите от Библията и археологическите открития относно значението на кръста при последователите на християнската религия. Тук правим съпоставка с Апостол Павел, който е направил от кръста символ на мъченичеството още през I в. сл. Хр. и мраморния блок с двуезичния надпис (гръцко-латински) от Тропеум Траяни, който е служил като каменен паметник. Същото значение срещаме и в текста на надписа върху кръста в Мангалия – „със смъртта към възкресение“ – датиран от VI в. сл. Хр. Пак върху кръста в Томис и Калатис са представени и думите, които освен апотропична роля имат и дълбоки християнски конотации, които се идентифицират с лицето на Исус Христос.

             Сред откритията на сложни, изключително важни за християнската археология погребения от Долен Дунав, се включват и гробниците в Томис, Аксиополис и Калатис, датиращи от IV-VI в. сл. Хр.
Можем да потвърдим, че най-късните археологически открития, като тези от Чернавода и Лазу са неоспорими доказателства за продължителността на живота в размирна епоха, която носи видимо печата на християнството, като отхвърля пасажите на Прокопий, както и че Малка Скития би била през този период една „пуста и изоставена страна“.

             Пасажът на Прокопий е отхвърлен и от откритието на голям брой базилики в провинцията между Дунав и морето. По този начин, в Томис са били открити и изследвани 7 такива сгради, в Истрия 6, от които се отличава голямата епископска базилика, в Тропеум Траяни 7, в Аргамум 7, в Троесмис 3, в Аксиополис 2, а другите в Диногеция, Ибида, Новиодунум, Сучидава, Улметум, Капидава, Телица-Амза, Слава Руса и Никулицел. Всички тези християнски архитектурни паметници датират от IV-VI в. сл. Хр.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от