01.08.2014

Автор: Radu Cornescu

Развитие на съвременния град Констанца и останките от древния град Томис. Част 1.

            Целта на настоящата тема е да представи въздействието, което са оказали археологическите обекти на древния Томис, намиращи се в полуостровната зона (фиг. 01) върху съвременния град Констанца.
            Според „Списъка на историческите паметници“ за 2004 г., това е защитена от застрояване зона, наречена "Полуостровна зона Констанца", номер CT-II - 02 832 SB-492, която се простира между Казиното на морския бряг, гейт номер 1 на пристанището, брега на пристанище Томис, брега на съвремения плаж, бул. „Ferdinand“, ул. „Atelierelor“, ул. „Traian” и бул. „Termele Romane“.
            
За да бъдат направени съответните заключения, са проучени са древните етапи от развитието на града, подкрепени от археологическите открития и изследвания, по-нови или по-стари документи за Томис, както и за съвременното развитие на града, проучвания и проекти, фотографии, карти и дори илюстровани пощенски картички. Съвременният град не представлява само строежи, улици и инфраструктура, но също така той е част от стратегиите на държавните и местните институции и за развитие и запазване начина на живот на неговите граждани.
            Констанца е един от най-старите градове в Румъния. Историческият център на съвременния град се намира на Полуострова, върху руините на древен Томис. Градът, който в момента е с обща площ от 12 654 хектара и градска зона (одобрена през 1996 г.) с площ 5,995.2 хектара (от които 1745 хектара за пристанището). Общият брой на населението (преброяване от 2002 г.) е 310 417 жители. Площта на Полуострова е включена в централната част на Констанца, представяйки историческия център на града и е обявена за археологически и архитектурен резерват от национален интерес. Тя е с площ от около 90 хектара (включително и яхтеното пристанище), представляващи 1% от общата градска част - и с население от около 8000 жители (2,5% от всички жители на града).
            Данни за съществуването Томис се появяват в VI в. преди новата ера, заедно с началото на гръцката колонизация и установяването на гърците от Милет, които са първите заселници в района.
Колонизацията започва с две племена, които овладели изкуството на навигацията: финикийци и гърци. Колонизацията била повсеместна и продължава няколко века (VIII-VI в. пр. Хр.) В региона на Средиземно море, гърци и финикийци разделят своята сфера на влияние, докато района на Черно море е колонизиран единствено от гърците. Изборът на място за установяване на колониите се обуславя от стратегиечски и икономически причини (в случая с крепостта Томис – разположение на полуостровна част). Търсят се места с естествени отбранителни функции, заобиколени от плодородни райони подходящи за развитие на селското стопанство (източниците на питейна вода също са били от голямо значение). Гръцки колонии са били в много близки отношения, но те са учредявани като градове-държави и понякога са се водили и войни между тях (пример: Хистрия се съюзява с Калатис срещу Томис във война, в която Томис побеждава). Колониите Аполония, Месембрия, Одесос, Дионисополис, Калатис, Томис, Хистрия и Ааргамон са били създадени в лявата част на Понтус (фиг. 02).
 
            По времето когато Томис е гръцка колония, той се свива към центъра на Полуострова, където в наши дни са открити останки от стени и кули, които отделят (фиг. 03). Въпреки, че днес градът изглежда малък, в миналото площта му е била много по-голяма, тъй като крайбрежието на Полуострова намалява с времето като морското равнище се вдига с повече от два метра (1 метър за хилядолетие). Водолази откриват във водите около носа платформи на старото пристанище с големи блокове от мрамор, останки от крепостни стени, основи на сгради, амфори и други керамични съдове.
 
            Крепостите Калатис, Томис и Хистрия са били разположени на брега на район, известен днес като Добруджа, който по това време е управляван от скитите, гетите и даките. Техните взаимоотношения с колониите били различни. Налице били и конфликти и търговски споразумения. Но в началото на I в. пр. н. е., римските армии нахлуват на Балканите и налагат на градовете от западното крайбрежие да се подчинят на тази нова сила в Европа. През 71 г. пр.н.е. те са принудени да признаят римския суверинитет. От 46 г. пр. Хр., градовете са включени в римските земи на Долна Мизия.
            През III век сл. н.е., по време на император Диоклециан, Добруджа е била независима от Римската империя под името Малка Скития, със столица Томис. След разделянето на Римската империя, Малка Скития е била част от Източната империя. С християнството, властта преминава във Византия. Томис изживява пълен възход. Той се разширява на юг и от запад и приема името Константиана (фиг. 04).
 
            Носейки различни имена - Константия, Костанца (през XIII-XIV в., когато пристанището е използвано от генуезците) или Констанца - градът е оцелял след редица атаки на мигриращите народи и с различни правила, чак до ХV в., когато е завладян от турците (Фиг. 05). Градът е бил част от Османската империя под името Кюстенджа до 1878 г., когато след войната за независимост, румънската администрация бива преместена в Добруджа. Въпреки това, трябва да се спомене, че съвременният период на града започва с края на Кримската война (1853-1856), когато една английска компания – „The Danube and Black Sea Railway“ - и „The Kustendje Harbour Company Limited“ (съкратено – „DBSR“) – получават с ферман от султан Абдул Меджид концесиите на земя и право на строеж на железопътнап линия между Черна вода и Констанца, както и да се модернизира пристанището на Черно море.
 
            
            Страница от древната история на Томис е и присъствието на поета заточен от Рим - Овидий.
            Преди повече от 2000 години, Публий Овидий Насо е един от най-видните поети на Рим, признат с течение на времето, заедно с Вргилий и Хораций, за един от класиците на латинската литература. Роде в Сулмо (днешна Сулмона в Италия) пре 43 г. пр. н. е. В богато аристократчно семейство, той става придворен поет на император Август, но поради неизвестни причини изпрада в немилост и бива прогонен от Рим и заточен в Томис, където и умира (фиг. 06).
 
            В своите писания, пътешествениците, които са преминавали през този район, както и тези, които са участвали във формирането на съвременния град (Камил Алард – който е бил част от френската мисия за изграждане на пътя от Расова до Констанца през 1855 г., Джон Тревор Баркли - първият председател на английски „DBSR“ през 1857 и т.н.) описват Констанца като град пълен с древни артефакти, по-добре запазените от които поемат своя път към Лондон или други западни градове!
 
            В снимки от това време са запазени две гравюри от вестник „L’illustration“, показващи ни Констанца рез годините 1854-1856, пълни с древна останки (фиг. 07-08).
  
            Анатоли Марджин, консул на Франция в Констанца, прави първата фотография на града след 1878 г. (фиг. 09). Неговите фотографии улавят много древни останки в руините. На тях са показани руините на древен гръцки храм намиращ се в днешно време пред гейт 3 на пристанище Констанца, руини, които са били погребани под склонове, които са се формирали при изграждането на съвременото пристанище (фиг. 10-11).
  
 

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от