04.08.2014

Автор: Radu Cornescu

Развитие на съвременния град Констанца и останките от древния град Томис. Част 2.

 

            След 1878 г., по инициатива на префекти и кметове, са отделени и подредени като музеи специални помещения, където са изложени археологически реликви (много от тях се изпращта на музеи в Букурещ). Грънчарски изделия, статуи, епиграфски и нумизматични обекти са помещавани в префектурата до 1882 г., когато сградата е унищожена от пожар, след което антиките са преместени в една от залите на „Mircea Vodă Park“ (фиг. 12). След 1910 г., антики от Констанца са  съхранявани в гимназия „Mircea cel Bătrân“. През 1912 г. музеят е преместен в Училището за обучение на учители, през 1928 г. се намира в павилиона пред Казиното (сега Аквариума), а от 1928 г. е в помещенията на лявото крило на кметството (фиг. 13). Предприети са редица действия, за да се намери място, посветено изключително на археологическия музей в Констанца, но такова е заделено едва през 1956 г. от Василе Канараче когато музея започва да функционира в бившия архиепископски дом. След като кметството се мести в новата сграда на бул. Томис (1964 г.), музеят най-накрая намира своето място на на площад Овидий.

 

 

 

            Освен музейната експозиция, трябва да се споменат и действията предхождащи годините на голямо археологически проучвания, започващи през 1956 година. Между 1911 г. и 1912 г. професор Н. Оргидан изисква и получава подкрепата за провеждане на археологически проучвания по трасето на градската канализацията. Василе Първан започна разкопките при стената ограждаща Томис през януари 1915 г. Въз основа на резултатите, той чертае контура на Томис и създава първата топографска карта на древните руини, които са сериозно пострадали в следствие на строежа на сгради след 1878 г. (Корицата на творбата на Първан – фиг. 14). Изследователските работи в Констанца са възобновени след Първата световна война и спират отново в следствие на втори пожар. Можем да кажем, че работата въхру археологическите останки започва през 1956 г., под ръководството на Василе Канараче и особено след 1958 г., годината, когато съветските войски напускат Румъния. След тази дата, можем да говорим за безпрецедентен брой археологически изследвания, които разкриват отбранителните стени на древния град и градската инфраструктура - системи за водоснабдяване и канализация, вътрешна улична мрежа, големи сгради и т.н.

 

 

            Документите, които дават гласност на археологическите проучвания в Констанца са публикувани в различни печатни издания (напр. Понтика – конференция, която се провежда всяка година в Музея на национална история и археология в Констанца), издания, както за специалисти, така и за широката общественост, докторски дисертации, изложби, информационни брошури и издания на пресата. Всички те са доста многобройни и разнообразни и е трудно да се създаде цялостна представа за стария град. Ето защо, тази статия има за цел да обедини повечето архитектурни останки от древни открития, чиято съдбата е от голямо значение за развитието в полуостровната част на града. От една страна, ние целим едно по-добро разбиране на историческата и културната среда на древен Томис, които имат огромен потенциал и, от друга страна, ние бихме искали да се привлече вниманието на институциите към ситуацията с древнит останки, надявайки се да бъдат спасени колкото се може повече от тях и да бъдат изложени на показ. 

 

            Градската идентичност на Полуострова бива определена от строежите в края на деветнадесети век и първата половина на ХХ век. Околният пейзаж, така както изглежда днес, се оформя най-вече преди 1890 г., като най-важните промени в него са направени в периода 1923-1936 г. Това, което е било малко селище става част от центъра на града, като наравно с традиционните публични функции тук намират своето място и модерните такива, запазвайки своята жилищна функция. Тук се акумулират предтсавителни функции материализирани в местната власт, сгради, посветени на правосъдието (и временно кралска резиденция), основни функции, свързани с бизнеса (концентриран в пристанището), дипломатически мисии, банки, сгради свързани с туризма, религията, образованието и културата. В района е имало и пътническа гара, а източната част на скалата се използва за риболов и плаж. След 1960 г. са построени значителен брой нови сгради, особено жилищни такива с височина 3-4 етажа.

 

             След 1828 (след Одринския мир), Хектор де Беарн и други чуждестранни туристи, публикуват рисунките си правени в Добруджа. Констанца изглежда като добре защитавана крепост с укрепления, които са били извън стените на северозапад, с ров и мост, който води към входа (фиг. 15-17). В рисунките на Камил Алард, 27 години по-късно (по време на Кримската война), може да се види как същият мост води до руините на разрушен град (фиг. 18).

 

 

 

 

 

            Сравнителният план показва рамките на града по времето на Османската империя в сравнение с наши дни (фиг. 19).

 

 

            Различни планове и карти, показват еволюцията на града и района след Кримската война. Например, план направен през 1857 г. (фиг. 20), написан на турски-османски, чието цифрово копие е получено в националните архиви на Област Констанца от държавните архиви в Турция. (Планът трябва да се чете от тези, които знаят турски-османски като се завърти на 180 градуса!); карта на Отоманска Добруджа - от 1860 г. (фиг. 21).

 

 

 

            Англичаните Лидъл и Гордън направи през 1857 г. предложение за развитие на пристанище Констанца (фиг. 22-1 намалено копие след техния план). Констанца вече е станала важно пристанище на Черно море, където превозът на зърно, идващо от Молдова и румънската страна към Ориента. Предложението направено от турците за систематизация на Констаца извън полуострова прилича до известна степен на плана, предложен от кмета Йоан Банеску след 1900 година. Изображението на фиг. 23 (друг план направен от турците около годините 1857-1859, написани на турски-османски) е цифрово копие на карта, получена в националните архиви на Област Констанца от държавните архиви в Турция.

 

 

 

            Карта с предложения за довършване на железопътната линията Черна вода - Констанца и на пристанището е подписана от същите Лидъл и Гордън. Тя е възстановена от корицата на брошура на компанията „DBSR“ от 1860 г., по повод откриването на железопътната линията Черна вода - Констанца (фиг. 24).

 

 

            Що се отнася до града, може да бъде констатирано, че уличната мрежа на съвремена Констанца се развива. Двете улици (Тетида и Нептун), спускащи се до пристанището на бъдещия площад Овидиу са същствували до 1912 г., когато започва работата по изграждането на Обществения дворец.

            Проектът за пристанището не се реализира в съответствие с този план.

            Друго предложение е направено от Джон Стоукс през 1863. Забележете разграничаването на "Английския град" от турския! В действителност, зоната, ограничена от червената пунктирана линия представлява земя от 87 хектара (включително пристанището) отдадена под наем за 99 години от султан Абдул Меджит на компанията „DBSR“ (фиг. 25).

 

 

            Веднага след 1878 г., под влиянието на румънската администрация, Констанца започва да се развива. Централният площад - наименован по-късно на площад Овидий – в действителност е разделен на две: на юг е гражданския пазар, където, през 1887 г. е поставена статуя на Овидий, а на север е търговски пазар, който събота и неделя се превръща в пазар за добитък. Мрежата от улици (от времето когато английската компания „DBSR“ построява железопътната линия Черна вода - Констанца и започна да изгражда модерно пристанище) остава почти същата, но са построени нови улици и е отпечатан първия регламент относно видовете улици, подравняване на жилищните сгради спрямо тях и строителния режим (фиг. 26).

 

 

            През 1882 г. румъснкото правителство успява да си върне обратно железопътната линия и пристанището от британците и голяма част от северозападната част на полуострова остава собственост на Министерството на транспорта (мястото където са били старата жп гара и корпуса на работниците). До 1900 г. остават само няколко къщи, които са отвъд линията на булевард Фердинанд в наши дни.

            След 1900 г., по време на управлението на кмета Йоан Банеску, линята на булевард Фердинанд, е преместена, оформяйки румънския квартал (днес, това е зоната между бул. Фердинанд, бул. Мамая и морето).

            Съвременото пристанище е построено между 1896 и 1909 г. и е открито по проект крал Карол I. Проектът за пристанище претърпява няколко варианта за развитие, първият на французина Адриан Хали (автор на модерно пристанище Le Havre), следващият, на И.Б. Кантакузино и накрая идва проекта на Джордж Дука и Анхел Салини (фиг. 27-28).

 

 
            След Първата световна война, площад Овидий се разширява и статуята на Овидий, която първоначално е разположена на юг е преместена в средата на площада гледайки на североизток (фиг. 29-31).

 

 

  

 


            Също след 1900 г., в Констанца започват да се появяват впечатляващи сгради и домове на няколко етажа. На брега на морето, в непосредствена близост до новото казино, се появяват къщите „Manissalian“, „Pariano“, „Cananea“, „Zottu“, „Şomănescu“, „Pilescu“. В посока „Dolphin Bay” (сега пристанище Томис), след хотел Carol, са построени двореца “Sturdza” хотел „Palace“, хотел „Mercury“, арменска църква, вила „Şuţu” ... стилове, вариращи от съвременен, викториански, рококо, нео, до най-често еклектичен (фиг. 32-38).

 

 

 

 

 

 

 


            В периода между двете войни, на повечето улици на полуострова се появяват сгради в стил нео-румънски и арт деко, но най-много в модернистичен стил. Строежите започават преди войната - Общинският дворец (сега Национален музей за история и археология) и Епископския дворец, изградени са модерните бани „Morfi Papastavru“, появяват се сгради на бул. Карол, бул. Фердинанд и улиците „Mircea cel Bătrân“, „Traian“, „Vasile Alecsandri“, „Mihail Kogălniceanu“ и други.
            
            В социалистическия период, на полуострова са построени предимно високи жилищни блокове и апартаменти, предимно на 3-4 етажа (включително двата блока заграждащи Националния археологически музей, като по този начин улиците „Ovidiu“ и „Nicolae Titulescu“ са затворени), старата железопътна гара е разрушена, построена е новата административна сграда („White House”) и парка заобикалящ я с лятно кино. През 60-те години е построено и туристическото пристанище Томис.

            Днес, уличната мрежа на полуострова се различава значително от тази в междувоенния период (фиг. 39).

 


            Следва представяне на най-древните археологически паметници в Констанца и основните аспекти свързани с тях. Повечето от паметниците могат да бъдат намерен в списъка на националното наследство.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от