10.09.2014

Автор: ZAHARIA COVACEF

Скулптурни работилници в Томис

Техническият прогрес и новите условия на икономическия и социалния живот, въведени от римляните, които бележат нов етап в историята на цивилизацията на този регион, са обусловили развитието на нови форми в различни области на изкуството и са имали за центрове на разпространение понтийските градовете и предимно Томис.

             Трябва да се спомене, че културният и художествен тласък се дължи на икономическото развитие, което е в резултат на политически и социален баланс от първите три века на римската власт.

             Едно от най-важните качества на римлянизацията, която започва напълно да се проявява около II-ри век от н.е., е масовия процес на урбанизация; този процес е доказан чрез удвояване на размера на морските градчета и от появата на нови такива (на границата и във вътрешността на провинцията) в резултат на нарастването на населението, което приижда от чужбина.

             Големите градски общности, които са възникнали през този период от време, са били обитавани от римско и тракийско население, което пристига в тази област още от елинската епоха, подобно на морските градове, където много чужденци се заселват (римляни или римлянизирани елементи от Запад или Изток), присъединявайки се към гърците, които получават римско гражданство.
Тази демографска експлозия, води до издигането на голям брой конструкции, до растеж и диверсификация на занаятчийските работилници, сред които важна роля играят работилниците за обработка на камък.

             Съществуването на скулптурните ателиета се откроява най-вече с големия размер на скулптурни паметници открити в цяла Добруджа; но най-красноречивото доказателство е откриването на на следи от такъв семинар при разкопки.

             Когато археологическите проучвания не намират останки с такова значение, тяхното съществуване може да се докаже с епиграфски документи. Важен елемент, който доказва откриването на скулптурни ателиета е стилистичния анализ и техниката за изграждане на скулптурни паметници, които се различават не само един период спрямо друг, но дори и от един център в друг и в рамките на един център, от един цех до друг. Но за такъв анализ не трябва да се пропуска нито един паметник, без значение колко несигурно е положението на неговото откриване и въпреки, че той може никога да не бъде част от изложба.

             Първите цеховете за обработка на камък трябва да са се появили само в понтийските градове. Въпреки, че те са създадени първоначално за декоративни и строителни нужди, работилниците са еволюирали и са разнообразили дейността, тъй като и градовете са се развивали заедно с техните отношения с местния свят. Занаятчиите, които са работили в тези работилници идват от Гърция, а материала, който те са обработвали (мрамор) е бил внесен, точно като първите модели.

             По време на римската епоха положението се променя значително, когато търсенето на тези продукти е засилено (оброчни и надгробни паметници, почетни статуетки и бюстове) и това е причината, поради която варовика става широко използван – тъй като може да бъде намерен из цяла Добруджа.

             Освен съществуващите работилници в понтийските градове, се появяват развиват и редица работилници и в римските центрове във вътрешността на територията и на границата. Появата и развитието на някои скулптурни работилници или прекратяване на дейността им е обусловено от просперитета или упадъка на един или друг център.

             За откриването на скулптурни ателиета се съди по:
  • техните физически следи;
  • количеството открити паметници;
  • използваните материали;
  • епиграфски записи.
             По отношение на последните, ние говорим за записи, направени върху почетни, оброчни или погребални паметници (статуи, стели) или където е имало каменоломни или индикация за съществуващи скулптори. И, накрая, ние обръщаме специално внимание при определянето на общите характеристики в начина на работа.

             По-големият брой скулптурни паметници открити в Томис се определят на първо място по отношение на художественото произведение от времето на римската епоха. Разбира се, в Томис артистична среда е била вече развита в съответствие с икономическия тласък на града, който достига мегаполиса от лявата страна на морето през II век от н.е. и поради това е най-важният градски център от западното крайбрежие на Черно море. В такъв голям и важен град от гледна точка на администрация, политика, религия и икономика, търсенето на скулптурни паметници е много високо, както от властите, така и от частни лица.

             Развитието на вече съществуващите работилници от миналия епохи и появата на нови такива е оправдано от голямото търсене на такива продукти. Длъжностни лица (граждански, военни и религиозни) поръчват по различни поводи не само почетна скулптура (за да докажат своята преданост към императорите или да почетат по специален начин някои личности на града), но също така и оброчна или дори погребална скулптура. От друга страна, населението, независимо от социалната класа, към която принадлежи, поръчва оброчна и погребална скулптура.

             Ние със сигурност можем да потвърдим, че в римско време е имало работилници в града (някои от тях с традиция), които са преработвали суров мрамор, стоки внесени от гръцките острови или от Мала Азия и варовик, донесен от местните кариери.

             По отношение на мрамора обработван в местните работилници, първите доказателства са многобройните паметници, изработени от този материал, чиято техника разкрива местната специфика; второ, твърдението, че той е донесен с кораби (като изрично изисквана стока) се потвърждава от откриването, през 1958 г., на следи от цех за мащабна обработка на мрамор в основата на скалата на града на запад, където се е намирало древнното пристанище; там са били възстановени няколко паметника в различни етапи на преработка, които са лежали върху дебел слой паднали стърготини от дърворезба.

             Количеството, разнообразието и пропорциите на парчетата намерени в тази работилница са безспорни доказателства за необичайно развитие на занаята, за чиято дейност се е изисквал огромен внос на суровини и материали - мрамор.

             В развитието на скулптурата участват също така значителен брой архитекти, строители, художници и квалифицирани каменоделци, както и голям брой работници обработващи суровини и готови части за производството или за дърворезба, довършителни работи и полиране.

             Считаме, че работилницата открита в древното пристанище е била предназначена основно за обработка на мрамор, използван в строежи, архитектурна скулптура и най-вероятно погребална - по искане на определени клиенти. Нейното съществуване води до предположенията, че работилниците за истинската скулптура (почетна, оброчна и погребална) са обработвали и мрамор от внос и варовик от кариери около Томис.

             Работилниците на скулптори от Томис са функционирали и произвеждали с пълен капацитет през II-ри век от н.е., но също така са присъствали и в следващия век. Откритите статуи (цели или части от тях), както и множеството основи на статуи изработени от мрамор и варовик са доказателство, че хората са предпочитали този вид паметници.

             Първият епиграфски запис на такъв паметник датира от I-ви век пр.н.е.: „Свещена статуя, за сдружението, дадена ви като подарък, от неговата собствената работа, о, вие сияйни, получаващи от боговете мистичната корона за вярващите в Бакхус (...), син на Пармис, описвайки древен ритуал; и ти, този с рога на бик, приемете делото на Хермогенес и защитете свещените тиасос на Пасо“. Статуята никога не е била намерена, така, че не може да се направи друго предположение за това, с изключение на това, че тя е съществувала; това, което е интересно е споменаването на двамата занаятчии, сина на Пармис - който е дал „от работата си“ и Хермогенес, който е авторът („... работата, направена от Хермогенес“)

             Работилниците в Томис произвеждали статуи през I-III век след Христа, със засилено производство в през II век от н.е., което отговаряло на търсенето. Професионалните сдружения поръчали статуя на император Марк Аврелий, но платили „със собствените му пари" според „Тит (син) на Тит-младши“.

             „Съветът и хората на град Томис“ посветили статуи в знак на благодарност към някои личности от града, точно като тази посветена на „Africanus Quietus“, но чиято статуя е била издигната от съпругата му, „Sossia Africana“. Същият „Съвет и хората на град Томис“ издигнали статуя и в нейна чест, като бивша жрица на Кибела.

             През III век от н.е. работилниците в Томис продължават да произвеждат статуи, особено в резултат на някои официални искания, както е видно в посвещение в основата на статуя, където се споменава, почитането на свещеник Виталиус от „Римската общност на бюстове и статуи“.
Работилниците в Томис се открояват и с официалната светска скулптура, която била в пълно подчинение на имперската пропаганда. Гръцки скулптори използват в своите произведения и елинкси мотиви и римски теми със силна символична стойност. Най-красноречив пример за това "училище" в Томис от II век от н.е. е имперска статуя, където елинските мотиви, като Медуза, симетричния възел на шала и крилатите грифони са смесени с римски мотиви: орела и рога на изобилието, които символизират силата на самия императора.

             Що се отнася до частната скулптура, може да се каже, че в Томис се е формирало специфично артистично движение. Стиловете при портретите, които се появяват в Рим, известни в столицата на провинцията с факта, че в работилниците са правени официални портрети, тук придобиват специфични форми, което се дължи на влиянието на елинското изкуство, което покрива местните типове. Оригиналността е очевидна, особено при портретите на местните жители, които предствят индивидуалните им черти.

             Анализът на статуи и портрети открити до сега в Томис набляга на спецификата в начина, по който някои занаятчии са обработвали камъка. Ето защо, портрета на Антонин Пий, открита във Ваду, показва техника за обработване подобна на тази на статуите от групата "Фортуна и Понтос", които са част от „Съкровищницата от скулптури“, което ни позволява да заключим, че те са били изработени в една и съща работилница.

             Друг анонимен занаятчия от Томис дейност е активен в средата на III век след Христа. Негови творби се открояват от тези на останалите занаятчии с техниката използвана да се изобразят фигури. Лицата, издълбани от занаятчията от Томис се характеризират с (по-неясни или по-дълбоки) врязани съставни елементи на лицецто: чело, вежди, очи, нос, уста; след това, те са били внимателно обработвани в рамките на ограниченията и са образували едно хармонично цяло, както може да се забележи при портрета на Филип Араб изработен с техниката на инкрустиран емайл и в портрета на гражданин от Томис, барелеф (толкова различни техники). Също така, за този период от време (първата половина на III-ти век от н.е.) в работилниците в Томис се забелязва напредък в изработването на бюстове на мъже.

             Оброчните скулптурни паметници са безспорно доказателство за функционирането на повече или по-малко специализирани работилници, особено по отношение на техниката. Религиозните прояви, които са били доминиращи в ежедневния живот са изисквали физическа преданост; те са се материализирали към привързаност към изображеннията на боговете, така че тези изображения е трябвало да бъдат направени на ръка.

             Споменатата по-горе група скулптури, "Фротуна и Понтос", която се характеризира с двойно представяне на богинята Немезида е изработена в същата работилница, както и главата на Изида, портрета на Аполон, статуя на богинята Венера, и др. Особеностите на тези божества са сходни; начина на обработка на мрамора е идентичен. Високата художествена стойност говори за талантлив майстор, фин познавач на елинските традиции в обработката на мрамор и пропорции.

             От друга съвремена работилница е бюста на богинята Изида намер в „Съкровищницата от скулптури“ в Томис, статуята на Фортуна открита по-рано в Констанца, друг наскоро открит портрет на богинята Венера и други, които са също с високо качестов, но съвсем различни от произведенията на другата работилница.

             От друга страна, са съществували и различни работилници, които са работели за бедните (дребни занаятчии, свободни хора, роби, селско население), използвайки предимно варовик, необразовани, които са се грижили толкова за художествените качества на възложени работи, колкото най-вече за тяхното духовно послание. Серия от барелефи, посветени на Бакхус или тракийския конник, на Херкулес или други божества не трябва непременно да се разглежда като продукт на някои от селските работилници.

             Скулптурните посвещения на божествата често са придружени от надписи. Поради това, в основата на статуя на Фортуна от II-ри век от н.е., Агрипас и Асклис (благодетели) изписват “Good Fortune” (Добра съдба/късмет). Също така се спомена, че това е паметник издигнат за тяхна сметка. В двуезичен надпис гравиран по поръчка на Гай Ерениус Харито в основата на едикула с двойно представяне на богинята Немезида се посочва, че той "е изпълнил обещанието".

             През първата половина на III-ти век от н.е., Аквилинус, син на Артемидорос, споменава върху комплекс барелеф посветен на Бакхус, че той е издигнал паметник за "Дионис лидера", "както обещах, щастлив, за Неговото собствено добро" . И в същото време, синът на известнния Асцлепиодорос, посвещава паметник от името на племето Бореи "за Диоскури, основатели [на града ...]".

             Съществуването на работилници е потвърдено и от многобройни надгробни паметници - стели, саркофази и т.н. - открита тук и които не могат да са изработени никъде другаде, поради техния характер, въпреки че много от тях са били поръчани приживе, факт който също се споменава епиграфски: „И той поръча да се направи саркофаг за него“. Или: „...те се погрижиха тялото да бъдат положено в саркофаг...“. Също така, „... докато беше жив, той построи саркофаг за съпругата си...“. Друг човек, направил „саркофаг и олтар ...“; той направи „...за него и съпругата му ... саркофази“.

             Александрос, син на Смарагдос „...направи саркофаг за него и за жена му Кирила...“. A за Аурелиус Ажентиус е направен погребален паметник, за който откриваме, че е саркофаг защото е посочено, че: „След саркофага“ последвано най-вероятно от забраните за посегателство върху гроба.

             През същия период от време (в края на II-ри век - началото на III-ти век от н.е.) се появяват и други надписи от този вид върху фрагменти от мраморни или варовикови саркофази: „Аз построих саркофаг за съпруга...“; „... той е построил саркофага...“. „За Аниус Суперус ... тя (съпруга) построила този саркофаг“.

             Може също да се спомене, че „...съветник на населението на Томис, на 65-годишна възраст, прави приживе статуя...“. А семейството от елинизирания регион на Томис, издига внушителна варовикова стела и „...базата, олтара и стелата са изработени по заповед на Амплиатей (баба) от Хомерихос (внук), син на Хермафилес, ...“ . Върху красива мраморна стела с двоен релеф от същия период от време (края на II-ри век – III-ти век от н.е.) се споменава, че: „Абаскантос, син на Сократ построил стела за негова сметка...“.

             Фрагмент от варовикова стела, принадлежащ към същия период от време носи информация, че е построен за определени асклепиади и че „...тези писма ... аз съм гравирал сам...“; За съжаление, името е загубено.

             Върху варовиков погребален паметник, издигнат за гладиатор в края на II-ри век - началото на III-ти век от н.е. се споменава в края на надписа, че „...той изгради тази стела, надписана с грижа, Софон...“. Можем да предположим, че Sophon е автор на стелата, защото „Амарантос, който почина в героични битки (?) Бе погребан от Офелис Лонгос, доколкото си спомням...“.

             Работилниците на скулпторите от Томис показват засилена дейност и през III-ти век от н.е., когато източни елементи са добавени към римските мотиви, както се предполага от статуята на "гражданина на Томис", изобразен с начална плешивост (според римската мода), докато представянето на лице, брада, коса има източно влияние (сирийско, за да бъдем точни); такъв е и случаят на стела с бюстовете на двойката "Матрона и нейният съпруг".

             Статуята на гражданина от Томис не представлява уникален случай по отношение на художественото изкуство на Томис през III-ти век. Такъв е и погребален олтар с двоен профил в горната си част, с кръгъл профил в средата и също кръгъл канал, очевидно предназначен за статуя, както се подразбира от текста на надписа: „Вие гледате каменна статуя на починалия Кирилус Бесиус, син на Фабианус, отишъл при мъртвите. Така изглеждаше, това бе неговия ръст, но след като почина той остави голяма скръб, показана с този малък паметник на нещастие. Бъди жив, минувачу!“. За съжаление, тази статуя липсва днес или, така или иначе, е трудно да се идентифицира сред останалите открити статуи. Също така, в Томис, чужденец "Перинтос, (...), издигнал олтар и стела ..." за жена му; олтарът с посвещението са изработени от варовик, с двоен профил, украсен с розетка върху горния.

             Други чужденци, този път от Сизис, украсявали със статуи своите гробоветакъв е Ермоген, чиято погребална епиграма е написана на варовиков олтар, с двоен профил, който има в горната си част кръгъл отвор - най-вероятно място за поставяне на статуя.

             Друг варовиков олтар изглежда е бил основа на статуя; той също е двойно профилиран и има в горната си част кръгъл отвор (място за поставяне на статуя), чието съществуване е потвърдено и от надписа, направен от Флавиус Катилос, в който се споменава, че той издигнал „...тази статуя за дъщеря ми Катила“.

             Скулптурните работилници в Томис обслужвали еднакво територията на селските райони; многобройни скулптурни и архитектурни паметници (цели или части от тях) открити в Скиту, Стратонис, около езерото Текиргьол, Аджиджа, Лазу, Палас, Валеа Сеака, Басараби, Валул Траян, Наводари, Ваду и т.н. са направени също в Томис. Всички тези открития показват капацитета на производство на работилниците в Томис, както и търговските значения на столицата.

             Анализирайки начина на работа на скулптурните работилниците в Томис, можем да твърдим, че от I-ви век от н.е. римските стилистични елементи преобладават - когато дори и елинските стилистични елементи изглежда са дошли от римското разклонение - а от II-ри век от н.е. източните влияния стават очевидни. Тази ориентация може да се обясни: Томис процъфтява и става номер едно точно в момента когато римските елементи пристигат в областта, елементи, които проявяват специален интерес към източната култура.

             Гръцката традиция може да се забележи в погребалното изкуство, особено в погребалните стели от гръцки и източен тип или в някои оброчни творби (Бакхус-Дионис, Хеката, Венера), докато влиянието на римското изкуство в погребалната скулптура се отличава чрез въвеждане на портретни изображения: в статуи и бюстове, изработени с инкрустиран емайл или с барелеф. Но тези влияния са много по-очевидни в официалното скулптурно изкуство.

             Преди да заключим за съществуването и функционирането на скулптурните ателиета в Томис, ние сме длъжни да добавим факта, че те представляват не само производствени мощности, но също така и място за получаване на занаятчийски умения за тези, които работят в различни работилници в други центрове на римска Добруджа. По този начин ще се обяснят някои теми, които откриваме в погребалната иконография на скулптори от Тропеум Траяни (споменавайки само някои тях), които е доказано, че са излъчени от Томис и в откриването на погребален портрет на Камена, работил в същата техника използвана от занаятчията от Томис, който е направил портрета на Филип Араб.
В контекста на скулптурното изкуство в Римската империя, работилниците от римска Добруджа и най-вече тези от Томис, носят нещо специално. Скулптурите, които са направени тук: статуи или барелефи (светски, оброчни или погребални) са различни от тези, направени в други европейски римски провинции, по отношение на техниката и особено по отношение на иконографската и художествена среда.

             Портретите предлагат очевидни, безпогрешни соматични видове; сложни образи (погребален банкет, начин на транспортиране, различни сцени относно определени дейности или други) се правят с голямо внимание към детайлите.

             Специалният, уникален характер на скулптурното изкуство на римска Добруджа се дължи предимно на традиционната гръцка дейност в крайбрежните градове. След римското завоевание, поради значението дадено от Римската империя на новата територия, скулптурната дейност продължава да се развива, но тя се повлиява също от западните влияния, от началото на II-ри век от н.е. и от източните влияния.

             Богатството и разнообразието на местния варовик, както и нарастващото търсене на скулптурни паметници позволява на някои скулптурни работилници да продължат дейността си като в същото време е довело до появата на нови такива.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от