10.09.2014

Автор: ZAHARIA COVACEF

Скулптурно изкуство в древна Добруджа

              Появата на римляните през 72-71 г. пр. н. е. води до гео-политически промени в района. Западно-понтийските гръцки градове формират съюз, първия от които от пет града, а след това от шест, чието местоположение е било първоначално в Одесос (Варна) и след това, за постоянно, в Томис. 
 
              Откриваме скъпоценни парчета от информация за началото на първи век, свързани с града и неговите жители в работата на латинския поет Публий Овидий Насо, който е прекарал последните си години в понтийската столица, където той е заточен по нареждане на император Октавиан Август.

              В края на I-ви век преди Христа и в началото на I-ви от н.е. политическата обстановка в Добруджа е неясна: районът на бреговата линия включващ гръцките градове е под контрола на римляните и е управляван от “praefectus orae maritimae” (длъжностно лице с военна, юридическа, административна и военноморска власт) и контролиран от губернатора на Македония. Останалата част от региона, наречен Рипа Тракия зависи от Одриското царство.

              След трансформацията на тракийското царство в провинция, Рипа Тракия става част от Мизия и от 86 г. след н.е. ще бъде част от граничната провинция Долна Мизия, която носи това име до царуването на Диоклетиан.

              След победата на римляните срещу Дакия и превръщането и в провинция, Траян взима серия от динамични мерки за охрана на Дунавската гранница. Ето защо, по цялото протежение на реката, започват да се изграждат военни съоръженния, доведени са нови войски и дейността на гръцките градове се запазва, от което се е облагодетелствал най-много Томис. Така че, като се започне с времето на император Траян (98-117 г.), продължим с Адриан (117-138), Антонин Пий (138-161) и Марк Аврелий (161-180), Долна Мизия, както и цялата империя, е в разцвет и това се дължи именно на загрижеността на римските императори за тази област. Това е времето, в което на икономическия живот е даден силен тласък, което води, наред с други неща, до изграждането на различни публични и частни сгради, до просперитета на градовете и селата и до изграждането по-голям брой пътища, които улесняват търговските отношения.

              Археологическите открития доказват, че римляните са били любители на скулптурите, които са били направени или с инкрустиран емайл или с барелеф. Такива паметници са построени както в градските така и в селските райони, на всички обществени места: форум, базилики, храмове, бани, театри и амфитеатри, портици, монументални порти, на кръстовища, в некрополите.

              Скулптурната техниката, използвана в римска Добруджа се основава на изкуството формирано в понтийските гръцки градове и се разпространява от бреговата линия към вътрешността на провинцията. Фактът, че гърците се заселват на западно-понтийския бряг, води хората неизбежно, от материалното към духовното, което освен влиянието върху изкуството и религията дава и изключително техника на производството. Откриването на гръцки материали в гетски среди показва възприемчивостта на автохтонното население, особено на племенната аристокрация по отношение на продуктите идващи от по-висшата цивилизация. Постоянните връзки между Добруджанските гръцки градове с местното население водят до промени в стандарта им на живот. Очевидно е, че в този етап на населване и развитие на гръцките градове на западно-понтийския бряг, се състои частична и непринудена акултурация, чиито аспекти като промяна в културата и асимилация са придружени с дифузия в гетската среда.

              Археологическите проучвания са извадили наяве множество материали, които обогатяват познанията ни за развитието на местното изкуство и факторите, които го повлияват. Ето защо, може да се докаже развитието на някои местни работилници, където специализираните занаятчии произвеждат от мрамор (от внос) и от варовик (от местни кариери) най-често малки скулптури. Любимите теми са митологични, а традиционните гръцки божества са най-често представяни. Производителите на керамични статуетки изместват каменоделците като възпроизвеждат точно техния асортимент.
Работилниците в Истрия (тъй като градовете разработват все повече и повече), тези в Калатис и Томис, са имали важна роля в навлизането на скулптурното изкуство в автохтонната среда. Можем да заключим, че скулптурата в провинцията е базирана на изкуството на понтийските работилници от римската епоха и е повлияна от една страна от елинистките техники и традиции, и от друга страна от автохтонния дух. Скулптурното изкуството притежава очевиден отпечатък от училищата в Гърция или Мала Азия, което се дължи на факта, че първоначално е било практикувано от творците, които са дошли от метрополисите на понтийските градове, привлечени от изгодните материалните условия, предлагани от новите територии, но най-вече от голямото търсене от страна на нововъзникващата аристокрация за такива продукти (гетски или гръцки).

              Икономическите и социални условия, въведени от римляните, които бележат нов етап в историята на цивилизацията на древна Добруджа водят до развитието на различни аспекти в изкуството. Старите елински традиции изчезват когато формите на новия живот превземат и развиват в икономическо-административен и интелектуален начин, както начина на мислене, така и изкуството. Тези нови форми, които са въведени от римската окупация, въпреки всичко, имат разностранен; тяхното навлизане води до специфичен характер на културните лица на Долна Мизия през първите векове на християнската ера, факт, доказан най-вече от скулптурните паметници (светски или религиозни), изработени с инкрустиран емайл или барелеф.

              На всеки семинар в понтийските градове се обучават нови резбари и следвайки техниката на скулпторите, от които научават тези умения те ще внесат нови елементи в своите произведения, което се дължи на средата, в която те са били обучени, но също така и на средата, от където са дошли.
Мраморните или варовикови резбари, които рябвот за повече и повече клиенти, които са и все по-претенциозни, излизат от границите на градовете (гръцките от брега, или римските от вътрешността на провинцията и на границите), често създават забележителни произведения на изкуството, факт доказан от много скулптурни паметници открити не само в градовете, но също така и в областта на селските райони.

              Като цяло, особеността на гето-гръцката среда наследена от римското скулптурно изкуство в древна Добруджа се обяснява с характеристиките на религиозния живот на гръцките градове, които определят както повееднието на художниците, така и това на клиентите. Отношението на римската администрация към религията на населението от новите провинции позволява развитието на новата оброчна скулптурата да продължи. По отношение на другите области на скулптурното изкуство (светско и погребално) са въведени и развити нови теми, сред които портретната скулптура и скулптурата свързана с пропагандирането на историята, които се радвали на специален подход.
По отношение на светските паметници, съществуват два аспекта, които трябва да бъдат взети под внимание: официалния и частния – представителни образи, както и такива, при които скулптурата е резултат от официално решение или частна инициатива. За първата категория, можем да говорим за Триумфалният паметник Тропеум Траяни, който е уникален паметник на провинциалното скулптурно изкуство, не само със своето историческо или художествено значение, но най-вече с идеологическото съобщение, което носи, което е било част от имперската пропаганда за възхвала на военните добродетели на римляните по принцип, и на императора, в частност. От художествена гледна точка, паметникът представлява истинска проява на провинциалното римска изкуството от началото на II-ри век от н.е.

              Официалният аспект на светското скулптурното изкуство се маркира и от посвещенията на статуи, направени за императорите. Това е знак на лоялност от страна на местните жители, на гражданите от понтийските градове и от градовете на границите.

              Що се отнася до светсктие скулптури от частен аспект, известност добиват портретите; в зависимост от епохата, когато са били създадени, те следват определено артистично движение чрез запазване само на неговите основни характеристики: студен стил в началото на империята; динамичен по време на епохата на Флавиите; изчистен по време на царуването на Траян; връщане към класическия стил по времето на Адриан и психологически портрети от втората половина на II-ри век от н.е. Аналогиите с подобни паметници от други части на империята могат само да определят общите характеристики и възрастта, когато те са направени, защото скулптурната изкуството на Римската Добруджа доказва, че е напълно оригинало; това е по-очевидно при портретите, представляващи местни видове, с личен соматични, индивидуални черти.

              Тази характеристика е също толкова очевиднa в оброчната скулптура. Трите начина за пластичен израз - елински, римски и ориенталски – се припокриват в местната духовност и разждат скулптурно изкуство с различни черти в различните римски провинции.

              Средствата за художествено изразяване се обогатяват още от елиниската епоха, когато художници откриват нови възможности за изобразяване на спецификата на лицето, за възраст, за движение на героите, индивидуално или в група. Резбарите от римскa Добруджа използват всичко това. Времето между края на I-ви век от н.е. и края на II-ри век от н.е., което съответства на върха на развитието на Римската империя може да се разглежда като периода на максимално развитие на провинциалното римско скулптурно изкуство.

              Иконографските и артистични качества на оброчните скулптурите доказват, че по-голямата част от тях (някои от тях са изключителни, като статуята, представляваща Венера от Томис) са направени в местни работилници от майстори, които са повече или по-малко квалифицирани.
Изключително важното място, което религията заема в живота на хората е подчертано и от погребалните произведения, които са свързани по един или друг начин с вярата в безсмъртието, в задгробния живот. Ето защо, погребалната скулптура представлява най-интересния аспект на римското провинциално изкуство, което е изработено и се развива във връзка с нуждите на живота.

Коментари: 0

За да коментирате, трябва да се логнете с профила си. Може да го направи от